Решение № 4266 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15673/2009 г.

Решение № 4266 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15673/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП против Решение № 28 от 22.05.2009 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 7439 по описа за 2008 г., в частта му с която по жалба на Теодор Димитров Анадолиев от гр. София е отменен Ревизионен акт /РА/ № 802340 от 25.08.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1677 от 14.11.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице е определен данък по чл. 35, ал. 1 ЗОДФЛ (отм.) за данъчен период 01.01-31.12.2006 г. в размер над 14 047,02 лв. главница и 2 657,77 лв. лихви. В касационната жалба се твърди, че решението в посочената част е неправилно като постановено при нарушения по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновано кредитиране на приетата пред съда оценителна експертиза за пазарната стойност на процесния имот, приходите от продажбата на който са облагаеми по чл. 20, ал. 7 ЗОДФЛ (отм.). Иска се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Теодор Димитров Анадолиев от гр. София, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима и неоснователна. Правилно първоинстанционния съд е приел, че продажбата на процесния апартамент в гр. София е облагаема по ЗОДФЛ (отм.) на осн. чл. 10, т. 7 вр. чл. 12, ал. 1 б. а/ и б/ от закона, а данъчната основа се определя по правилото на чл. 24, ал. 1 ЗОДФЛ (отм.) като разлика между пазарната цена към датата на продажбата и актуализираната цена на придобиване на имота. Спорът е бил и за размера на данъчната основа. При ревизията е назначена оценителна експертиза, която е дала пазарна оценка на имота в размер на 184 300 лв. В съдебното производство е прието заключение за съдебно-икономическа експертиза, която е оценила имота на 144 533 лв. Обосновано съдът е приел, че съдебно-счетоводната експертиза, приета в съдебното производство е дала действителната пазарна оценка на продадения имот, тъй като тази, приета при ревизията е извършена без оглед на имота. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение