Решение № 11096 от 10.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10532/2010 г.

Решение № 11096 от 10.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10532/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на "БДЖ - Тягов подвижен състав (локомотиви)" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Иван Вазов" № 3 срещу решение № 148 от 1.07.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация.

С оспорваното решение Комисията установила пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 във вр. с § 1, т. 7 от Закона за защита на дискриминацията, извършена от Чавдар Трендафилов, управител на "БДЖ - Тягов подвижен състав (локомотиви)" ЕООД, в качеството на работодател, третирайки по-неблагоприятно синдикалните организации Национален синдикат на локомотивните машинисти с председател Иво Ленков и в частност неговия колективен чл. Синдикат на локомотивните машинисти с председател Дамян Петров и неговите членове и Свободен железничарски синдикат с председател Александър Александров и неговите членове в колективното трудово договаряне за 2009 г. в сравнение със синдикалните структури на Конфедерация на независимите синдикати в България - Синдикат на железничарите в България и Синдикат на локомотивния персонал в България, и синдикалните структури на Конфедерация на труда "Подкрепа" - Национален железничарски синдикат и Национална федерация на транспортните работници, чрез недопускане в процеса на колективното трудово договаряне и сключване на колективен трудов договор за 2009 г., чрез некоректно провеждане на процеса на колективни преговори за по-благоприятни условия на труд, чрез договаряне на парична вноска като "абсолютно" условие за индивидуално присъединяване към колективния трудов договор, накърняващи добрите нрави и заобикалящи закона, в нарушение на нормата на чл. 8, ал. 3 от Кодекса на труда и чл. 18 от Закона за защита от дискриминация. Наложила, на основание чл. 80, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация, на "БДЖ - Тягов подвижен състав (локомотиви)" ЕООД имуществена санкция в размер на 1 000 лв. На основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от Закона за защита на дискриминацията дала задължително предписание на "БДЖ - Тягов подвижен състав (локомотиви)" ЕООД да преустанови и недопуска в бъдеще пряка дискриминация в областта на заетостта спрямо двете синдикални организации при колективното договаряне и упражняване на субективното право на присъединяване към колективния трудов договор по реда на чл. 57, ал. 3 от Кодекса на труда.

Жалбоподателят счита оспорваното решение за незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Комисията се произнесла по жалба, подадена от лице, което не е установило активната си легитимация. Недопустимо са смесени Синдикат на локомотивните машинисти "Подкрепа" - Северна България като синдикална организация, част от структурата на Синдикат на локомотивните машинисти "Подкрепа", със Синдикат на локомотивните машинисти, като поделение, ползващо се на основание чл. 49 от Кодекса на труда (КТ) от юридическото лице Конфедерация на труда "Подкрепа" (КТ "Подкрепа"). Комисията се произнесла по жалба, която не отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД). Произнесла се в полза на Свободен железничарски синдикат с председател Александър Александров без да е бил страна в административното производство. Произнесла се по обстоятелства, които не били въведени по надлежния ред в производството - вноската за присъединяване и нарушението на чл. 18 ЗЗД. Счита за неправилни и несъответстващи на доказателствата по делото изводите на Комисията относно недопускането на Синдикат на локомотивните машинисти "Подкрепа" в процеса на колективното договаряне. Твърди, че условието за заплащане на присъединителна вноска не е дискриминационно. Моли съда да отмени оспорваното решение. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - Комисията за защита от дискриминация, счита същата за неоснователна. Доводите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила са правени и пред Комисията и тя взела становище по тях. Счита за неоснователни и твърденията за нарушение на материалния закон, тъй като от доказателствата по делото е безспорно установено и отразено в решението нарушението на Закона за защита от дискриминация. Моли съда да отхвърли жалбата. Претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - Синдикат на локомотивните машинисти "Подкрепа" - Северна България, с председател Дамян Петров, счита жалбата за неоснователна. Моли съда да отхвърли жалбата и остави в сила решението на Комисията за защита от дискриминация.

Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт.

За да се произнесе по същество съдът установи следното от фактическа страна:

1. В хода на административното производство от фактическа страна Комисията установила следното:

Към процесния период - 2009 г., в "БДЖ - Тягов подвижен състав (локомотиви)" ЕООД, с управител Чавдар Трифонов, били регистрирани шест синдикални организации: Синдикат на железничарите в България (СЖБ), представляван от Петър Бунев - Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ), Синдикат на локомотивния персонал в България (СЛПБ), представляван от Йордан Манов - КНСБ, Национален железничарски синдикат (НЖС), представляван от Божидар Тасев - КТ "Подкрепа", Национална федерация на транспортните работници (НФТР), представлявана от Розен Зарков - КТ "Подкрепа", Синдикат на локомотивните машинисти "Подкрепа" (СЛМ), представляван от Иво Ленков - КТ "Подкрепа" и Свободен железничарски синдикат, представляван от Александър Александров - КНСБ.

