Решение № 3331 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6891/2010 г.

Решение № 3331 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6891/2010 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Ангел Иванов Ангелов от гр. Кюстендил срещу решение № 100 от 12.04.2010 г. по адм. д. № 44/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Кюстендил. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът Директор на РУ "Социално осигуряване" гр. Кюстендил не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 100 от 12.04.2010 г. по адм. д. № 44/2010 г., Административен съд - гр. Кюстендил е потвърдил Решение № РД-12-5 от 25.01.2010 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Кюстендил, с което е оставил без уважение жалбата на Ангел Иванов Ангелов от гр. Кюстендил против Разпореждане № 091-00-1816-1 от 7.12.2009 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при РУ "Социално осигуряване" гр. Кюстендил, с което е отказано изплащането на парично обезщетение за безработица. Така цитираният диспозитив на съдебния акт е неприцизен с оглед разпоредбата на чл. 172, ал. 2 АПК. Съгласно този текст, съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. Предвид отразеното в мотивите към решението Административен съд - гр. Кюстендил е трябвало да отхвърли оспорването. Независимо от непрецизния диспозитив обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен. Съгласно чл. 54 а, ал. 1 КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, които са подлежали на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове най-малко девет месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването. Видно от Заповед № 186 от 31.08.2009 г. на Управителя на "Елегант ЛТ" ООД гр. София трудовото правоотношение с Ангелов е било прекратено считано от 1.09.2009 г. Следователно трябва да бъде проверено осигуряването на лицето за всички осигурени социални рискове, вкл. и за Фонд "Безработица" считано от 1.06.2008 г. до 31.08.2009 г. Видно от справката на РУ "Социално осигуряване" гр. Кюстендил, която изхожда от регистрите и е надлежно заверена за верността с оригинала, през процесния период Ангелов има 42 работни дни без осигуряване. Цитираното писмено доказателство относно осигурителния стаж кореспондира с представените от жалбоподателя по първоначалното дело доказателства относно трудовия му стаж през тези 15 месеца. В трудовата му книжка за този период е отразен трудов стаж с продължителност от 6.04.2009 г. -16.04.2009 г. и от 17.08.2009 г. до 1.09.2009 г. В тази връзка са и останалите писмени доказателства, представени от Ангелов по първоначалното дело - трудов договор № 15 от 5.04.2009 г. във връзка със Заповед № 17 от 15.04.2009 г., трудов договор № 68 от 13.08.2009 г. във връзка със Заповед № 186 от 31.08.2009 г. Ето защо оплакването на касатора, че при постановяването на решението съдът се е съобразил само със справката на РУ "Социално осигуряване" гр. Кюстендил и че осигурителния му стаж е неправилно изчислен не се възприема. По първоначалното дело липсват доказателства, от които да се направи друг извод относно размера на осигурителния стаж на Ангелов за всички осигурени социални рискове, включително и Фонд "Безработица". Такива доказателства не се сочат и с настоящата касационна жалба. След като Ангелов не е доказал, че е подлежал на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове, вкл. и за Фонд "Безработица" най-малко девет месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването, то съгласно чл. 54 а, ал. 1 КСО той няма право на парично обезщетение за безработица. Стигайки до същия правен извод първоинстанционния съд правилно е приложил материалния закон. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при нарушаване на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. Грешки от посоченото естество в процесното решение липсват. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,