Решение № 3002 от 9.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7551/2017 г.

Решение № 3002 от 9.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7551/2017 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Националната експертна лекарска комисия, гр. София, против решение № 231 от 05.05.2017 г. по адм. дело № 769 по описа за 2016 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отменено експертно решение № 0375/078 от 18.05.2016 г. и е постановено връщане на преписката на Националната експертна лекарска комисия за ново произнасяне при спазване на даденото от съда указание да определи на жалбоподателката 75 % ТНР. Изложени са съображения, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК: необоснованост, неправилно прилагане на чл. 63, ал. 3 от НМЕ, на част седма, т. 2.2.1, т. 2.2.2. и т. 15, част първа, раздел 4, т. 4 и част осма, раздел 9, т. 4. 1. от Приложение № 1 към НМЕ и на Методиката по Приложение № 2 към НМЕ. Ответницата Р. А. Д. от [населено място] е оспорила касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пазарджик е експертно решение (ЕР) № 0375/078 от 18.05.2016 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) – Втори специализиран състав по неврологични болести, издадено по жалба на освидетелстваното лице Р. А. Д., с което е отменено ЕР № 1704/075 от 27.04.2015 г. на Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) - Общи заболявания и е постановено ново експертно решение с определена степен на трайно намалена работоспособност (ТНР) 60 % при водеща диагноза травма на нервите и гръбначния мозък на ниво шия. С обжалваното решение Административен съд - Пазарджик е отменил оспорения административен акт, след като е стигнал до правилния краен извод за издаването му в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Съдът се е позовал на заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещи лица специалист – невролог и специалист – ортопед травматолог, съгласно което при освидетелстването не са били взети предвид всички здравословни увреждания на лицето, обуславящи трайно намалена работоспособност. Вещите лица са добавили 10 % ТНР по част 1, раздел 4, т. 4, 15 % ТНР по част 8, раздел 9, точка 4. 1 и 10 % ТНР по част 7, т. 15 от Приложение № 1 към Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ, в сила до 27.06.2017 г.). На основание чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза (приета с ПМС № 87 от 05.05.2010 г., отм., ДВ - бр. 51 от 27.06.2017 г.), която е била в сила към датата на издаване на оспореното експертно решение, установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1. Ако приетата точка предвижда диапазон "от... до", процентът на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се съобразява със степента на установения дефицит. С ЕР на НЕЛК № 0375/078 от 18.05.2016 г. на Националната експертна лекарска комисия – специализиран състав по неврологични болести е определена крайна степен на ТНР 60 %, като са взети предвид определените 30 % по част седма, т. 2.2.1. и 10 % по забележка 4 (общо 40 %), 50 % по част седма, т. 2.2.2. и 10 % по част първа, раздел 4, т. 2. 2. Установяването на вида и степента на здравословното увреждане в проценти спрямо здравия човек изисква специални знания из областта на медицината. На основание чл. 195 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК първоинстанционният административен съд законосъобразно е назначил комплексна съдебно-медицинска експертиза, която е извършена от вещи лица лекари, специалисти съответно в областите на неврологията и ортопедичната травматология. Вещите лица, след като са анализирали медицинската документация и резултатите от проведените изследвания, включително извършените в [фирма] рентгенографии, са приели, че освидетелстването следва да се извърши за заболявания със следните диагнози: Ст. пост фрактурам крании, Ст. пост контузио церебри. Ст. пост контузионем медуле спиналис е пост фрактурам корпорис вер. Тн 5. Херния дискалис С6-С7 пост травматика с компримиране на дуралния сак, Постконузионна милопатия, както и остатъчен квадрипирамиден синдром, деформираща торакална спондилоза, везице уринарие неврогенес, инконтиненцио урине и ретенцио урине инкомплета хроника. Налице са категорични данни за късните последици от преживяната черепно-мозъчна и гръбначно-мозъчна травма, като е почти невъзможно да се очаква клинично пълно обратно развитие. При извършеното освидетелстване от НЕЛК не са отчетени някои последствия от травмата, които дават основание да се прибавят още 10 % ТНР по част първа, раздел 4, т. 4 от Приложение № 1 към НМЕ за дегенеративни промени на торакалния отдел на гръбначния стълб, 15 % ТНР по част осма, раздел 9, т. 4. 1. от Приложение № 1 към НМЕ за инконтиненция на урината непълно (частично) - (стрес-инконтиненция II – III ст.) и 10 % ТНР по част седма, т. 15 от Приложение № 1 към НМЕ в зависимост от неврологичния дефицит за дискогенни заболявания (дискова херния, дискова протрузия и радикулопатии). При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 200 от ГПК в съдебното заседание на 05.04.2017 г. вещите лица са изложили устно заключението си и са отговорили на въпроси, поставени в писмена молба на НЕЛК от 03.04.2017 г. Пояснили са, че са извършили контролни изследвания със скенер и компютърна томография, при които са били установени настъпилите дегенеративни изменения, обуславящи определяне на степен на трайно намалена работоспособност и за други заболявания съгласно Приложение № 1 към НМЕ. Вещите лица не са дали отговор на втория въпрос в молбата на НЕЛК, а именно каква формула са използвали при определяне на крайна степен на ТНР 75 %. Отговор на този въпрос липсва и в писменото заключение, в което вещите лица са направили изявление, че според тяхната оценка степента на ТНР "достига" 75 %, но не са изложили начина на изчисление съобразно Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в процент, приложима при наличие на множествени увреждания. Изложените по-горе фактически и правни съображения подкрепят извода на първоинстанционния административен съд за незаконосъобразност на оспореното експертно решение по съображение, че на освидетелстваното лице не е била определена степен на ТНР за всички съществуващи увреждания с оглед настъпилото влошаване и прогнозите. Естеството на спорните въпроси не позволяват разрешаването на спора по същество, което на основание чл. 173, ал. 2 от АПК е наложило изпращане на преписката на административния орган за ново произнасяне. При произнасяне в хипотезата на чл. 173, ал. 2 от АПК компетентният орган е длъжен да се съобрази с дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В случая Административен съд – Пазарджик не е дал указания по тълкуване и прилагане на закона, а указания на жалбоподателката да бъдат определени 75 % ТНР. Така дадените указания влизат в противоречие с чл. 63, ал. 3 от НМЕ (отм.); , съгласно която при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение № 1, крайният процент на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти съгласно приложение № 2. Вещите лица са дали оценка, че крайният процент ТНР достига 75, без да използват и без да се позоват на механизмите, регламентирани в Приложение № 2. Първоинстанционният административен съд е пренебрегнал непълнотата в заключението на съдебно-медицинската експертиза и в резултат е дал неправилни указания към НЕЛК. При новото произнасяне НЕЛК следва да определи степен на ТНР и за трите допълнителни увреждания, посочени в заключението на вещите лица, а при определяне на крайния процент на ТНР следва да приложи Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти, съставляваща Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ (обн. - ДВ, бр. 36 от 2010 г., в сила към18.05.2016 г.). Предвид изложените съображения следва да се приеме, че не са налице касационни отменителни основания и обжалваното съдебно решение, с което жалбата е уважена и преписката е върната на НЕЛК за ново произнасяне, като краен резултат е правилно следва да бъде оставено в сила. При новото произнасяне НЕЛК следва да се съобрази с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящето решение. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответницата по касация за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,