1. Синдикатът на локомотивните машинисти "Подкрепа" е доброволен синдикален съюз на синдикални организации, който е чл. на КТ "Подкрепа" по смисъла на чл. 12 от нейния устав. Синдикатът на локомотивните машинисти е юридическо лице на основание чл. 49 КТ и чл. 5 от устава на КТ "Подкрепа". Синдикатът на локомотивните машинисти "Подкрепа" - Северна България (СЛМ "Подкрепа" - СБ) е синдикална секция на СЛМ "Подкрепа". СЛМ "Подкрепа" - СБ се представлява от Дамян Петров, л. 92, считано от 06.04.2009 г.

1. На 3.09.2008 г. четири от синдикалните организации - СЖБ, СЛПБ, НЖС и НФТР, се споразумели да изготвят и представят на работодателя общ проект на колективен трудов договор (КТД) за 2009 г.

1. С писмо, изх. № 06-32-44 от 06.10.2008 г., работодателят изпратил писмо до председателя на СЛМ "Подкрепа" и председателя на СЖС "Промяна", с което ги уведомил, че на 1.10.2008 г. четири синдикални организации са внесли проект на КТД, заедно със споразумение между тях за изготвяне и защита на общ проект на КТД. Тъй като срокът на действие на КТД изтичал на 15.11.2008 г. работодателят поискал, в срок до 10.10.2008 г., да получи отговор ще представят ли синдикалните организации свой проект за КТД. Писмото било получено лично от председателя на СЛМ "Подкрепа" Иво Ленков на 06.10.2008 г.

1. На 21.10.2008 г. било проведено събрание на пълномощниците на основание чл. 6а във вр. с чл. 51а, ал. 3 КТ. На събранието присъствали представители на четирите синдиката, представили общ проект на КТД. Събранието приело проекта на КТД и определило срок за приключване на преговорите по сключване на КТД - 21.11.2008 г.

1. С писмо, изх. № 35 от 10.11.2008 г., адресирано до работодателя и до четирите синдикални организации, постигнали споразумение за изготвяне на нов КТД, СЛМ "Подкрепа" изразило пълно съгласие с проекта на КТД и декларирало желание за участие в редактирането на окончателните текстове. С писмо, изх. № 36 от 11.11.2008 г., СЛМ "Подкрепа" уведомило президентите на КТ "Подкрепа" и КНСБ за опасността синдикалната организация да остане извън договореността за КТД, л. 96.

1. На 14.11.2008 г. била проведена среща на работодателя, четирите синдиката, изготвили общ КТД, и представител на СЛМ "Подкрепа". На срещата било обсъдено писмото на СЛМ "Подкрепа" от 10.11.2008 г. с изразено съгласие по проекта на КТД, представителят на СЛМ "Подкрепа" заявил, че синдикатът е съгласен с проекта на КТД с изключение на размера на присъединителната вноска, който счита за твърде висок. На срещата било разяснено, че процентът на присъединителната вноска ще бъде предмет на договаряне. Представителят на СЛМ "Подкрепа" заявил, че няма възражения и не оспорва процедурата, но подписал протокола от срещата с особено мнение, в което посочил, че не е съгласен, но "не оспорва процедурата".

1. На 30.04.2009 г. между четирите синдикални организации и работодателя бил сключен КТД за 2009 г., л. 94 от преписката. Съгласно чл. 2, ал. 2 КТД във вр. с т. 3 от Приложение № 1, за да се присъедини всеки работник или служител, нечленуващ в синдикалните организации, подписали КТД, заплаща месечна вноска от 1% от индивидуалната си основна заплата за срока на действие на КТД. Вноските се удържат служебно по ведомост, за което присъединяващите се заявяват съгласие в заявлението за присъединяване. Съгласно чл. 5, ал. 1 КТД работодателят поема задължение да не прилага КТД за работници и служители, които не са членове на подписалите го синдикати и не са се присъединили към него по реда на индивидуалното договаряне. В ал. 2 на същата разпоредба е предвидено в случай, че работодателят договори по-благоприятни от определените в КТД условия при индивидуалното договаряне тези условия да се счита за договорени между страните.

1. С писмо, изх. № 06-32-27 от 04.06.2009 г., работодателят - управител на "БДЖ - Тягов подвижен състав (локомотиви)" ЕООД, уведомил всички директори на локомотивни депа за реда и спазването на разпоредбите на Кодекса на труда за присъединяване към КТД и на Закона за защита от дискриминация за осигуряване на равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. В указанията изрично е посочено, че по реда на индивидуалното договаряне не могат да се договарят по-благоприятни условия от тези, договорени в КТД, както и че ползването на договорените с КТД благоприятни условия става само чрез присъединяване към КТД по реда на неговия чл. 2. Посочено е, че указанията са обсъдени със синдикатите на среща на 2.06.2009 г.

1. С писмо, изх. № 2326 от 9.06.2009 г., директорът на Локомотивно депо, Горна Оряховица, информирал членове на СЛМ "Подкрепа" - СБ за влезлия в сила КТД и за възможността или да се присъединят към КТД, или да се договорят индивидуално, но в последния случай, различните видове обезщетения и размера на отпуската щели да бъдат съгласно КТ с оглед на указанията на управителя на "БДЖ - Тягов подвижен състав (локомотиви)" ЕООД, дадени с писмо, изх. № 06-32-27 от 04.06.2009 г.

1. С писмо изх. № 8 от 22.06.2009 г. - л. 8, председателят на СЛМ "Подкрепа" - Северна България информирал директора на локомотивно дело, Горна Оряховица, за желанието на членовете на синдиката за индивидуално договаряне, на основание чл. 66, ал. 2 КТ, с условия, които са по-благоприятни от установените с КТД - 2009 г.

1. С писмо, изх. № 2617 от 30.06.2009 г., директорът на локомотивно депо, Горна Оряховица, отказал договаряне на по-благоприятни условия, тъй като по силата на чл. 5, ал. 2 КТД това би значело те да станат задължителни за всички, а средствата за работна заплата за 2009 г. вече били определени в бизнес-плана на дружеството и промяна не била възможна.

1. Въз основа на така установените факти Комисията приела от правна страна, че работодателят - управителят на "БДЖ - Тягов подвижен състав (локомотиви)" ЕООД, действал в противоречие с добрите нрави в социалното сътрудничество и заобикаляйки закона поставил СЛМ "Подкрепа" и СЖС в по-неблагоприятно положение, за да постигне като резултат неприложимост на КТД спрямо техните членове.

1. Приела, че работодателят организирал и водил некоректно цялостния социален диалог в дружеството и в частност колективното трудово договаряне. Според Комисията задължителното участие на работодателя в процеса на договаряне и статута му на задължителна страна по КТД налагат извод, че може да влияе на останалите страни по договора в преговорния процес - чл. 3д КТ. В противоречие на законовото си задължение работодателят не съдействал за сформиране на работна група по изготвяне на общ за всички синдикати проект на КТД. Приел, че даденият на СЛМ "Подкрепа" и на СЖС "Промяна" срок от четири дена за представяне на проект на КТД е доказателство за неизпълнение на законовите задължения.

1. Комисията приела, че предвидената в КТД вноска за присъединяване противоречи на чл. 57, ал. 2 КТ и на установените в него граници на свобода на договарянето. Заплащането на парична вноска като условие за присъединяване е в противоречие с чл. 8, ал. 3 КТ.

1. Комисията приела също, че предварително сформираното мнозинство от четири синдикални организации е в ущърб на работниците и служителите, които упражнявайки своето конституционно право на синдикално сдружаване, свободно са избрали да участват в различна от страните по КТД синдикална организация и незачитането на това тяхно право води до синдикален монополизъм, а не плурализъм.

1. Според Комисията регламентираното в чл. 50, ал. 2 във вр. с чл. 51а, ал. 3 КТ следва да се тълкува, че не се допускат по-неблагоприятни условия от установените в КТД, с който работодателят е обвързан.

1. Въз основа на така прието от правна страна Комисията направила извод, че в качеството си на работодател, управителят на "БДЖ - Тягов подвижен състав (локомотиви)" ЕООД чрез своите действия и бездействия в провеждания социален диалог и колективно трудово договаряне за 2009 г. нарушил принципа за забрана на дискриминация - чл. 8, ал. 3 във вр. с чл. 50, ал. 2, чл. 51а, ал. 3, чл. 57, ал. 2 КТ и третирал по-неблагоприятно СЛМ "Подкрепа" и неговите членове и СЖС "Промяна" и неговите членове в сравнение със СЖБ, СЛПБ, НЖС и ФТР и техните членове, което представлява пряка дискриминация по смисъла на § 1, т. 7 във вр. с чл. 4, ал. 2 ЗЗД. Комисията направила извод, че с поведението си работодателят нарушил и чл. 18 ЗЗД. Комисията наложила имуществена санкция на дружеството и му дала задължително предписание.

При така установената фактическа обстановка, обсъждайки доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът счита жалбата на "БДЖ - Тягов подвижен състав (локомотиви)" ЕООД за частично основателна по следните съображения:

1. По делото няма спор за факти. Комисията установила фактологията по колективното преговаряне и сключването на КТД в дружеството, както и релевантното съдържание на самия договор. Установила фактите по прилагането на КТД и процеса на присъединяване към него. По тези факти страните не спорят. Съдът счита същите за установени обективно и в пълнота, поради което извършва контрола за законосъобразност на оспорения акт на основата на посочените в т. 1-11 факти. Спорът по делото е досежно активната легитимация на СЛМ "Победа" - СБ и приложението на материалния закон.

А. По легитимацията на СЛМ "Подкрепа" - СБ:

1. От доказателствата по делото е безспорно, че СЛМ "Подкрепа" е поделение на КТ "Подкрепа", регистрирано в националната синдикална организация с учредителен протокол от 13.04.2007 г. - л. 33. Съгласно чл. 5 от Устава на КТ "Подкрепа" във вр. с чл. 49 КТ СЛМ "Подкрепа" е юридическо лице. Този факт, както сочи и жалбоподателят, е ирелевантен за легитимацията на СЛМ "Подкрепа" - СБ по настоящото производство. От приложения по делото устав на СМЛ "Подкрепа", л. 34 - 47, е видно, че тя е доброволен професионален съюз на синдикални организации - чл. 1. Съгласно чл. 13 от устава колективни членове на синдиката са синдикалните секции, изградени в системата на "БДЖ" ЕАД, регистрирани от синдиката като пълноправни членове. Съгласно чл. 33 от устава синдикалният съвет - висшият ръководен орган на синдиката, се състои от председател, заместник-председател, секретар и председателите на синдикални секции и на фирмените синдикални организации. Видно от приложения по делото списъчен състав на синдикалния съвет Дамян Петров е негов член. А видно от удостоверение № 40 от 12.06.2009 г., издадено от председателя на СМЛ "Подкрепа" - Иво Ленков, СМЛ "Подкрепа" - СБ се представлява от Дамян Петров.

1. Жалбоподателят не оспорва, че именно Иво Ленков е председател на СЛМ "Подкрепа" и с оглед разпоредбата на чл. 39, ал. 2 и 3 от устава е лицето, което представлява синдиката и "подписва документи относно дейността" му, т. е. удостоверява верността на факти, касаещи синдиката. С оглед на това извършеното от него удостоверяване е достатъчно, за целите на настоящото производство. Дали синдикалната секция е представила или не посочените от жалбоподателя документи - учредителен протокол, протокол за избор на ръководство, решение за членство в СЛМ "Подкрепа", списък на членовете, правилник, е ирелевантно за правото на СЛМ "Подкрепа" - СБ, в качеството си на синдикална секция към надлежно регистрирана синдикална организация, т. е. в качеството си на сдружение на физически лица, да бъде обект на дискриминационно поведение, а с оглед на това и да бъде активно легитимирана да търси защита на правата си. Наред с това следва да се посочи, че именно в устава на СЛМ "Подкрепа" е вписано, че синдикалната секция възниква от момента на нейното учредяване и възникването й не е свързано с разрешителен режим от страна на СЛМ "Подкрепа". Визираното в чл. 29, ал. 1 от устава изискване за регистрация няма правопораждащ за възникването на синдикалната секция характер, а само информационен. Противното би значело да се ограничи правото на сдружаване на работниците и служителите, което е в противоречи с целта и съдържанието на това право.

1. Следователно дотолкова, доколкото СЛМ "Подкрепа" - СБ е сдружение на физически лица на синдикална основа, за което легитимна синдикална организация твърди, че е неин член, то е легитимирано да брани правата си тогава, когато счете, че те са накърнени.

Б. По твърдението на жалбоподателя за нарушение на материалния закон:

1. Комисията приела, че дискриминационното поведение на работодателя се изразява в недопускане до процеса на колективно договаряне, в некоректно провеждане на процеса на колективни преговори и в договарянето на парична вноска като "абсолютно" условие за индивидуално присъединяване.

По извода за недопускане до процеса на колективно договаряне:

1. Изводът за недопускане до процеса на колективното договаряне Комисията направила на основата на преценката на факта, че работодателят предоставил само четири дена на СЛМ "Подкрепа" за представяне на проект на КТД, както и на факта, че въпреки декларираната от СМЛ "Подкрепа" с писмо, изх. № 35 от 10.11.2008 г. (т. 6), ясна воля за участие в процеса на колективно трудово договаряне работодателят не го допуснал до преговори.

1. Колективният трудов договор е едно от основните средства, които законодателят е предоставил на синдикалните организации за защита интересите на работниците и служителите - чл. 4, ал. 2 КТ. Като страна по колективния трудов договор - чл. 51а, ал. 1 КТ, именно синдикалната организация е тази, която има право да реши да участва ли в него или да защитава правата на членовете си по друг начин. Колективният трудов договор, съгласно чл. 54, ал. 2 КТ, има срок на действие една година, доколкото в него не е уговорен друг срок, но не повече от две години. По делото е безспорно, че срокът на действие на КТД в предприятието изтичал на 15.11.2008 г. Съгласно чл. 54, ал. 3 КТ преговорите за сключване на нов колективен трудов договор започват не по-късно от три месеца преди изтичането на срока на действащия КТД.

1. Следователно още към дата 15.08.2008 г., по силата на законовата разпоредба, страните по КТД в "БДЖ - Тягов подвижен състав (локомотиви)" ЕООД са били наясно, че предстои колективно преговаряне. Още към тази дата, всеки от синдикатите, в т. ч. и СЛМ "Подкрепа", е следвало да е взел решение ще упражни ли правото си на колективно преговаряне или не. Именно защото за синдикалната организация колективното преговаряне е субективно право, обусловено от интереса на нейните членове, а не и негово задължение, законодателят е предоставил на преценката на тази организация инициативата за стартиране на колективното преговаряне. Едва когато работодателят е сезиран с искане за колективни преговори, т. е. когато релевантно е обективирана волята на синдиката да преговаря, за работодателя възниква задължение да проведе преговори.

1. В случая е безспорно, че в законовия срок СЛМ "Подкрепа" не заявил желание за колективни преговори. Нещо повече. Първо, той не се присъединил към заявеното от четири синдикални организации заявление за колективно преговаряне от 3.09.2008 г. По делото няма ангажирани от СЛМ "Подкрепа" доказателства за осъществена комуникация с тези четири синдиката, но дори и да има, субективно право на всяка синдикална организация е да реши с кого и дали да се обедини за представянето на общ проект на КТД. Второ, той не изготвил собствен проект на КТД, с оглед на задължението си по чл. 51а, ал. 2 КТ, който да бъде представен на работодателя, съответно, който да бъде обсъден на общото събрание на пълномощниците по смисъла на чл. 51а, ал. 3 КТ. Трето, на 6.10.2008 г. работодателят, без да има задължение за това, дори и в контекста на общото задължение за добросъвестно водене на преговорите, информирал СЛМ "Подкрепа" за внесения проект на КТД и поискал становището му дали ще внася собствен проект. Четвърто, на това писмо СЛМ "Подкрепа", с оглед на доказателствата по делото, не дал какъвто и да е отговор. Пето, едва на 10.11.2008 г. - четири дена преди изтичане на срока на действие на КТД, СЛМ "Подкрепа" сезирал работодателя, че е съгласен с проекта на КТД и желае да участва в окончателното му приемане.

1. Съвкупната преценка на тези факти, установява поведение на СЛМ "Подкрепа", което по никакъв начин не може да обективира воля за колективно преговаряне. Неоснователен е направеният от Комисията извод за даден нереално кратък срок на СЛМ "Подкрепа" за представяне на проект на КТД. Работодателят няма право да изисква от синдикалните организации проект на КТД, поради което не може да им предоставя и срок за неговото представяне. Както бе посочено по-горе това е субектно право на синдикатите и работодателят не може да оказва каквото и да е въздействие за неговото упражняване. Писмото на работодателя от 6.10.2008 г. е не срок за упражняване на субективното право на синдикалната организация, а проява на желание за зачитане интересите на синдиката и за отношения в дух на сътрудничество и взаимни отстъпки. С него не се иска представяне на проект на КТД, а информация относно упражняването на правото на синдиката да заяви проект на КТД и участие в колективните преговори. Като не оценила правилно характера и съдържанието на писмото Комисията неправилно му придала и качеството на prima face доказателство за пряка дискриминация.

1. В горния аспект следва да се разгледа и проведената на 14.11.2008 г. среща на работодателя, четирите синдиката, представили проект на КТД, и на представител на СЛМ "Подкрепа". Работодателят запознал синдикалните организации, изготвили проект на КТД, с искането на СЛМ "Подкрепа". Видно е, че до решение за допускане на СЛМ "Подкрепа" в преговорите не се стигнало. Законодателството не съдържа регламентация на реда, процедурата и организацията на колективното преговаряне. Те са оставени на преценката на участващите в преговорите страни. По делото не са ангажирани доказателства за приети от страните правила за водене на преговорите по колективното преговаряне. С оглед на това преценката на поведението им може да се извърши само на база обективираното в протокола за срещата. Действително, би могло да се твърди, че работодателят, като страна в колективното договаряне, е имал правната възможност да настоява за включване на СЛМ "Подкрепа" в преговорния процес. (Впрочем, свикването на срещата е обективен израз именно на това.) Но не може да не се отчете, че първо, искането за включване е направено след като е представен проект на КТД, който е приет от общото събрание на пълномощниците, и след като е изминала значителна част от определеното за преговори време - срокът за приключване на преговорите е 21.11.2008 г. И второ, само от волята на синдикалните организации зависи дали и колко от тях ще действат съвместно. Безспорно е, че няма законова пречка за по-късното включване на дадена синдикална организация в преговорите и това би било, от гледна точка на синдикатите, възможност да демонстрират единство и следователно силна позиция в преговорите с работодателя, но дали ще го направят или не е тяхно право. Работодателят не може да им налага решение.

1. Наред с това, както бе посочено по-горе, синдикалните организации сезират работодателя с искане за колективни преговори. Да се твърди, както сочи в мотивите си Комисията, че между шестте синдиката в дружеството "следвало да бъде сформирана работна група за КТД" и несформирането й да се вмени в отговорност на работодателя означава да се наруши основен принцип на синдикалната дейност - нейната свобода, както и да се превърне субективното право на колективно преговаряне в субективно задължение. Нещо, което Кодексът на труда не регламентира. Не случайно кодексът сочи изрично какви са задълженията на работодателя, като ги ограничава до две - да преговаря, когато е сезиран, и да предостави информация - чл. 52, ал. 1 КТ. Принципът на равно третиране на синдикалните организации не може да се прилага за сметка на свободната преценка да се упражни или не едно субективно право. Противното би означавало работодателят, вместо синдикалната организация, да прецени, че чрез участие в колективното преговаряне интересите на синдикалните членове биха били по-ефективно защитени. Нещо, което изцяло обезсмисля функциите на всяка от страните по и целта на договарянето.

1. Видно от изложеното, приетото от Комисията, че действията на работодателя по недопускане на СЛМ "Подкрепа" до процеса на колективното договаряне имат дискриминационен характер е неоснователно, в противоречие с доказателствата по делото и материалноправните разпоредби на закона.

По извода за некоректно провеждане на процеса на колективни преговори:

1. Фактите, въз основа на които Комисията прави извод за дискриминационно поведение по провеждане на преговорите са същите, въз основа на които прави извод и за недопускане до преговорите. С оглед на това изложеното в т. 24-30 е относимо и за този извод на Комисията. От установеното не може да се изведе обоснованост на извода за дискриминационно поведение при провеждане на колективното преговаряне.

По извода за дискриминационно поведение обективирано в договарянето на парична вноска като "абсолютно" условие за индивидуално присъединяване:

1. Видно от приложения по делото приет КТД страните се договорили - чл. 2, индивидуалното присъединяване да става с писмено заявление след заплащане на месечна вноска от 1% от индивидуалната основна заплата за срока на действие на КТД, като вноските се удържат служебно по ведомост. Наред с това страните се договорили - чл. 5, в случай, че работодателят при индивидуално договаряне договори по-благоприятни от приетите с КТД условия то тези условия автоматично да станат условия на КТД.

1. Както правилно сочи в мотивите си Комисията работниците, които не са членове на синдикатите, подписали КТД, независимо дали изобщо не членуват в синдикална организация или членуват в такава, която не е подписала КТД, имат субективно преобразуващо право да се присъединят към КТД като по този начин внесат промяна в индивидуалното си трудово правоотношение. Именно поради последното - промяната в индивидуалното трудово правоотношение, присъединяването е акт, резултат само и единствено на личната преценката на отделния работник. Поради характера си на субективно преобразуващо право присъединяването се осъществява чрез лично, едностранно, писмено заявление, чиято роля е да информира страните по КТД за присъединяването.

