Решение № 8105 от 6.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6311/2011 г.

Решение № 8105 от 6.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6311/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по молба на "Денис ЕР" ЕООД, гр. София, чрез законния си представител за отмяна на влязлото в сила Решение № 989/7.03.2011 г., постановено по адм. д. № 9302/2010 г. на Административен съд гр. София /АССГ/, на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Ответникът - Директорът на ТД на НАП гр. София не взема становище. Върховният административен съд, осмо отделение, намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по чл. 238, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. В искането за отмяна на влязлото в сила решения молителят се позовава на разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК и като доказателства сочи два броя покани за доброволно изпълнение от 25.05.2010 г. и от 9.07.2010 г., за които твърди, че са в основата на решението, чиято отмяна се иска, но не са приложени като доказателства по делото и не са му връчени. С писмо от 16.01.2012 г. от ТД на НАП София, са изпратени и приети по делото посочените два броя Покани за доброволно изпълнение, ведно с доказателства за изпращането им и получаване от молителя /обратна разписка от дата 2.06.2010 г./. Производството за отмяна по реда на чл. 239 от АПК е извънинстанционен способ за отмяна на неправилни решения, на основанията, изчерпателно посочени в същата разпоредба. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК на отмяна подлежат съдебните актове, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новите писмени доказателства трябва да установяват факти от съществено значение за решаване на правния спор, осъществили се до решаване на делото и които не са могли да бъдат известни на страната, или факти на които страната се е позовала, но не е могла да докаже, поради липсата на тези писмени доказателства. Соченото от молителят основание - чл. 239, т. 1 от АПК предполага непълнота на фактическия и доказателствен материал, която не е резултат от виновното поведение на страната или порочни действия на съда. Изхождайки от изложеното настоящата инстанция счита, че приетите по делото два броя покани за доброволно изпълнение от 25.05.2010 г. и от 11.03.2011 г. не са "ново писмено доказателство" по смисъла на цитираната по-горе разпоредба и не установява факти от съществено значение за решаване на правния спор, а именно законосъобразността на обжалваното пред АС решение на директора на ТД на НАП София, с което е потвърдено постановление за налагане на обезпечителни мерки от 13.10.2010 г. Действително в приетата по делото пред АС административна преписка, не се съдържат посочените два броя покани за доброволно изпълнение, ведно с доказателства за връчването им, но това обстоятелство не е било спорно между страните. Видно от протокола от съдебно заседание, проведено на 14.02.2011 г., пълномощника на жалбоподателя /молител в настоящото производство/ е поискал допускане на гласни доказателства за установяване факта на направено искане от дружеството за разсрочване на публичното вземане, но не и за представяне на доказателства за връчване на Поканите за доброволно изпълнение. В тази насока е неоснователно позоваването в искането за отмяна на молба на дружеството, депозирана пред АС от 11.03.2011 г., тъй като такава не се съдържа по делото, а приложените две молби са за издаване на удостоверения във връзка със снабдяване с други писмени доказателства, а не процесните два броя покани за доброволно изпълнение. Такива твърдения не се съдържат и в жалбата въз основа на която е образувано производството пред АС, въпреки, че двата броя покани са цитирани в мотивите на решението на директора на ТД на НАП София, с което е потвърдено постановление за налагане на обезпечителни мерки от 13.10.2010 г. С оглед на изложеното процесните два броя покани за доброволно изпълнение не са и не може да бъдат ново доказателство, по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Установеното наличие на приетите в настоящото производство два броя покани за доброволно изпълнение, ведно с доказателства за тяхното връчване, не е и ново обстоятелство, по смисъла на същата разпоредба, защото този факт не бил спорен в хода на обжалването пред първоинстанционния съд и установява наличието на предпоставките на чл. 182, ал. 1 от ДОПК, т. е. установен е факта на издадени и връчени два броя покани за доброволно изпълнение, като предпоставка за издаване на процесното пред АС, Постановление за налагане на обезпечителни мерки. По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на влязлото в сила Решение № 989/7.03.2011 г., постановено по адм. д. № 9302/2010 г. на Административен съд гр. София. Предвид на изложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, осмо отделение,