Решение № 14557 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11106/2012 г.

Решение № 14557 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11106/2012 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Калин Петров Стойков против решение по адм. д. № 76/2012 г. по описа на АС - Търговище. Иска отмяна на решението с доводи за неправилност. Твърди, че автомобилът, който е управлявал, не е негова лична собственост, поради което неправилно е санкциониран, предвид чл. 259 от Кодекса за застраховането. Неправилно съдът се е обосновал с акт за установяване на административно нарушение, което е част от административно-наказателното производство приключило с наказателно постановление № 152 от 8.03.2010 г. и няма доказателствена сила в настоящото производство. Липсва единство между описаната фактическа обстановка и чл. 259, ал. 1 от КЗ. Принудителната административна мярка е следвало да бъде наложена по чл. 100, ал. 3 от ЗДвП, тъй като е водач, но не и собственик на МПС, за което няма застраховка "гражданска отговорност". След като не е "глобен като водач на МПС", а като собственик, което не отговаря на действителността, заповедта е незаконосъобразна и е следвало да бъде отменена. Ответната страна Началник на Сектор "Пътна полиция" при Областната дирекция на МВР гр. Търговище не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Налице е основание по чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП за отнемане на свидетелство за правоуправление. Нарушено е изискването на чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Пред първоинстанционния съд е оспорена заповед № 152/10 от 18.03.2010 г. на началник сектор ПП при ОД МВР - Търговище, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП вр. с чл. 249, т. 1 и чл. 259, т. 1 от КЗ временно е отнето свидетелство за управление на МПС до отпадане на основанието. В мотивите към заповедта административният орган се е позовал на констативен акт № 152 от 30.01.2010 г. на мл. автоконтрольор при РУП Търговище и обстоятелството, че на 30.01.2010 г. на път № 4 жалбоподателят като водач на МПС рег № С 2842 МС е извършил нарушение, изразяващо се управление на автомобил без сключена застраховка "гражданска отговорност" във вр. с чл. 249, т. 1 и чл. 259, ал. 1, т. 1 от КЗ. В мотивите административният орган се е позовал на констативния акт, но е посочил, че жалбоподателят е собственик на МПС, което не е спряно от движение. С решение по адм. д. № 76/2012 г. по описа на АС - Търговище жалбата е отхвърлена като неоснователна, тъй като жалбоподателят е нарушил чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП - водачът на МПС е длъжен да носи застраховка "гражданска отговорност" за 2010 г., която въпреки дадените указания не е представена. Решението е правилно. Приложената принудителна административна мярка по чл. 22 от ЗАНН е законосъобразна, поради което отхвърлителното решение на първоинстанционния съд следва да се остави в сила. Законодателят е вменил задължение по чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на всички водачи на МПС, независимо от това дали са собственици или само ползватели, да носят документ за сключена задължителна застраховка "гражданска отговорност" по чл. 257, ал. 1 и ал. 2 и чл. 259, ал. 1 от Кодекса за застраховането за моторното превозно средство, което управляват. За обезпечаване изпълнението на това задължение е предвидената принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач, който управлява МПС без застраховка "гражданска отговорност" до представяне на сключена валидна застраховка". Следователно фактическият състав на административната принуда включва неизпълнение на законово задължение от страна на водача на моторното превозно средство, без да има значение дали е собственик на управляваното МПС или го ползва на законно основание по смисъла на чл. 257, ал. 2 от КЗ. За да приложи мярката, административният орган се е мотивирал с акта за установяване на административно нарушение № 152 от 30.01.2010 г., в която са описани неоспорени от жалбоподателя обстоятелства за управление на автомобил без сключена за моторното превозно средство задължителна застраховка "гражданска отговорност". В същия акт е отразено, че лекият автомобил е собственост на друго лице - Владимир Андонов. Неоснователно е твърдението, че констативният акт не представлява доказателство за нарушението, тъй като се изготвял само за целите на административно-наказателното производство. За едно и също нарушение на императивна норма административните органи имат правомощието да приложат принудителна административна мярка с цел преустановяване на нарушението, както и да наложат административно наказание за постигане целите на превенцията по чл. 12 от ЗАНН за предупреждаване и превъзпитаване на нарушителя и останалите граждани към спазване на правния ред. Принудителната административна мярка се прилага с индивидуален административен акт, поради което са приложими разпоредбите на чл. 35 и сл. от АПК за процесуалните действия с цел изясняване на обстоятелствата относими за случая. Констатиране на нарушение чрез акт за установяване на административно нарушение не противоречи на императивна норма, поради което е допустимо доказателствено средство по смисъла на чл. 39 от АПК за установяването му. Неоснователно е твърдението за съществено нарушение на административнопроизводствените правила на чл. 59, ал. 2 от АПК поради противоречие в мотивите между факти и приложена правна норма. В случая описването на жалбоподателя като водач на МПС, за което няма сключена задължителна застраховка "гражданска отговорност" и като собственик на същото МПС няма за последица незаконосъобразност на издадения административен акт, тъй като нарушението не е съществено. Съществено нарушение на административнопроизводствените правила като основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК е налице само тогава, когато ако същото не бе допуснато, резултатът би бил различен. Излагането на мотивите е важно изискване на закона, защото довежда до знанието на адресата съображенията, по които административният орган е издал административния акт и подпомага засегнатото лице в избора на средства за защита. В случая издателят на административния акт се е мотивирал с констативния акт, в който изрично е посочено, че управляваното МПС е собственост на друго лице, а управлението се извършва без задължителната застраховка "гражданска отговорност". Като правно основание е посочен чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП. Следователно описването на нарушителя в заповед № 152/8.03.2010 г. като собственик на МПС, а не като управляващ чуждо превозно средство не е съществено нарушение. За правилното прилагане на ПАМ е от значение нарушителят да е управлявал МПС без сключена задължителна застраховка "гражданска отговорност" за съответния период от време. В обратен смисъл доказателства не са представени. Свидетелството за правоуправление е отнето до отпадане на основанието, т. е. до представяне на доказателства за сключена застраховка "гражданска отговорност" за управляваното МПС и е без значение дали задължителната застраховка ще бъде изплатена от собственика или от ползващия моторното превозно средство. Като е отхвърлил жалбата, съдът е постановил правилен съдебен акт. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение