Решение № 1793 от 11.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1331/2020 г.

Решение № 1793 от 11.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1331/2020 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Г. Стоилов, чрез упълномощения адвокат С. Милушева, срещу Решение № 6781 от 12.11.2019 г., постановено по адм. д. № 1112 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2019 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлен предявеният от Стоилов срещу Агенция за социално подпомагане (АСП) иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 30000, 00 лв., оставено е без разглеждане искането му ответникът да бъде задължен да извърши фактически действия по изпълнение на Заповед № 3/22/83 от 22.05.2013 г., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Лозенец и за откриване на случай за "дете в риск" по отношение на собственото му дете М. - Ж. Стоилова. Наред с това, Стоилов е осъден да заплати на АСП сумата от 200, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложеното в касационната жалба следва да се приеме, че се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се направеният от първоинстанционния съд извод, че не е доказано, че не е приведена в изпълнение Заповед на директора на ДСП - Лозенец № 3/22/83 от 22.05.2013 г., както и че не е доказано, че не са предприети действия за образуване на случай на "дете в риск" по негови сигнали. Според касационния жалбоподател, съдът е следвало да вземе предвид, че изготвянето на доклади и предприемането единствено на формални действия от страна на АСП не са довели до конкретен резултат по възобновяване на режима на лични контакти с дъщеря му, както и преодоляване на [състояние]. По изложените причини се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което исковете да бъдат уважени. Претендират се сторените по делото разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът АСП се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име оспорва касационната жалба, а по същество моли обжалваното решение да остане в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд направил извод за допустимост на предявената претенция за присъждане на обезщетение за твърдените от Стоилов неимуществени вреди. Приел, че по делото не се установява и доказва наличието на бездействие за привеждане в изпълнение на Заповед № 3/222/83 от 22.05.2013 г., издадена от директора на ДСП "Лозенец" и за предприемане на съответни действия за образуване на случай за "дете в риск" по сигнали на бащата, доколкото описаните в исковата молба бездействия не съставляват фактически такива. Обобщил, че всъщност твърденията са за непредприемане на действия по изпълнението на съдебно потвърдена Заповед № 3/222/83 от 22.05.2013 г., издадена от директора на ДСП "Лозенец". Въз основа на това направил извод, че се касае за правни действия по изпълнение на административен акт по реда на АПК. Отделно изложил съображения, че дори да бяха налице дължими фактически действия от страна на администрацията, то при установеното по делото от фактическа страна, следва да се направи извод, че не са налице предпоставки за реализиране на отговорността, с оглед поведението на адресата на посочената заповед и започналото производство по прилагане на мерките, изпълнението на които е крайната цел на производството. Въз основа на това, съдът направил извод, че липсва първата предпоставка за ангажиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ на АСП – незаконосъобразно бездействие на ДСП "Лозенец" за привеждане на заповедта от 22.05.2013 г. в действие. Същият извод съдът направил и по отношение на твърдените бездействия, изразяващи се в неизпълнение на действия по чл. 14, 15, 16 и 16а от Правилника за прилагане на ЗЗД. Посочил, че различната преценка от страна на Стоилов и от служителите в ДСП "Лозенец" относно наличието на "дете в риск", съответно неоткриването на случай за такова, не представлява бездействие на администрацията. Наред с това, изложил съображения, че оплакването за неефективност на предприетите мерки не може да се отъждестви с бездействие или с неоказано съдействие и то дължащо се на поведението на АСП. Изрично съдът взел становище, че стресът и притесненията, които Стоилов твърди, че търпи от липсата на контакт с детето си по никакъв начин не може да се вменят във вина на ответника по иска, предвид което не е налице и изискуемата причинно-следствена връзка. По отношение на претенцията АСП да бъде задължена да предприеме определени действия, които дължи, съдът приел, че е "изначално недопустима" в това производство. Посочил, че за преустановяване на бездействието било необходимо завеждането на отделен осъдителен иск по чл. 256 АПК. С тези мотиви оставил искането в тази част без разглеждане и прекратил производството по делото. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно поради допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което се явява основание за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Видно е от петитума на предявената пред АССГ искова молба, че Стоилов е поискал осъждането на АСП да му заплати сума в размер на 30000, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпените за седем години до момента на предявяването й неимуществени вреди, изразяващи се в силен стрес, безсилие, отчаяние и влошено здравословно състояние от лишаването му от правото да участва в живота на детето си М. – Ж., в отглеждането и възпитанието му, лишаването от право да го вижда и контактува с него по всякакъв начин, включително вследствие на развилия се и утвърдил се [състояние] у детето като последица на незаконосъобразни бездействия на ДСП "Лозенец", изразяващи се в непредоставяне на социална услуга на дете в риск и непредоставяне на такава на майката в съответствие с решение на Върховния административен съд и предписания на ДАЗД с цел преодоляване на посочения синдром; осъществяване на срещи между детето и бащата Стоилов; оценка на родителския капацитет на майката и психологическа подкрепа за ненамеса в междуличностните взаимоотношения при възрастните, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането – 1.12.2014 г. до окончателното заплащане на сумата на обезщетението. В изпълнение на Разпореждане на съдията – докладчик от първата инстанция, с допълнителна молба от 15.02.2019 г., Стоилов е индивидуализирал част от писмено подадените сигнали до ответника, по които твърди, че е възникнало задължения за действие, а не са реализирани. Наред с това, по точка втора от петитума на предявената искова молба, Стоилов е поискал осъждането на АСП и на директора на ДСП "Лозенец", на основание чл. 257, ал. 2 АПК (отм.); , да предприеме реални мерки за закрила на М. – Ж. предвид чл. 23 ЗЗД, като предостави социална услуга на общността относно предоставяне на възможност на Стоилов за контакти с малолетната му дъщеря с оглед упражняване на личен режим на контакти с нея, определен със съдебно решение; да предостави социална услуга на майката с цел преодоляване [състояние], развил се у детето; оценка на родителския капацитет на майката и психологическа подкрепа за нея за постигане ненамеса на детето в междуличностните взаимоотношения между възрастните, като при продължаващ отказ на майката да съдейства, детето да бъде отделено от програмиращите я майка и баба и в присъствието на социални работници и психолози да бъде изпълнена социалната услуга и осъществени контролирани срещи със Стоилов. Тези искания се поддържат от Стоилов пред съда до приключване на производството, в това число в представената от адвоката му писмена защита пред АССГ. При така предявените с исковата молба искания, в първото по делото съдебно заседание, съдът е докладвал само, че "делото е образувано по искова молба на Г. Стоилов срещу Агенция социално подпомагане". Като ответник била конституирана само АСП. С решението по делото, както се посочи, съдът отхвърлил иска за присъждане на обезщетение в размер на 30000, 00 лв. за твърдените неимуществени вреди. Наред с това, оставил без разглеждане искането на Стоилов АСП да бъде задължена да извърши фактически действия по изпълнението на Заповед № 3/22/83 от 22.05.2013 г. и за откриване на случай "дете в риск" по отношение на М. – Ж., като е прекратил производството по делото в тази част. Въпреки че в решението съдът е посочил (вж. стр. 3, абзац 4), че Стоилов е предявил искания на основание чл. 257, ал. 2 АПК (отм., следвало е да посочи разпоредбата на чл. 256 АПК), неправилно е прекратил делото в тази част, доколкото приел, че "... същата е изначално недопустима в настоящото производство". Приел също така, че за преустановяване на незаконосъобразните бездействия било необходимо "... завеждането на отделен осъдителен иск по чл. 256 от АПК", каквото не било производството. Вместо да процедира по посочения начин, съдът е следвало да раздели производството по делото и да спре това по иска за обезщетение за претърпените от Стоилов неимуществени вреди до приключване с влязъл в сила съдебен акт на спора по исканията с правно основание чл. 256 АПК. Решението по този спор ще се ползва със сила на присъдено нещо и е от значение за изхода на производството по обезщетението. Като не е предприел тези процесуални действия, а е разгледал спора по иска за обезщетение, без преди това да е обезпечил провеждането на производство по другите искания на Стоилов за осъждането на АСП и директора на ДСП "Лозенец" да предприемат посочените от него действия, съдът е постановил обжалваното решение при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е основание за неговата отмяна изцяло на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд при съобразяване на посоченото в мотивите на настоящото съдебно решение. По разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение