Решение № 5051 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1420/2015 г.

Решение № 5051 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1420/2015 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Т. О." ООД, гр. Г. срещу решение № 549/19.12.2014 г., постановено по адм. д. № 799/2014 г. по описа на Административен съд В. Т. /АСВТ/. Със съдебното решение е отхвърлена жалбата на "Т. О." ООД срещу Решение № 399/13.10.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/, В. Т. по жалба срещу акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ № 1412116/17.07.2014 г., издаден от ТД на НАП В. Т.. Касаторът излага доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По същество изтъква, че дружеството е заплатило сума в размер на 82695,86 лв по два ревизионни акта, които били изцяло отменени, но до момента е възстановена сума от 49503,60 лв и призната за възстановяване сума в размер на 12214,37 лв, поради което остава да се възстанови сума от 20977, 89 лв. Поддържа, че доводите му в тази връзка не са обсъдени. Моли да бъде отменено решението на АСВТ и да се постанови решение, с което обжалвания АПВ да се отмени изцяло. Претендира разноски. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд е проследил подробно издадените на касатора ревизионни актове, актове за прихващане и възстановяване и резултатите от тяхното оспорване. Въз основа на това е формирал обосновани и верни фактически и правни изводи, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. АСВТ е счел, че обжалваният пред него АПВ е издаден при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. С издадените АПВ № 1326340/5.12.2013 г. и АПВ № 1412068/4.07.2014 г. на "Т. О." ООД са възстановени изцяло всички недължимо внесени суми по частично отменения от ВАС РА № 151101800/12.08.2011 г., поправен с РА № П-15/01800/24.08.2011 г., заедно със законната лихва по чл. 129, ал. 6 от ДОПК и присъдени разноски за водените съдебни дело по този РА. Основната теза на касатора се свежда до твърдението, че РА № 151101800/12.08.2011 г. е изцяло отменен, поради което дружеството недължимо заплатило към бюджета равностойността на установените с него задължения, включително тези за месеците юли и август 2008 г. Всички жалби до ответника по касация и до съда повтарят едни и същи твърдения в посочения по-горе смисъл, като касаторът не уточнява на какво основание счита, че РА № 151101800/12.08.2011 г. е изцяло отменен. Действително, С РА № 151101800/12.08.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП В. Т. са установени редица задължения на касатора към бюджета, между които и такива за данъчен период м. 12/2007 г. в размер на главница 8526.06 лв и лихви 3755.96 лв, за данъчен период м. 07/2008 г. в размер на главница 7485.87 лв и лихви 2637.63 лв и за данъчен период м. 08/2008 г. в размер на главница 7614.13 лв. и лихви 2582.89 лв. /именно сборът от тези суми се претендира от касатора за възстановяване с искането му до приходната администрация/. С Решение № 560/7.11.2011 г. на директор на Дирекция "ОУИ" В. Т. при ЦУ на НАП РА е бил потвърден относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 10 и м. 11.2007 г. по фактури, издадени от "Таурус" ЕООД и "Булколор" ЕООД, всички с предмет на доставките промишлен газьол. По отношение на задълженията за данъчен период м. 12/2007 г. в размер на главница 8526.06 лв. и лихви 3755.96 лв, както и по отношение на данъчен период м. 05.2008 г. РА е отменен и преписката е върната със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт. В решението на директора на Д "ОУИ" няма никакви съображения, нито изразена воля относно данъчни периоди м. 07 - 08.2008 г. РА № 151101800/12.08.2011 г., в частта, в която е потвърден с Решение № 560/7.11.2011 г. на директор на Д "ОУИ" В. Търново е оспорен по съдебен ред и с решение № 512/22.10.2012 г., постановено по адм. д. № 1185/2011 г., по описа на АСВТ жалбата на дружеството срещу него е отхвърлена. С Решение № 14559/6.11.2013 г. по адм. дело № 604/2013 г. Върховният административен съд е отменил решението на АСВТ и е постановил отмяната на РА, в частта в която е потвърден с Решение № 560/7.11.2011 г. на директор на Д "ОУИ" относно отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 10 и м. 11.2007 г. по фактури, издадени от "Таурус" ЕООД и "Булколор" ЕООД, всички с предмет на доставките промишлен газьол. Диспозитивът и мотивите на съда са изрично в смисъл, че РА се отменя частично, само в частта, в която е потвърден от ответника по касация, и то именно във връзка с посочените периоди и доставки. Нито ответникът по касация, нито съдът са формирали извод за отмяна на РА в частта му относно задълженията за данъчен период м. 07/2008 г. в размер на главница 7485.87 лв. и лихви 2637.63 лв. и за данъчен период м. 08/2008 г. в размер на главница 7614.13 лв. и лихви 2582.89 лв Във връзка с отменителната част на Решение № 560/7.11.2011 г. на директор на Д "ОУИ" В. Търново е издаден нов РА за данъчни периоди 12.2007 г. и 05.2008 г., който впоследствие също е отменен от съда. С АПВ № 1326340/5.12.2013 г. на ТД на НАП - В. Търново, потвърден с Решение № 98/25.02.2014 г. на директора на Д "ОДОП" гр. В. Търново е възстановена сума общо в размер на 60675.56 лв., в това число главница в размер на 33853.47 лв и лихви в размер на 15650,11 лв, внесени по издадения и частично отменен от ВАС РА № 151101800/12.08.2011 г. и лихви по чл. 129, ал. 6 от ДОПК в размер на 11171.96 лв. С АПВ № 1410562/26.06.2014 г., на дружеството е възстановена сума общо в размер на 15135.68 лв., в т.ч. главница в размер на 8526.06 лв. и лихви в размер на 3688.31 лв., внесени по отменения РА № 071200427/8.05.2012 г., както и лихви по чл. 129, ал. 6 от ДОПК в размер на 2921.31 лв. С АПВ № 1412068/4.07.2014 г. са възстановени и присъдените разноски за водените съдебни дела в размер на 5575 лв. Действително внесените суми от дружеството по двата ревизионни акта възлизат на 82098.27 лв. От тях с два броя АПВ са възстановени общо 61717.97 лв. Разликата между внесените и възстановените суми възлиза на 20380.30 лв, като същата не представлява недължимо внесени суми, а това е общият размер на останалите неотменени задължения по РА № 151101800/7.07.2011 г. - за данъчен период м. 07.2008 г. и за данъчен период м. 08.2008 г. Следователно, към датата на издаване на АПВ № 1412116/17.07.2014 г. не са налице недължимо внесени суми за възстановяване. Както се установи, основният спор всъщност е свързан с наличието на влязъл в сила РА по отношение на данъчни периоди юли и август 2008 г. Такъв е налице, като задълженията за посочените периоди не са били отменени нито при административното обжалване пред директора на Д "ОУИ" В. Търново, нито при съдебното обжалване. Следователно не е възникнало задължение за възстановяване на внесените суми, дължими за посочените периоди. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв за настоящата инстанция, което следва да му бъде присъдено, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,