1. Въпросът, който настоящия казус поставя е дискриминационно ли е приетото в КТД условие за присъединяване - заплащане на месечна вноска в размер 1% от индивидуалната основна заплата. Преди да се отговори на въпроса е необходимо да се посочи, че съгласно чл. 57, ал. 2 КТ страните по КТД определят условията и реда за присъединяване. Границите, в които законодателят е разрешил на страните по КТД да определят условията за присъединяването, както сочи в мотивите си и Комисията, са да не противоречат на закона или да не го заобикалят, или да не накърняват добрите нрави. А отговора на посочения въпрос е пряка функция на предмета на регулиране от КТД. Съгласно чл. 50, ал. 1 КТ с КТД се уреждат въпроси на трудовите и осигурителни отношения на работниците, които не са уредени с повелителни норми на закона. Следователно това са отношения, които пряко засягат трудовите права на работниците. Въвеждането на присъединителна вноска директно поставя тези от тях, които не членуват в синдикалните организации, подписали КТД, или тези, които изобщо не членуват в синдикална организация, в положение, различно от работниците, членове на синдикалните организации, подписали КТД. Налице е безспорно различно третиране и то е обусловено само и единствено от членството в точно определена синдикална организация.

1. Това пряко противоречи на разпоредбата на чл. 8, ал. 3 КТ, която изрично забранява дискриминация при осъществяване на трудовите права на основата на членство в синдикална организация. Нормата на чл. 8, ал. 3 КТ е специална антидискриминационна норма и нарушаването й прави обоснован извода на Комисията за допуснато дискриминационно действие. С подписването на КТД, съдържащ такава клауза, работодателят извършил действие, чрез което пряко дискриминирал работниците, които не са членове на синдикалните организации, подписали КТД. Нормата на чл. 2 от КТД противоречи и на чл. 57, ал. 2 КТ, тъй като той забранява приемането на условия, които противоречат на закона. Тя е в противоречие и с разпоредбата на чл. 50, ал. 2 КТ, която не разрешава КТД да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците от установените в закона или в КТД, с който работодателят е обвързан, тъй като обективно създава именно такива условия.

1. Обосновани са и мотивите на Комисията, че свободата на договаряне, която страните по КТД имат, не им дава право да уговарят условия, които противоречат на императивни законови норми, каквато е чл. 8, ал. 3 КТ, и на добрите нрави. Договорният произход на КТД задължава страните по него да спазват общите принципи на правото и в частност изискванията на чл. 9 от Закона за задълженията и договорите.

1. Макар да не са изведени като самостоятелно дискриминационно действие в диспозитива на решението в мотивите Комисията обсъдила и разпоредбата на чл. 5 от КТД в контекста на дадените от работодателя указания до директорите на локомотивните депа по прилагане на присъединяването към КТД. В писмото си от 4.06.2009 г. работодателят изрично указал при индивидуално договаряне с работниците, които не са членове на синдикатите, подписали КТД, да не се уговарят условия еднакви с тези по КТД (има се предвид еднакви и по-добри). Следва ясно да се разграничат хипотезите на чл. 57, ал. 2 и чл. 66, ал. 3 КТ. Член 57, ал. 2 КТ, както бе посочено по-горе, урежда едно преобразуващо субективно право, т. е. право, което позволява чрез едностранно волеизявление да се измени съществуващото трудово правоотношение. Правото по чл. 66, ал. 3 КТ също е лично субективно право, не е преобразуващо. Работникът има право да поиска от работодателя уговарянето на по-благоприятни от установените в КТД условия, но дали работодателят ще се съгласие е въпрос на негова преценка и на съвпадение на интересите на двете договарящи се страни. Въпросът е, че договарянето на клаузи, които са по-неблагоприятни от установените с КТД е основание за недействителност на трудовия договор - чл. 74, ал. 1 КТ.

1. Следователно даденото указание, освен че лишава работника от възможност да договори условия, поне еднакви с тези по КТД, (ако се подпише такъв трудов договор тази клауза би се отразила на неговата действителност), се явява и акт, който пряко дискриминира работниците, които не са членове на каквато и да е синдикална организация или на тази, която не е подписала КТД.

1. С оглед на горното с подписването на КТД, в който индивидуалното присъединяване е поставено в зависимост от заплащането на парична вноска, и забраната да се договарят при индивидуалното договаряне по реда на чл. 66, ал. 2 КТ условия, равни на условията, договорени в КТД, работодателят действително третирал дискриминационно на основата на защитения признак членство в синдикална организация работниците и служителите, които не са членове на синдикалните организации, подписали КТД - в случая СЛМ "Подкрепа" - СБ и СЖС.

По възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила:

1. Жалбоподателят твърди, че Комисията се произнесла по жалба, която не отговаря на изискването на чл. 51, ал. 2 ЗЗД - не съдържа конкретни обстоятелства и доказателства за извършени дискриминационни актове. Това твърдение, с оглед на доказателствата по делото, е неоснователно. Действително, след подаването на жалбата на Дамян Петров до Комисията за защита от дискриминация от него била поискана допълнителна уточняваща информация. Представено е писмо, адресирано до експерт в отдел "Административно обслужване, труд и социални дейности" при омбудсмана, в което подробно са изложени релевантните, според Петров обстоятелства. Фактът, че тази допълнителна информация е представена под формата на писмо до друг орган, не променя по какъвто и да е начин съдържанието на информацията. Петров вече бил сезирал Комисията и е въпрос на подход по какъв точно начин ще предостави необходимата информация. Наред с това следва да се посочи, че Комисията не е обвързана от твърденията в жалбата до нея, а следва, когато в хода на проверката установи и други действия с дискриминационен характер да ги санкционира.

1. Неоснователно е и твърдението за незаконосъобразност на решението на Комисията поради установяването на дискриминация и по отношение на субект, който не бил страна в производството. Законът не поставя като абсолютно изискване участието в производството пред Комисията на субекта, който е жертва на дискриминация. Разбира се неговото участие би подпомогнало процеса на установяване на релевантните факти, но неучастието му не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Законът за защита от дискриминация дава възможност и на трети лица да търсят защита срещу дискриминация - чл. 50, т. 3. В случая още по-малко може да се говори за каквото и да е нарушение на производствените правила, тъй като става въпрос за две синдикални организации, които са били третирани по един и същ начин от един и същ работодател и е логично Комисията, като установила дискриминация по отношение и на двете да го отрази в акта си. Противното би значело Комисията да не изпълни основното си правомощие по защита от дискриминация - чл. 40, ал. 1 ЗЗК.

1. Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че Комисията се произнесла по невъведени по надлежния ред обстоятелства. Както беше посочено по-горе Комисията не е обвързана от изложените в жалбата или сигнала до нея обстоятелства. Би било противно на целта на закона Комисията да се произнася само и единствено по посочените факти и обстоятелства. Правото на защита от неравно третиране не може да бъда поставено в зависимост от способността на субекта, който счита че е дискриминиран, да изложи всички релевантни факти и да им даде вярната правна квалификация.

С оглед на изложеното инвокираните от жалбоподателя основания за незаконосъобразност на решението на Комисията за защита от дискриминация са частично основателни. Неправилно Комисията приела, че чрез недопускане в процеса на колективно трудово преговаряне и сключване на КТД и чрез некоректно провеждане на процеса на колективни преговори работодателят - управителят на "БДЖ - Тягов подвижен състав (локомотиви)" ЕООД, осъществил пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗД. Правилен обаче е извода на Комисията за осъществено дискриминационно третиране и нарушение на чл. 8, ал. 3 КТ и чл. 18 ЗЗД чрез приемането на клауза в КТД, която обвързва правото на индивидуално присъединяване от заплащането на парична вноска. Фактът, че дискриминационното действие е клауза от договор, не променя отговорността на работодателя. Неговото поведение в настоящото производство е предмет на контрол, а без неговото съгласие до такава клауза в КТД не би се стигнало. С оглед на така установеното съдът следва да отмени решението в частта, в която приема недопускането и некоректното провеждане на преговорите за форма на дискриминационно третиране. В останалата част решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Макар в жалбата си да сочи, че оспорва решението на Комисията в цялост, жалбоподателят не излага доводи за неговата незаконосъобразност в частта на наложената на основание чл. 80, ал. 2 ЗЗД имуществена санкция. Комисията също не изложила мотиви за конкретно определения размер на санкцията. Видно същият е определен по средата на предвидения законов размер, т. е. при баланс на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. С оглед твърдението на жалбоподателя, че оспорва решението в цялост, в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК и с отмяната на решението в частта досежно две от формите на неравноправно третиране съдът счита, че целите на закона биха били постигнати и при имуществена санкция в размер на 500 лв. С оглед на това решението в тази му част следва да бъде изменено.

С оглед на изхода от делото, направено от жалбоподателя и от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 1 и 4 АПК съдът следва да присъди направените от страните разноски. "БДЖ - Тягов подвижен състав (локомотиви)" ЕООД следва да заплати на Комисията за защита от дискриминация и Комисията за защита от дискриминация следва да заплати на "БДЖ - Тягов подвижен състав (локомотиви)" ЕООД направените по делото разноски за защита от юрисконсулт. Размерът на разноските следва да бъде определен на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения размерът и съразмерно уважената част от жалбите съответно на по 75 лв. Налице е еднаквост на размера на дължимите разноски, поради което по компенсация разноските следва да бъдат понесени от страните така, както са направени. Съдът не следва да постановява диспозитив за дължимостта им.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд