Решение № 9061 от 28.9.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 (ОПИК) срещу Решение 179 от 10.01.2023 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело 7025/2022 г.

С обжалваното решение съдът е отменил Решение РД-02-16-19 от 06.07.2020 г. на ръководителя на УО на ОПИК, с което е отказана верификация на разходи в общ размер на 1 325,00 лв., от които 1 189,86 лв. безвъзмездна финансова помощ по б.р. 1.5. Експерт 5 М. Бейков (20 месеца по 1500 лева), поради превишаване на брутното месечно възнаграждение за 4-часов работен ден съгласно т. 14.2 от Условията за кандидатстване, както и разходи в общ размер на 135,14 лева по б.р. 1.5. Експерт 5 М. Бейков (20 месеца по 1500 лева), поради превишаване на заложената в бюджета максимално допустима месечна стойност на разходите за брутно трудово възнаграждение на лицето, включително осигурителни и здравни вноски за сметка на работодателя, за месеците януари и февруари 2019 г.

Касационният жалбоподател ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020, счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Сочи, че отчетеното брутно трудово възнаграждение на лицето, наето по б.р. 1.5. Експерт 5 М. Бейков (20 месеца по 1500 лева) е в размер на 1 500,00 лв. на месец, което превишава максимално допустимата за финансиране месечна брутна работна заплата, регламентирана в Условията за кандидатстване. Съгласно т. 14.2 от Условията за кандидатстване, размерът на брутното трудово възнаграждение за 8 часов работен ден не трябва да надвишава 2 600,00 лв. Изрично в следващото изречение е уточнено, че размерът на възнаграждението на персонал, нает за по-малко от 8 часа, следва да бъде пропорционално на това за персонал, нает на 8 часа , т.е. допустимото брутно възнаграждение за 4-часов работен ден не може да надвишава 1 300,00 лв. При верификация на разходите следва да се спазват указанията, посочени в публикуваните Условия за кандидатстване, с които бенефициерът е бил запознат още на етап кандидатстване.

В комуникацията с УО, бенефициерът е направил възражение, че УО на ОПИК е одобрил проектното предложение и е сключил административен договор, съгласно които за възнаграждението за експерт М. Бейков са одобрени разходи в размер 1 500,00 лв. на месец, от което извежда аргумент, че след като са одобрени разходите, следователно не противоречат на Условията за кандидатстване. Действително УО е одобрил проектно предложение с бюджетен ред за разходи за възнаграждения за експерт М. Бейков (20 месеца по 1 500 лева) без да съобрази, че посочената сума е за 4 часов работен ден, тъй като тази информация не се съдържа в бюджетния ред, но това не променя обстоятелството, че одобрената сума противоречи на Условията за кандидатстване.

Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Касаторът се представлява от юрк. Д. Ганчев.

Ответникът по касационната жалба Плам Енерджи АД, счита същата за неоснователна. Сочи, че при постановяване на административния акт органът не се е съобразил със задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона дадени с Решение 1648 от 16.03.2021 г. на АССГ по адм. дело 12484/2020 г., оставено в сила с Решение 138 от 11.01.2022 г. на ВАС по адм. дело 6733/2021 г. Излага, че съгласно одобрения проект и сключения административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) разходите за възнаграждения на експерт М. Бейков (20 месеца по 1 500 лева) са одобрени, като същите са верифицирани и платени с първи, трети и четвърти междинни отчети. Констатираната в последствие недопустимост на разходите противоречи на договора и не съответства на целта на закона. Неспазването от административния орган на утвърдени от него правила е в противоречие с принципите прогласени в чл. 12 и чл. 13 АПК.

Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Ответникът се представлява от адв. С. Минчева.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, следното:

На 31.07.2017 г. между Плам Енерджи АД и УО на ОПИК е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ В616КРОР002-1.002-0448-С01.

Въз основа на извършена проверка на искане за пето междинно плащане за периода 26.10.2018 г. - 30.04.2019 г. са констатирани отчетени разходи за възнаграждения, включително здравни и осигурителни вноски за сметка на работодателя по бюджетен ред 1.5. Експерт 5 М. Бейков (20 месеца по 1500 лева) , което според ръководителя на УО представлява превишаване на максимално допустимата за финансиране месечна брутна работна заплата. От декларация за осигурителния доход на М. Бейков за месец януари и февруари 2019 г. е констатирано ,че са налице недопустими разходи по посочения бюджетен ред в размер на 134,14 лв. поради превишаване на заложената в бюджета на АДПБФП максимално допустима месечна стойност на разходите за трудово възнаграждение, включително осигурителни и здравни вноски за сметка на работодателя. От УО е прието, че това е в противоречие с т. 14.2. Допустими разходи от Условията за кандидатстване и на основание чл. 57 ал. 1 т. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) е отказано да бъдат верифицирани разходи в общ размер на 1 325,00 лв. От тях 1 189,86 лв. по б.р. 1.5. Експерт 5 М. Бейков (20 месеца по 1500 лева), поради превишаване на брутното месечно възнаграждение за 4-часов работен ден съгласно т. 14.2 от Условията за кандидатстване, както и разходи в общ размер на 135,14 лв. по б.р. 1.5. Експерт 5 М. Бейков (20 месеца по 1500 лева), поради превишаване на заложената в бюджета към АДПБФП максимално допустима месечна стойност на разходите за брутно трудово възнаграждение на лицето, включително осигурителни и здравни вноски за сметка на работодателя за месеците януари и февруари 2019 г.

АССГ е посочил, че производството пред административния орган се развивало за втори път след отменителното решение на АССГ по адм. дело 12484/2020 г, оставено в сила с решение по адм. дело 6733/2021 г на ВАС.

В хода на съдебното производство органът е представил Заповед No РД-16-64 от 10.03.2022 г. на министъра на иновациите и растежа, с която издателят на обжалваното решение е определен за ръководител на УО на ОПИК.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел е, че актът не е издаден в противоречие с разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК. Посочил е, че в производството по адм. дело 12484/2020 г. на АССГ, завършило с решение на съда, отменящо предходния акт на ръководителя на УО на ОПИК, с който е отказана верификация на средства на дружеството, оставено в сила с решение по адм. дело 6733/2021 г. на ВАС, макар да става въпрос за едно и също правоотношение, съществува разминаване в сумите по които ръководителя на УО е отказъл верификация. Докато в предходното производство предмет на спора е била общо сумата от 2 378,95 лв., в настоящето отказът за верификация засяга сумата от 1 325,00 лв., поради което не е налице пълна идентичност между постановените административни актове.

Независимо от това съдът е счел, че актът е издаден в несъответствие с материалния закон и неговата цел. Изложил е, че посочените в акта правни основания не са съответни на изложените фактически основания за постановяването му. Същите не са съобразени и с мотивите изложении от съда по адм. дело 12484/2020 г. на АССГ и на ВАС по адм. дело 6733/2021 г., поради което и независимо, че в оспореното решение е вписано, че същото е в резултат на изпълнение на съдебните актове, на практика с него се постига резултат различен от волята на съдебните състави.

Съдът е посочил, че съгласно одобрения проект и сключен АДПБФП разходите за възнаграждения на експерт М. Бейков (20 месеца по 1500 лева) са одобрени, както същите са верифицирани и платени с първи, трети и четвърти междинни отчети. Към етапа на кандидатстване на Плам Енерджи АД административният орган е установил, че процесиите разходи са допустими, не са в противоречие на чл. 14.2 Допустими разходи" от Условията за кандидатстване и ги е одобрил. Експерт М. Бейков е осигуряван на максималния осигурителен праг по основното си трудово правоотношение, като трудовият договор по проекта е сключен за основно месечно възнаграждение в размер на 1 500,00 лв., съгласно АДПБФП и одобреното проектно предложение - Приложение I към договора. Констатирането на недопустимост на разходите след одобрението на проекта от административния орган и сключения АДПБФП противоречи на закона, на договора и на Общите условия към него, както и не съответства на целта на закона. Неспазването от административния орган на утвърдени от самия него правила е в противоречие с основни принципи на административното производство, прогласени в чл. 12 и чл. 13 АПК.

