Решение № 1343 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10543/2017 г.

Решение № 1343 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10543/2017 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е образувано по две касационни жалби, подадени от Директора на Дирекция "ОДОП" - В. и от Н. И. М. С ЕТ "Агро- Н. М." чрез адв. В. Г. против решение № 1288/11.07.2017 г., постановено по адм. д. № 24/2017 г. по описа на Административен съд - В.. Директора на Дирекция "ОДОП" - В. обжалва решението, в частта, в която е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-03000816004548-091-001/27.09.2016 г. издаден от органи по прихода на ТД на НАП В., относно изменение на начислен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2012 г. и 2014 г. В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно, като е постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в материална незаконосъобразност на решението в обжалваната част, за което подробно се развиват съображения в жалбата. Иска се отмяна на решението на АС - В. в обжалваната част и постановяване вместо него на друго, с което изцяло да се потвърди РА в тази му част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Н. И. М., чрез адв. В. Г., обжалва решението в частта, отхвърляща жалбата му срещу горепосочения РА. Касаторът релевира основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. По изложени в касационната жалба оплаквания се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятната за касатора част. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" В. и за неоснователност на касационната жалба на ревизираното лице. Предмет на обжалване пред АС- В. е бил ревизионен акт № Р-03000816004548-091-001/27.09.2016 г. на органи по прихода при ТД на НАП В. в частта потвърдена с Решение № 433/21.12.2016 г. на директора на дирекция ОДОП, гр. В., с която са установени задължения за публични държавни вземания за данък върху доходите на физическите лица по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчни периоди от 2010 г. до 2015 г. вкл. главница в общ размер на 25 497,00 лв. и лихви в общ размер на 2 810,61 лв. С решението си първоинстанционният съд е изменил процесния РА в частта му, относно начислен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012 г. от 2 566 лв. - главница, на 2 266,47; лихва от 889,68 на 785,90 и за 2014 г. от 629 лв. на 412 лв.; лихва от 90, 27 лв на 59,17 лв. В останалата част жалбата е отхвърлена. За да постанови решението си, първоинстанционният съд подробно и обстоятелствено е описал извършените от ревизиращите органи в хода на ревизионното производство процесуални действия, събраните доказателства и възприетото в РА. Отчел е, че в производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазване на императивния процесуален ред за това, а в тежест на ревизираното лице е да установи при условията на пълно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта, като във връзка с това е указал на ревизираното лице доказателствената тежест съобразно чл. 124, ал. 2 ДОПК. За разрешаване на спора, съдът е допуснал разпит на трима свидетели, а именно Н. И., Ю. Д. и М. Б. за доказване на твърдените от ревизираното лице обстоятелства за получени от тях суми чрез внасянето им по банкова сметка на М. В мотивите си е приел, че в хода на съдебното производство са представени доказателства, удостоверяващи, че получените по банковите сметки суми не попадат в изброените в чл. 10, ал. 1 от ЗДДФЛ източници, само относно сумата от 3000 лв. получена от Н. З. И. на 03.05.2012 г., сумата от 1170,00 получена от Ю. Д. Д. на 27.11.2014 г. и за сумата от 1000 лв. получени от М. С. Б. на 28.11.2014 г. съдът е приел показанията на разпитаните свидетели като обективни и достоверни. Въз основа на тях приема за установено, че посочените суми са такива, които не подлежат на облагане по ЗДДФЛ. По жалбата на директора на Дирекция "ОДОП" - В.. От изложеното в нея става ясно, че органите по прихода изразяват несъгласие с изводите на съда относно приетите за достоверни показания на разпитаните по делото свидетели касаещи получената от Н. З. И. сума от 3 000 лв. през 2012 г., както и получените от Ю. Д. Д. и М. С. Б. суми касаещи 2014 г. Действително заемът е реален договор и за неговото сключване е необходимо да бъде извършено предаване на вещта. Несъстоятелно е твърдението в касационната жалба, че не са представени доказателства за предаване на сумите. Въпросното предаване, в случая се установява с извършения банков превод и показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът, правилно кредитира като обективни и достоверни. Предвид което, правилен е извода на съда, че горепосочените суми като доказани, следва да не попадат в изброените в чл. 10, ал. 1 от ЗДДФЛ източници, следователно правилно е и извършеното преизчисление на дължимите за 2012 г. и 2014 г. суми по чл. 48 ЗДДФЛ. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила в тази обжалвана част. По касационната жалба на Н. И. М. Касаторът оспорва решението на административния съд в частта, в която е отхвърлена жалбата му против обжалвания РА. Решението в оспорената част е правилно. Не са допуснати нарушения при преценка на фактите. Съдът е направил обоснован извод, че сумата от 98 000 евро, внесена по банковата сметка на ревизираното лице през 2015 г. не следва да се приеме, че представлява остатък от получена при продажба на недвижим имот сума. Продажбата е била осъществена през 2008 г. и не са представени доказателства, че същата сума е съхранена в седемгодишния период до 2015 г. В подкрепа на извода на съда е и фактът на декларирани от РЛ към 01.01.2015 г. средства в размер на 25 000 лв. Не са наведени доводи за фактическа грешка в изписването на тази сума по време на ревизионното производство и в хода съдебното дирене. В паричните потоци през 2014 г. и 2015 г. в хода на ревизията не са установени средства в твърдения размер от 205 000 лв. Подробно са обсъдени възраженията на М., които се повтарят и в касационната жалба. Изводите на съда се възприемат напълно от настоящата инстанция, поради което не следва да се преповтарят. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че решението и в тези обжалвани му части е правилно постановено и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора разноски не се дължат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,