Решение № 210 от 11.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 203/2009 г.

Решение № 210 от 11.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 203/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия Р срещу въззивно решение № 22 от 23.02.2009 г. по внохд № 490/2008 г. поописа на Варненския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 40 от 28.10.2008 г. по нохд № 316/2008 г. по описа на Окръжен съд-Шумен. В жалбата се излагат съображения за допусната явна несправедливост на наказанието и за нарушение на материалния закон. Прави се искане за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление, алтернативно се иска намаляване на наказанието, респ. прилагане разпоредбата на чл. 55 НК. Решението се обжалва и в неговата гражданско потвърдителна част, като се поддържа, че присъдената сума от 50 000 лева се явява непосилна за подсъдимия с оглед на неговото имотно състояние, възраст и възможности. Иска се сумата да се намали до справедлив и поносим размер. Частният обвинител и граждански ищец И. О. П. редовно призован не се явява. Становище по жалбата не е представил. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Авторството е доказано, квалификацията е законосъобразна. Няма основание за преквалифициране на деянието по чл. 122 НК, наказанието не е явно несправедливо. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Окръжният съд гр. Ш. е признал жалбоподателя- подсъдим Р. П. ВЛЪЧКОВ за ВИНОВЕН в това, че на 7.03.2008 г. в гр. В., умишлено е умъртвил Т. К. Георгиева от гр. П., поради което и на основание чл. 115 и чл. 54 НК ГО ОСЪДИЛ на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 12 (ДВАНАДЕСЕТ) ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване. ОСЪДИЛ е подсъдимия да ЗАПЛАТИ на И. О. П. сумата 50 000 (петдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законните последици. Произнесъл се е по веществените доказателства и разноските по делото. С обжалваното решение Варненският апелативен съд е потвърдил изцяло присъдата. Касационната жалба е неоснователна: Решението е законосъобразно, а наказанието не е явно несправедливо. Развитите в жалбата доводи, сочещи на нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК са поддържани пред въззивния съд, който по реда на чл. 339, ал. 2 НПК е дал отговор на поставените въпроси. Съображенията на съда се споделят от настоящия касационен състав. Доводът за деяние извършено при условията на чл. 122 НК, не съответства на доказателствата по делото, чието събиране, проверка и огласяване е съобразено с изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК. Тезата на подсъдимия за причинена на пострадалата Т. Георгиева смърт по непредпазливост е обсъдена пространно от предходните редовни съдебни инстанции. Правилно е прието, че подсъдимият е работил като въоръжена охрана и от житейски и професионален опит е знаел, че при изстрел с пистолет в главата на човек резултатът не може да бъде друг освен смърт на лицето. Освен това, по делото е изяснено от съдебно-балистичната експертиза-основна и допълнителна, че при защитните механизми, които има пистолета, възпроизвеждането на случаен изстрел е изключено. За да са налице предпоставките на материално правната разпоредба на чл. 122 НК, смъртта следва да е причинена по непредпазливост. Правилно е прието, че подсъдимият не е действал при несъзнавана непредпазливост, както и при престъпна самонадеяност. Подсъдимият е притежавал на законно основание пистолета, бил е запознат с начина на боравене с огнестрелното оръжие, включително и с механизма на произвеждане на изстрел. Съзнавал е, че произвеждайки изстрел в главата на пострадалата от толкова близко разстояние, ще я лиши от живот. Прието е по делото, че след консумация на домашна ракия, по повод отказ на пострадалата да изключи телевизора, а в по-ранен момент-отказа на последната да изпрати сина си да му купи бира, подсъдимият извадил от намиращия се в стаята шкаф законно притежаван пистолет " LLAMA" модел 19, фабричен номер 54587, калибър 7.65 мм., поставил пълнителя с бойни патрони и го заредил, като изтеглил затвора назад. След това насочил пистолета към пострадалата, прицелил се в главата й и произвел изстрел с който причинил смъртта й. Подсъдимият е оспорвал механизма на произведения изстрел. Твърдял е, че не е допускал наличието на патрон в пистолета, а насочвайки пистолета, единствено е искал да стресне пострадалата . Подсъдимият е заявил че няма спомен кога е поставил пълнител в пистолета, изпаднал е в амнезия, същевременно е обяснил,"че мислил, че няма патрон в цевта". На досъдебното производство е обяснил "... но преди това съм вкарал патрон в цевта, но тогава не го осъзнавах" -л.25 от дос.пр. В съдебно заседание е заявил, "Взех го изтеглих петлето, щракнах и това стана за секунда". Тезата на подсъдимия за случайно поставяне на патрона в цевта е опровергана от съдебно-балистичната експертиза, която е посочила, че е невъзможно патрона да попадне по начина описан от подсъдимия. Той е посочил, че е изтеглил петлето на пистолета, без да обяснява как го е заредил. Въз основа на депозираните от подсъдимия обяснения експертизата е заключила (л.63 от първ.дело), че е вкаран патрон в цевта преди да бъде взето оръжието и в последствие дръпнато петлето, т.е.пистолета е бил зареден. Но за да се осъществи тази манипулация, пистолета е бил обезопасен, след което допълнително е възведено петлето, което е сравнително сложна манипулация предвид предпазителните системи на оръжието. При тези обстоятелства според експерта, тезата за "случаен изстрел" е несъстоятелна. Допълнителната балистична експертиза е установила, че при наличието на патрон в цевта, петлето няма как да бъде изтеглено, а ако няма патрон в цевта, няма как да се произведе изстрел. Въз основа на установените обстоятелства на база гласни и писмени доказателства правилно е прието, че с действията предхождащи произведения изстрел-поставяне на пълнител в пистолета, изтегляне на затвора, насочване оръжието към пострадалата на разстояние 20 см от главата й и натискане на спусъка, подсъдимият е целял да я лиши от живот. Последващите действия на подсъдимия са контролирани, насочени към укриване на следите от извършеното - изчистил и попил кръвта от пострадалата, произвел втори изстрел, извадил пълнителя, освободил и патрона който се намирал в цевта на пистолета. Взел калъфка от възглавница и поставил в нея пистолета, пълнителя, снаряден с останалите 6 патрона, опитал се да заличи следите от изстрелите, намерил един проектил и го захвърлил в тоалетната чиния. След това събудил сина на пострадалата и го изпратил да търси медицинска помощ, а той се отправил към местността Кюнтя и скрил поставените в калъфката пистолет и пълнител под камък от с. на намиращата се там чешма. Установен е и мотива за извършеното деяние. Подсъдимият е обяснил" Върнах се и си легнах. И когато тя не изгаси телевизора, аз се ядосах. Извадих пистолета и реших да я изплаша". От изложеното следва, че подсъдимият е решил да "накаже" пострадалата за това й поведение, след което повлиян и от употребеното количество алкохол пристъпил към изпълнение на намерението си. От доказателствата по делото става ясно, че поведението на подсъдимия не е било инцидентно. След употреба на алкохол изпадал в необяснимо агресивно състояние, при което буйствал, нападал, изваждал пистолета и "щракал" с него срещу пострадалата и сина й. По изложените съображения като е приел, че деянието е съставомерно по повдигнатото обвинение по чл. 115 НК и не е уважил искането за преквалифицирането му в непредпазливо деяние по чл. 122 НК, въззивният съд не е допуснал нарушение по чл. 348, ал. 2, вр.с ал. 1, т. 1 НПК. Доводът за явна несправедливост на наказанието също е неоснователен. Поддържа се, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които позволяват наказанието да се намали при условията на чл. 55 НК. Преценката на двете предходни инстанции за наказание в обжалвания размер е правилна. При обсъждане на въпросите по чл. 301, ал. 1, т. 3 НПК са взети предвид всички обстоятелства от значение за индивидуализиране на наказанието. Съдилищата са изложили съображения, които се споделят от касационният състав. Наказанието е определено в размер близък до минималния предвиден в правната норма на чл. 115 НК. Това означава, че съдиите са отдали значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. К. такива са отчетени частичните самопризнания, липсата на предходни осъждания и на противообществени прояви, съдействието на подсъдимия за разкриване на процесното деяние, подробните обяснения депозирани на досъдебното производство и в съдебно заседание, добрите характеристични данни, изразеното съжаление за извършеното. Въз основа на посочените обективни данни е прието, че подсъдимият е с ниска степен на обществена опасност. Същевременно правилно е отчетено, че деянието е с висока степен на обществена опасност. Правилно въззивният съд е отбелязал, че деянието е извършено след употреба на алкохол, което обстоятелство предвид и заключението на съдебно медицинската експертиза се явява отегчаващо отговорността обстоятелство. Подсъдимият с лекота е лишил от живот пострадалата Т. Георгиева, само защото последната го "ядосала" в чисто битов план. Наред с безсмислено отнетия й живот, подсъдимият е лишил непълнолетния син на пострадалата от единствения родител, който е полагал грижи за него. Убийството е станало в жилището, където присъствал и 17 годишния И. П. След смъртта на неговата майка момчето е било настанено със съдебно решение от 26.06.2008 г. в Дом за деца лишени от родителски грижи "Детелина"-гр. Шумен. Изложените обстоятелства, анализирани от съдилищата и в частност от въззивния съд, не дават основание за извод, че наказанието е явно несправедливо. Наказанието е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК само когато то очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс. Нормата на чл. 115 НК в санкционната си част предвижда наказание лишаване от свобода от десет до двадесет години, което съпоставено с наказанието на подсъдимия, обстоятелствата по чл. 54 НК, както и с целите по чл. 36 НК, изключва извод за допусната явна несправедливост. Правилно е прието, че в случая не са налице предпоставките на чл. 55 НК за определяне на наказание под най-ниския предвиден в закона размер. Визираните в касационната жалба обстоятелства, са взети предвид от съдилищата. Те обаче не са многобройни или изключителни по своя характер и не могат да обусловят прилагането на посочената разпоредба. Жалбата в гражданската й част е неоснователна. Подсъдимият твърди, че обезщетението от 50 000 лева е непосилно по размер за неговите финансови възможности. Доводът е неоснователен. Преди всичко обезщетението за неимуществени вреди се определя съобразно степента на претърпените морални страдания, без основанието да е обвързано с възможностите на лицето, което следва да ги изплати. Очевидно е по делото, че смъртта на пострадалата Т. Георгиева е изключителна загуба за гражданския ищец И. П. Той е лишен от подкрепата на единствения си родител полагал грижи за него, която липса ще го съпътства и в бъдеще. В този смисъл, присъдената сума напълно съответства на причиненото морално страдание, съобразена е с принципа за справедливост на възмездяването визиран в чл. 52 ЗЗД, поради което няма основание да бъде намалена. С оглед на тези съображения, тъй като при постановяване на решението въззивният съд не е допуснал нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1, 3 НПК, които да обуславят преквалифициране на деянието, намаляване на наказанието и на присъденото гражданско обезщетение, обжалваният съдебен акт следва да се остави в сила. Воден от горните мотиви и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение