Решение № 10674 от 23.11.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ Пловдив при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/ срещу Решение 2377 от 02.12.2021 г., постановено по адм. дело 479/2021 г. по описа на Административeн съд Пловдив /АС-Пловдив/, в частта, с която е изменен, като на практика е отменен Ревизионен акт /РА/Р-16001620000953-091-001/28.08.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на НАП Пловдив, потвърден от страна на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП с Решение 553/09.11.2020г. и в частта на разноските. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващo отменителнo касационнo основаниe по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага аргументи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че при определяне размера на ДДС е необходимо същият да се включи в цената съгласно чл. 67, ал.2 от ЗДДС. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на съдебния акт и постановяване на решение по съществото на спора, с което да бъде изцяло потвърден РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции по 2 302,11 лева за всяка, като присъденото юрисконсулстско възнаграждение за първа инстанция бъде увеличено с 292,88 лева и разноски за държавна такса за касационното производство в размер на 78,10 лева. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът Салма 1 ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Мандалчев, в писмена молба с характер на становище по съществото на спора оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и предявените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред Административен съд Пловдив е бил РА Р-16001620000953-091-001/28.08.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден от страна на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП с решение 553/09.11.2020г., с който на Салма 1 ЕООД са установени задължения за ДДС в размер на 51 375,36 лева с прилежащи лихви в размер на 7 695,06 лева. Първоинстанционното решение се обжалва в частта, с която е изменен процесния РА, като на практика е отменен в частта за данъка от 51 375, 36 лв. на 42 812,80 лева, ведно със законните лихви върху тази разлика от 7 695,06 лева на 6 494,58 лева. В частта, с която на практика е отхвърлена жалбата на Салма 1 ЕООД срещу процесния РА в частта на установени задължения за ДДС в размер на 42 812,80 лева ведно с лихви в размер на 6 494,58 лева, решението е влязло в сила. От фактическа страна съдът е установил, че за периодите от 01.01.2019 г. до 31.01.2019 г. и от 01.02.2019 г. до 28.02.2019 г. Салма 1" ЕООД е декларирало вътрешнообщностни доставки на стоки - полипропилен, лепило, алуминиево фолио и тиксо по фактури, както следва: 3000000021/25.01.2019 г. на стойност 119 874,78 лв. (61 291 евро) и 3000000022/08.02.2019 г. на стойност 137 001,98 лв. (70 048 евро). Получател по доставките е IМРОRТ ЕХРОRТ МIКЕ Ltd с VIN ЕL800868301. След обсъждане на събраните в процеса доказателства АС-Пловдив е стигнал до извод, че дружеството не е извършило вътреобщностни доставки на стоките по процесните фактури. Според административния съд обосновано е прието от органите по приходите, че стоките са реализирани на територията на страната, съответно неправилно от страна на дружеството е приложена нулева ставка и на основание чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС доставките по процесните фактури са обложени със ставка 20%, в резултат на което допълнително е начислен ДДС в горепосочения размер по реда на чл. 67, ал. 1 от ЗДДС. В тази му част спорът е разрешен с влязлата в сила част на решението на Административен съд Пловдив и не е предмет на касационния контрол. Въпреки горепосоченото първоинстанционният съд е приел, че при определяне на размера на дължимия ДДС, ревизиращите органи не са съобразили разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена. При това положение, е следвало не да се начислява данък в размер на 20 % върху цялата стойност на облагаемите доставки, които са в размер на 119 874,78 лв. (61291 евро) по фактура 3000000021/25.01.2019 г. (119 874,78 лв. х 20% = 23 974,96 лв. ДДС) и 137 001,98 лв. (70048 евро), по фактура 3000000022/08.02.2019 г. (137 001,98 лв. х 20% = 27 400,40 лв. ДДС), а съгласно цитираната разпоредба на закона е трябвало да се приеме, че ДДС е включен в посочената стойност. Ето защо, за извършените продажби на спорните стоки, следвало да бъде начислен ДДС в общ размер на 42812,80 лв., ведно със законните лихви в размер 6494,58 лв. С тези мотиви АС-Пловдив е изменил РА. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд в частта му предмет на касационния контрол като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. От друга страна същото се преценя като неправилно, в която връзка касационната жалба на Директора на Дирекция ОДОП гр.Пловдив е изцяло основателна. Неправилно съдът е приел, че при определяне размера на ДДС е необходимо да се приложи правилото на чл. 67, ал.2 от ЗДДС. В чл.67, ал.1 от ЗДДС е посочено, че размерът на данъка се определя като данъчната основа се умножи по ставката на данъка. Съгласно чл.52, ал.1 от ЗДДС данъчната основа за ВОД се определя по реда на чл. 26 от ЗДДС, а въз основа на посочената правна норма данъчната основа е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъка в зависимост от това дали доставката е облагаема или освободена. Ревизираното лице е третирало доставката като облагаема, но с нулева ставка на данъка на основание чл.53, ал.1 от ЗДДС, т.е. не може да се сподели становището на първостепенния съд, че не е изрично договорено, че данъкът се дължи отделно. В резултат на ревизията са направени констатации, че не са налице годни доказателства за наличието на ВОД, като предвид това мястото на изпълнение е на територията на страната. В този случай съгласно чл. 66, ал.1, т.1 от ЗДДС доставките са облагаеми с 20 % ставка на данъка. РЛ е приложило нулева ставка на данъка върху определената от него данъчна основа. Предвид това данъкът се дължи върху определената от РЛ данъчна основа (цялата сума по фактурата), тъй като ДДС не е било включено в договорената цена. Решението като неправилно в обжалваната част следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено отхвърляне на жалбата срещу РА в същата част. По разноските: При този изход на спора на касационния жалбоподател се дължат разноски за първа инстанция в размер на поисканите 292,88 лева. За касационна инстанция му се дължат разноски в размер на 78,10 лева за държавна такса и предвид материалния интерес по спора в размер на 1 276,30 лева съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Общо за двете инстанции на НАП се дължат разноски в размер на 1 647,28 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,