Решение № 1397 от 8.2.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6977/2022 г.

Производството е по реда на чл. 228 във вр. с чл. 175, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане от 25.01.2023 г., подадено от Община Смолян със седалище и адрес гр. Смолян, бул. "България" 12, за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение 11928 от 21.12.2022 г. по адм.д. 6977/2022 г. на Върховния административен съд, Седмо отделение. Счита, че след като касационната инстанция е приела за правилни изводите на първоинстанционния съд по отношение на допуснатото нарушение на материалния закон в частта по отношение на първото нарушение от обжалвания административен акт - незаконосъобразно разделяне на обособени позиции, то Върховният съд приема за основателна жалбата на Община Смолян в тази й част, но липсва произнасяне в диспозитива на съдебното решение. Иска се да бъде допусната поправка в диспозитива на съдебното решение в посочения смисъл. Ответникът по искането ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж 2014 - 2020" не изразява становище по искането. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Искането за поправка на очевидна фактическа грешка не е ограничено със срок. То е направено от надлежна, участвала в производството страна, поради което е допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 1 АПК, съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Очевидна фактическа грешка е налице, когато е налице несъответствие между формираната истински воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. В конкретния случай това изискване не е налице, поради което искането следва да се отхвърли. В акта по чл. 73, ал. 1 Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) органът установява наличието на нередности, за които се дължи определяне на финансова корекция, поради включването им в Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 на Наредбата. Това е основанието на финансовата корекция, което чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ визира. Но така установеното основание наличието на нередност, има само установително действие, не и само по себе си разпоредително, тъй като без определен (определяем) размер на финансовата корекция не може да възникне задължение за нея. С оглед на това едва след определянето и на размера на финансовата корекция за установената нередност, а когато те са повече от една - и след преценка на обстоятелствата по чл. 72, ал. 4 ЗУСЕФСУ, органът ще разпореди (задължи) бенефициера да изпълни определената/една от определените финансови корекции, т.е. задължение за бенефициера създава разпоредителната част, която определя размера на финансовата корекция. Именно това е ликвидното определено по основание и по размер задължение, което се възлага на бенефициера с решението по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Изводът за неосъщественост на първата, установена от органа нередност не се отразява на законосъобразността на определената от РУО финансова корекция. Същото е изрично посочено в мотивите на съдебното решение, чиято поправка се иска, във връзка с касационната жалба на Община Смолян срещу Решение 153 от 03.06.2022 г. на Административен съд Смолян, постановено по адм. дело 32/2022 г., с което е оставено без уважение искането й за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение 117 от 05.05.2022 г. Предвид изложеното и на основание чл. 228 във връзка с чл. 175 АПК искането следва да бъде отхвърлено.