Решение № 6785 от 14.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 226/2012 г.

Решение № 6785 от 14.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 226/2012 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Аксаково, против решение № 2365 от 19.10.2011 г., постановено по адм. дело № 2264/2011 г. на Административен съд - Варна, с което е отменен негов мълчалив отказ за издаване на скица на имот № 517 по кадастралния план на местност "Янчова поляна", землище гр. Аксаково по заявление № УТ-1-437/20.05.2011 г., подадено от Йорданка Маринова Илиева от гр. Аксаково, като делото е върнато като преписка на административния орган за извършване на поисканата административна услуга. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. На първо място се сочи, че административният съд неправилно е допуснал до разглеждане жалбата, чийто предмет е бил мълчалив отказ на кмета на общината да предостави исканата административна услуга. В конкретния случай административният орган изрично се е произнесъл по заявлението с писмо изх. № УТ1-437/1/01.06.2011 г., като е указал на жалбоподателката, че услугата ще бъде извършена след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти (ПНИ) за местност "Янчова поляна", землище гр. Аксаково. При това положение следва да се приеме, че жалбата е насочена и против последвалото изрично произнасяне, но последното не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, поради което не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Затова и жалбата против това писмо се явява недопустима за разглеждане по същество. В касационната жалба са развити и доводи, с които се оспорват изводите на съда по същество, а именно че административният орган незаконосъобразно е отказал да извърши исканата административна услуга, тъй като действа в условията на обвързана компетентност. Сочи се, че преди да извърши поисканата административна услуга, административният орган следва да разполага с информация за всички данни, които трябва да бъдат отразени в словната част на скицата, което не би било възможно без наличието на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за местността и регистър към него. Изложено е, че съобразно приложимата за случая норма на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри следва, че за да е активно легитимирано едно лице да получи скица трябва да собственик или носител на ограничено вещно право върху имота, т. е. жалбоподателката не е заинтересовано лице да претендира издаване на скица, тъй като чрез нея цели да се снабди с констативен нотариален акт. Според касатора това не обуславя правен интерес от извършване на административната услуга, тъй като има законоустановен ред за придобиване право на собственост върху земи, попадащи в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а не чрез обстоятелствена проверка по чл. 587 от ГПК. В касационната жалба, както и в уточняваща молба се оспорва и решението, в частта му, с която в полза на жалбоподателката са присъдени разноските за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 460 лв., като се сочи, че съдът е следвало да определи минималното такова от 150 лв. съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 8 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По подробно изложените съображения се иска обжалваното решение да бъде отменено, като съдът се произнесе с решение по същество, с което да отхвърли жалбата против отказа за издаване на скица. Ответникът - Йорданка Маринова Илиева, чрез процесуалния си представител в писмен отговор от 05.12.2012 г. излага становище за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на направените разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на обжалваното решение. Счита, че писмото от 01.06.2011 г. от Директора на дирекция "УТ" Община Аксаково представлява изричен отказ, който е направен по повод искане за издаване на скица, което съставлява предоставяне на административна услуга. Приема, че съгласно чл. 5а от Закона за Администрацията, съгласно която норма административното обслужване се осъществява не лично от съответния орган на изпълнителната власт /в случая кмета на общината/, а от неговата администрация и от тук общинската администрация чрез оперативното си звено за изпълнение на функции и задачи по устройството на територията /чл. 5, ал. 6 от ЗУТ/ е компетентна да извършва услугите по издаване на скица за поземлен имот от действащ градоустройствен и кадастрален план. В тази връзка излага, че не е мълчалив отказ на кмета предвид липсата на компетентност да се произнесе. Представителят на ВАП счита, че в нарушение на чл. 153, ал. 1 и чл. 154 от АПК съдът не е констатирал като страна органа, който има правомощието да издаде акта. Поради това решението следва да се обезсили като недопустимо, а делото да се върне за ново разглеждане предвид чл. 221, ал. 3 вр. чл. 209, т. 2 от АПК, тъй като за недопустимостта съдът следи служебно /чл. 218, ал. 2 от АПК/. Върховият административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Варна е образувано по жалба от Йорданка Маринова Илиева против мълчалив отказ на кмета на община Аксаково да извърши административна услуга - да издаде скица за имот № 517 по кадастралния план на местност "Янчова поляна", землище гр. Аксаково по заявление № УТ-1-437/20.05.2011 г., подадено от Йорданка Маринова Илиева от гр. Аксаково, която й е била необходима във връзка със започнала процедура за снабдяване с констативен нотариален акт за собственост въз основа на обстоятелствена проверка. С обжалваното решение съдът е приел, че предмет на оспорване е мълчалив отказ за извършване на административна услуга съгласно § 8 от ПЗР на АПК - издаване на скица по действащ кадастрален план от 1990 г., по който има самостоятелно обособен имот № 517. Скицата представлява извадка от действащ план с данни за площ, граници, местоположение, както и данни за собствеността според регистъра и по искането за издаването й административният орган действа при условията на обвързана компетентност. С издаването на скица единствено се удостоверяват правнозначими факти, но не се доказва право на собственост, нито се разрешава спор за материално право. Едва в хода на нотариалното производство, с оглед събраните писмени и гласни доказателства, нотариусът е компетентен да издаде мотивирано постановление, с което да признае или отрече правото на собственост на молителя. По тези съображения съдът е приел, че административният орган незаконосъобразно е отказал да издаде скица на имота, поради което е отменил мълчаливия му отказ и е върнал делото като преписка на кмета на община Аксаково за извършване на поисканата административната услуга. Предвид изхода на спора съдът е присъдил в полза на жалбоподателката разноските по делото, включващи заплатена държавна такса в размер на 10 лв. и възнаграждение за един адвокат в размер на 450 лв. Във връзка с възражението от страна на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът се е позовал на § 2 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските във връзка с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от същата наредба и е приел, че трикратният размер на възнаграждението е 450 лв., в какъвто размер е и договореният и заплатен адвокатски хонорар, поради което не са налице основания за намаляването му. Така постановеното решение е правилно. Неоснователни са доводите в касационната жалба за недопустимост на първоинстанционното производство. По същите доводи, поддържани още пред първата инстанция, съдът законосъобразно е приел, че предмет на оспорване е мълчалив отказ на административния орган, който не е последван от изричен такъв. Последвалото писмо не съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а има само уведомителен и разяснителен характер. Неоснователни са и доводите по съществото на спора, а именно че жалбоподателката не е доказала правен интерес да получи исканата административна услуга, тъй като в ЗСПЗЗ съществува специален ред за придобиване на право на собственост върху земи, попадащи в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, който изключва придобивния способ по чл. 587 от ГПК. В случая е безспорно установено, че е налице висящо нотариално производство, във връзка с което по делото е приложено удостоверение от нотариус за снабдяване със скица за целите на производството. В тази връзка съдът правилно е счел, че скицата е част от необходимите писмени документи по извършване на нотариалното удостоверяване и именно в компетентността на нотариуса, а не на административния орган, е да прецени дали е приложим общия правен способ за придобиване на право на собственост върху имота по давностно владение. Кметът е следвало да извърши административната услуга и да издаде скица на имота според кадастралния план на м. "Янчова поляна" от 1990 г. Решението на съда в частта му за разноските също е правилно. Правилно са приложени § 2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от същата наредба. По изложените съображения не са налице твърдяните отменителни основания, поради което обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на ответницата по касация следва да бъдат присъдени направените за настоящото производство разноски в размер на 450 лв., действително внесена сума за адвокатски хонорар, видно от договор за правна помощ и съдействие № 4 от 05.12.2011 г. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение