Решение № 8841 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1902/2017 г.

Решение № 8841 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1902/2017 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началника на отдел "Местни данъци и такси" при община М., против решение № 132 от 22.12.2016 г., постановено по административно дело № 123/2016 г. на Административен съд - К., с което е отменен Акт за установяване на задължение № 23-1/21.03.2014 г., издаден от инспектор в отдел "Местни данъци и такси" при община М., в частта, с която на "Технопрогрес М" ООД са определени задължения за данък превозно средство /ДПС/ за периода 2009 - 2013 г. в размер на 2857,69 лева, от които 2254,30 лева - главница и лихва към 21.03.2014 г. - 603,39 лева. Твърди се неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът неправилно не е кредитирал т. 2 от Допълнителното заключение на вещото лице по адм. д. № 123/2016 г. на Административен съд К., като в същото време не е посочил никакъв довод, който да обори заключението на вещото лице. Заключението на вещото лице кореспондира и със заключенията на другите вещи лица, изготвили заключенията по адм. д. № 39/2015 г. на Административен съд К.. Изчисленията на вещото лице са правилни и по обективен начин отразяват действителния размер на задълженията за данък върху моторните превозни средства за процесния период. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли жалбата против АУЗД в обжалваната му част. Ответникът - "Технопрогрес М" ООД изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Претендира разноски, за които представя списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира подадената касационна жалба за допустима, като подадена в срок, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване, валиден и допустим съдебен акт. По същество жалбата е основателна по следните съображения: За да отмени АУЗД в частта, с която на "Технопрогрес М" ООД са определени задължения за данък превозно средство за периода 2009 - 2013 г. за сумата до 2254,30 лева - главница и лихва към 21.03.2014 г. - 603,39 лева, съставът на АС К. е установил следното: О. А. за установяване на задължение № 23-1/21.03.2014 г. на инспектор в отдел "Местни данъци и такси" при община М. е издаден служебно, въз основа на декларации по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ и чл. 54 ЗМДТ, за собствените на дружеството недвижими имоти и превозни средства. С горния акт за периода 2006 - 2013 г., са установени задължения, ведно с лихвите за просрочие към 21.03.2014 г. за: данък върху недвижи имоти в размер на 1 107,52 лв.; такса битови отпадъци - 8 079,54 лв. и данък върху превозните средства - 16 631,45 лв, от които: главница -10 795,34 и лихва - 5 836,11 лв. Дружеството е оспорило горния АУЗД, като в жалбата е направено и възражение за погасяване по давност на задълженията за периода 2005- 2008 г., включително. Във връзка с подадената жалба, с Решение от 11.03.2015 г., издадено от началник отдел "МДТ", при община М., АУЗД е бил изменен в частта за установените задължения до 2008 г. включително, като погасени поради изтекла давност, а в останалата част жалбата е била отхвърлена. С Решение № 84/26.10.2015 г. по адм. д. № 39/2015 г., АС-К. е отменил АУЗД № 23-1/21.03.2014 г. в частта, с която на "Технопрогрес М" ООД, са определени задължения за данък превозно средство за периода 2009 г. - 2013 г. в размер над 2254,30 лв. главница и 603,39 лв. - лихва към 21.03.2014 г., или общо 2857, 69 лв., като отхвърлил жалбата в останалата част, по отношение на установените в акта задължения за ДПС над 2857,69 лв. С Решение № 9362/01.08.2016 г. по адм. д. № 651/2016 г. по описа на ВАС е отменено Решение № 84/26.10.2015 г. по адм. д. № 39/2015 г. по описа на АС-К., в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на задължение № 23-1/21.03.2014 г., с която на дружеството са определени задължения за данък превозни средства, за периода 2009-201З г., като в тази му част делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В изпълнение на указанията на ВАС по делото са приети основна и допълнителна ССЕ. Според заключението на вещото лице по допуснатите основна и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи, съгласно оспорения АУЗД, размерът на дължимия от дружеството данък МПС за периода 2009-2013 г., след отписване на натрупаните задължения за минали периоди е 16 631,45 лв, от които главница - 10 795,34 лв и лихва - 5 836 лв. Действителният размер на дължимите от дружеството суми за данък МПС за периода 2009-2013 г. е 2 882,45 лв. от които главница 2 274,30 лв. и лихва за забава към 21.03.2014 г. - 608,45 лв. Размерът на внесените суми, установени с ПКО на стр. 405-414 от адм. д. № 39/2015 г. по описа на КАС, за погасяване на задължението за горния данък и лихвите към него е 4 960 лв., като сумата е постъпила по банковата сметка на общината на 30.12.2011 г. Според т. 1 на допълнителното заключение, след приспадане на задължението в размер на 2 882,45 лв., от плащанията, установени с ПКО на стр. 405-414 от адм. д. № 39/2015 г. по описа на КАС, в размер на 4 960 лв., резултатът е отрицателен - 2 077,55 лв. Посочено е, че след изменението на процесния АУЗД с Решение от 11.05.2015 г. и след отписване на начислен данък и лихва в размер на 1119,21 лв., от внесената на 30.12.2011 г. сума в размер на 4 960 лв., е формиран остатък в размер на 3 840,79 лв., като след приспадане на задължението от 2882,45 лв., от остатъка в размер на 3 840,79 лв., резултатът отново е отрицателен - 958, 34 лв. Според т. 2 от допълнителното заключение, с внесената по сметка на общината сума от 4 960 лв., са били погасени част от задълженията за 11 броя МПС, натрупани за периода 2006 г. - 2013 г. За да отмени АУЗД в частта, с която на "Технопрогрес М" ООД са определени задължения за данък превозно средство за периода 2009 - 2013 г. за сумата до 2254,30 лева - главница и лихва към 21.03.2014 г. - 603,39 лева, първоинстанционният съд е формирал решаващ извод за постановяване на акта от компетентен орган, в нормативно предписаната форма, при спазване на процесуалните правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби. Въз основа на доказателствата по делото и т. 1 от допълнителното заключение на вещото лице, съдът е приел, че на 30.12.2011 г. дружеството е внесло 4 960 лв. за погасяване на задълженията си за данък МПС, като с 1 119,21 лв. от тях, са погасени задължения за периода преди 2009 г. Тези констатации, според съда, са подкрепени и от приложените към основното заключение дубликати от ПКО и отчети по сметка на община М.. Съдът не е кредитирал т. 2 от заключението по допусната допълнителна ССЕ, тъй като въпреки дадените указания, ответникът не представил доказателства, пък и към заключението не са приложени такива, от които да се установи отнасянето на останалата сума в размер на 3 840,79 лв. /4 960 лв. -1 119,21 лв./, за погасяване на задължения на дружеството, възникнали преди 2009 г. Тъкмо обратното се установява от приложените към основното заключение приходни касови ордери. Предвид изложеното съдът е обосновал извод, че при установено задължение на дружеството за данък МПС в размер на 2 882,45 лв. за периода 2009-2013 г., и внесени от дружеството суми за данък МПС, в размер на 3 840,79 лв., за горния период, дружеството не дължи данък МПС за периода 2009-2013 г., поради което АУЗД е незаконосъобразен и следва да бъде отменен в частта на установеното задължение за данък върху превозните средства за периода 2009 г. - 2013 г. в размер на 2857, 69 лв, от които: 2254,30 лв. главница и 603, 39 лв. - лихва към 21.03.2014 г. В останалата част, по отношение на дължимия от жалбоподателя данък МПС, за сумата над 2857, 69 лв., актът е бил отменен с влязло в сила решение постановено по адм. д. № 39/2015 г. по описа на КАС. Решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон. От т. 3 на приетата по делото ССЕ се установява, че действителният размер на дължимия от дружеството размер на ДМПС, както и лихва за забава към 21.03.2014 г. за посочените в АУЗД превозни средства е 2882,45 лева, от които главница в размер на 2274,30 лева и лихва за забава 608,15 лева, като в т. 4 от заключението е направена разбивка на тези задължения по МПС и дължими години. От допуснатите по делото основна и допълнителна съдебно - счетоводна експертиза се установява, че при определя размера на ДПС за периода 2009 - 2013 г. са отчетени извършените преди това плащания по представените по делото приходни касови ордери от 30.12.2011 г. Неправилно първоинстанционният съд не е кредитирал т. 2 от заключението на допълнителната ССЕ. Отнасянето на постъпилата сума на 30.12.2011 г. може да се установи, чрез проверка по партидите и архивите на МДТ в общината. От обясненията на вещото лице се установява, че за 2011 г. дължимите суми са по-големи от погасените към 30.12.2011 г., като вещото лице е взело предвид задълженията на дружеството от 2006 до 2011 г. Съгласно чл. 169, ал. 3 ДОПК (в приложимата редакция към ДВ, бр. 108 от 2007 г.), при наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган. Ако не е заявил това, те се погасяват съразмерно. В съответствие с ал. 4 от същата разпоредба, задълженията за данъци се погасяват по реда на възникването им, а когато се отнасят за една и съща година, лицето има право да заяви кое от тях погасява. В случая по делото не са представени доказателства дружеството да е подало изрично заявление кое задължение се погасява с преведената сума на 30.12.2011 г. Ето защо след справка в архивите на Местни данъци и такси по партидите, вещото лице е установило, разпределението на сумите подробно описано в т. 2 от допълнителното заключение. Съдът неправилно е кредитирал заключението по т. 1 от допълнителната ССЕ, тъй като при определяне размера на задълженията в тази им част вещото лице не е взело предвид задълженията на дружеството преди 2009 г. Изчисленият от вещото лице размер на ДПС и лихви за процесния период е по-голям от установения с АУЗД, но това не влияе върху материалната му законосъобразност, с оглед забраната актът да се изменя във вреда на лицето. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което да се отхвърли жалбата на дружеството против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 23-1/21.03.2014 г. на Началник отдел "Местни данъци и такси" към О. М., в частта с която на "Технопрогрес М" ООД са определени задължения за данък превозно средство за периода 2009 - 2013 в размер на 2857,69 лева, от които 2254,30 лева - главница и лихва към 21.03.2014 г. - 603,39 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение