Решение № 457 от 5.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 458/2008 г.

Решение № 457 от 5.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 458/2008 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван Недев Подсъдимият Богдан Драгоилов Цветанов обжалва по касационен ред въззивно решение № 301/12.VI.2008 г. по внохд 213/2008 г. на АС-София с доводи за нарушения на материалния закон - чл. 9, ал. 1 и чл. 15 НК по съображения, че не е бил длъжен да предвиди внезапното навлизане на пострадалия в платното му за движение. Иска да се отмени решението и да бъде оправдан. Частният обвинител и гр. ищец Л. П. е на становище, че жалбоподателят е виновен и следва да отговаря. Прокурорът поддържа решението да остане в сила като правилно и законосъобразно. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 НПК ВКС в настоящия състав намира: Подсъдимият Б. Д. Ц. е признат за виновен и осъден по чл. 343, ал. 1, б. "в" във вр. с чл. 342, ал. 1 и чл. 54 НК на 1 (една) година лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл. 66 НК 3 (три) години и по чл. 343г НК на лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (една) година за това, че на 22.ХII.2006 г. към 20:30 ч. в гр. Б., община П. при управление на МПС - автобус с ДК № Р* в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДП, по непредпазливост причинил смъртта на Ст. Л. А.; осъден е да заплати на гр.ищец Л. А. П. 20000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от престъплението ведно със законните последици. Същите възражения срещу осъждането си подсъдимият е поддържал и пред въззивната инстанция. Обсъдени са и са посочени основанията, поради които тези възражения не са възприети. Спазена е нормата по чл. 339, ал. 2 НПК. След като, при възможност, подсъдимият късно видял пострадалия на пътя и не предприел дължимото поведение - да намали скоростта и дори да спре движението на управлявания от него автобус, за да избегне увреждането на другия участник в движението, той нарушава нормата на чл. 25, ал. 2, изр. II-ро ЗДП. Пряка и непосредствена последица на това нарушение е настъпилата смърт на Ст. Л. А. При възприетите за установени по несъмнен начин факти законът е приложен в съответствие със смисъла му и постоянната практика по приложението му. Подсъдимият е осъществил от обективна и субективна с. признаците на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. "в" във вр. с чл. 342, ал. 1 НК - по непредпазливост причинил смъртта на пострадалия поради управление на МПС в нарушение на правилата за движение. Неоснователно защитата му поддържа, че се касае до случайно деяние по чл. 15 НК, след като е безсъмнено, че подсъдимият управлява МПС в нарушение на правилата за движение, чиято пряка и непосредствена последица са възможните съставомерни последици. Това изключва невиновно извършване на деянието. Няма нарушение на чл. 9, ал. 1 НК, посочен в жалбата без аргументи, като такива не са наведени и в хода на настоящето производство. Предвид горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК съдът