Решението е правилно като краен резултат.

Производството пред административния орган, приключило с издаването на Решение No РД-02-16-19 от 06.07.2020 г. на ръководителя на УО на ОПИК, се развивало за втори път след отменителното решение на АССГ по адм. дело 12484/2020 г, оставено в сила с решение по адм. дело 6733/2021 г на ВАС.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че не е осъществена хипотезата регламентирана в чл. 177, ал. 2 АПК, но не предвид изложените от него съображения. Посочената разпоредба определя като нищожен административен акт, който е в противоречие с влязло в сила съдебно решение.

Влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с формална законна сила, т. е. необжалваемост, стабилитет, но и с материална законна сила, т. е. задължителност, сила на пресъдено нещо. Силата на пресъдено нещо, нейните обективни и субективни предели, определят това за което и тези, спрямо които властническият държавен акт, каквото е съдебното решение, има действие. Индивидуализиращите елементи на това, за което и на тези, за които решението има действие са страни, основание, предмет - чл. 177, ал. 1 АПК във вр. с чл. 298, ал. 1 ГПК. Следователно, когато законодателят визира в разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК влязъл в сила акт на съд, той има предвид административният акт да не противоречи на решението на съда по спорния предмет, по страните и по правните последици, обективирани в неговия диспозитив.

За да се приеме, че Решение No РД-02-16-19 от 06.07.2020 г. на ръководителя на УО на ОПИК е постановено в противоречие с влязлото в сила съдебно решение, е необходимо да се установи какво е постановено с това съдебно решение и какво е постановено с оспореното решение, т. е. какви са обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо.

Първоначално производството пред АССГ е било образувано по жалба на Плам Енерджи АД срещу Решение РД-16-1494 от 11.09.2019 г. на ръководителя на УО на ОПИК, с което, въз основа на извършена проверка на искане за пето междинно плащане за периода 26.10.2018 г. - 30.04.2019 г., е отказана верификация на разходи, в това число:

• 1 189,86 лева (1 070,89 лева БФП) по б.р. 1.5 Експерт 5 М. Бейков (20 месеца по 1500 лева) , поради превишаване на брутното месечно възнаграждение за 4-часов работен ден;

.- 378,16 лева (340,33 лева БФП) по б.р. 1.5. Експерт 5 М. Бейков (20 месеца по 1500 лева) , от които 233,06 лева, поради превишаване на максималния допустим осигурителен доход на лицето за месеците януари и февруари 2019 г. и 145,10 лева, поради невнесен преди подаването на междинния отчет ДДФЛ за месец февруари 2019 г.

С Решение 1648 от 16.03.2021 г. по адм. дело 12484/2020 г, АССГ е отменил Решение РД-16-1494 от 11.09.2019 г. на ръководителя на УО на ОПИК.

За да постанови решението си АССГ е приел, че решението на административния орган е немотивирано, тъй като посочените правни основания не са съответни на изложените фактически основания за постановяването му, както и е постановено в несъответствие с приложимото материално право. Съдът е посочил, че съгласно одобрения проект и сключения АДПБФП разходите за възнаграждения на експерт 5 М. Бейков (20 месеца по 1500 лева) са одобрени, както същите са верифицирани и платени с първи, трети и четвърти междинни отчети. Административният орган, към етапа на кандидатстване на Плам енерджи" АД, е установил, че процесните разходи са допустими, не са в противоречие на чл. 14.2 Допустими разходи" от Условията за кандидатстване и ги е одобрил. Експерт М. Бейков е осигуряван на максималния осигурителен праг по основното си трудово правоотношение, като трудовият договор по проекта е сключен за основно месечно възнаграждение в размер на 1 500,00 лева, съгласно АДПБФП и одобреното проектно предложение - Приложение I към Договора. Прието е, че констатирането на недопустимост на разходите след одобрение на проекта от административния орган и сключен АДПБФП противоречи на закона, договора и на Общите условия към него, както и несъответства на целта на закона и на принципите прогласени в чл. 12 и чл. 13 АПК. Видно от изложеното съдът се е произнесъл със сила на пресъдено нещо по предмета на спора - законосъобразността на Решение РД-16-1494 от 11.09.2019 г. на ръководителя на УО на ОПИК. Решението на АССГ е оставено в сила с Решение 138 от 11.01.2022 г. на ВАС по адм. дело 6733/2021 г.

Обективните предели на действие на Решение 1648 от 16.03.2021 г. по адм. дело 12484/2020 г, АССГ т. е. това, за което силата на пресъдено нещо важи, е Решение РД-16-1494 от 11.09.2019 г. на ръководителя на УО на ОПИК. Със съдебното решение спорът за законосъобразността на тази заповед е решен окончателно, но диспозитивът не съдържа разпореждане за верифициране на исканите от Плам Енерджи АД средства.

Следователно Решение РД-02-16-19 от 06.07.2020 г. на ръководителя на УО на ОПИК не е в противоречие с обективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебно Решение 1648 от 16.03.2021 г. по адм. дело 12484/2020 г. на АССГ.

Независимо от това Решение No РД-02-16-19 от 06.07.2020 г. на ръководителя на УО на ОПИК е незаконосъобразно, тъй като новото произнасяне противоречи на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона дадени от съда с отменителното решение.

С обжалваното в първоинстанционното производство решение ръководителят на УО на ОПИК е отказал верификация на разходи в общ размер на 1 325,00 лв., от които:

• 1 189,86 лева (1 070,89 лева БФП) по б.р, 1,5 Експерт 5 М. Бешков (20 месеца * 1500 лева)", на основание чл, 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ, поради превишаване на брутното месечно възнаграждение на лицето за 4 часов работен ден, съгласно т, 14.2 от Условията за кандидатстване;

• 135,14 лева (121,62 лева БФП) по б.р, 1.5 Експерт 5 М. Бейков (20 месеца * 1500 лева) , на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ, поради превишаване на заложената в бюджета към АДПБФП максимално допустима месечна стойност на разходите за брутно трудово възнаграждение на лицето, включително осигурителни и здравни вноски за сметка на работодателя за месеците януари и февруари 2019 г.

Отказът отново е постановен на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ, поради противоречие с т. 14.2. Допустими разходи от Условията за кандидатстване. Обстоятелството, че в първоначалния административен акт органът е отказал верификация и на други суми, наред със сумите, за които повторно е отказал верификация с настоящия административен акт, не води до различен правен извод.

Видно от изложеното административният орган е постановил акта си, без да се съобрази с дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона, поради което неговият акт е материално незаконосъобразен. Това прави обжалваното решение правилно като краен резултат и съдът следва да го остави в сила.

Първоинстанционният съд не е отчел факта, че административното производство е започнало по инициатива на бенефициера, поради това тогава, когато съдът отмени акта на органа, е длъжен да му върне преписката със задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния закон, защото само така гарантира на адресата на акта произнасяне на органа по искането, с което е бил сезиран. Поради това и на основание чл. 174 АПК съдът следва да определи на органа срок за произнасяне. Отчитайки характера на отменения акт и разпоредбата на чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ съдът определя 90 - дневен на органа за произнасяне. При новото произнасяне органът следва да съобрази дадените от съда задължителни указания.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143 АПК съдът следва да осъди Министерството на иновациите и растежа юридическото лице, в чиято структура е органът касатор, да заплати на ответника направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото разписки за платени суми от 14.03.2023 г. и 21.04.2023 г. са в размер на 1 000,00 лв. за адвокатско възнаграждение. Направеното възражение за прекомерност е неоснователно, тъй като не се твърди прекомерност съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК Върховният административен съд