Решение № 505 от 20.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10341/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Б. Я., гр.Варна, чрез процесуалния представител адв. Н. Банков, срещу Решение 7277/12.07.2024 г. на Административен съд/АС/ Варна, постановено по адм. дело 402/2024 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Я. срещу Разпореждане за насочване на храни 01110/12.02.2024 г., издадено от д-р Р. Н. - Главен инспектор в отдел Контрол на храните при Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ - Варна. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва констатацията на съда, че разпореждането е издадено от компетентен орган. Твърди, че с разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Закона за управление на агрохранителната верига /ЗУАВ/ изрично е предвидено мерките по чл. 138, §2 от Регламент /EС/ 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти /ЕО/ 999/2001, /ЕО/ 396/2005, (ЕО) 1069/2009, /ЕО/ 1107/2009, (EС) 1151/2012, /ЕС/ 652/2014, /EС/ 2016/429 и /EС/ 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти /ЕО/ 1/2005 и /ЕО/ 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/ЕО, 1999/74/ЕО, 2007/43/ЕО, 2008/119/ЕО и 2008/120/ЕО на Съвета, и за отмяна на регламенти (ЕО) 854/2004 и /ЕО/ 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/ЕО, 96/93/ЕО и 97/78/ЕО на Съвета и Решение 92/438/EИО на Съвета (Регламент относно официалния контрол), наричан за краткост Регламент /ЕС/ 2017/625, да се прилагат от Ръководителите на съответните ведомства по чл.7 от ЗУАВ. Изтъква, че в разпореждането не са посочени надлежно фактическите и правни основания за издаването му, като допуснатите непълноти и неясноти в акта, допълнени с нечетливо съдържание на констативните протоколи, приобщени към административната преписка, ограничават правото му на защита и представляват самостоятелно основание за неговата отмяна. Излага съображения за неправилност на извода на съда, че са налице твърдените от административния орган нарушения по Закона за храните /ЗХ/. Оспорва се, че Я. следва да поддържа регистрация на бизнес - оператор съгласно чл.9 от Закона за храните, тъй като последният нито произвежда, нито преработва, включително не дистрибутира храни, поради което не попада в кръга от задължени лица, отношения с които са регулирани от Закона за храните и ЗУАВ. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че притежаваната от Я. хладилна камера подлежи на регистрация по смисъла на чл.26 от Закона за храните, тъй като административният орган не е установил в тази камера нещо да се продава от физическо лице търговец , като се изтъква, че става въпрос за замразени хранителни продукти за лична консумация. Посочва се, че разпоредбата на чл.46, ал.1 от ЗУАВ съдържа шест отделни хипотези, като в процесното разпореждане не е конкретизирана относимата такава. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което Разпореждане за насочване на храни 01110/12.02.2024 г. на Гл. инспектор в отдел Контрол на храните при ОДБХ - Варна да се отмени като незаконосъобразно. Претендира разноски по делото. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът по касация Главен инспектор в отдел Контрол на храните при ОДБХ - Варна оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител юриск. Георгиев. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски за юриск. възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени писмените доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел от фактическа страна следното: Разпореждане за насочване на храни 01110 е издадено от д-р Р. Н. - Главен инспектор в отдел "Контрол храни" при ОДБХ - Варна на 12.02.2024 г. Като правни основания са посочени разпоредбите на чл.24, ал.1 и чл.46, ал.1 от Закона за управление на агрохранителната верига и чл.138, §2, букви г и ж от Регламент /ЕС/ 2017/625. С оспорения акт е разпоредено унищожаване чрез обезвреждане в предприятие за преработка на странични животински продукти, замразена риба и рибни продукти - общо количество 462,01 кг. и замразени местни продукти общо количество 15.800 кг., като е приложен подробен опис на гърба на разпореждането. Описаните продукти са намерени в обект: хладилна камера към парцел ПИ с идентификатор 1035.3514.856, лодкостоянка Черно море с адрес: гр.Варна, [адрес], стопанисван от И. Б. Я., гр. Варна, [адрес], поради следните причини: гореописаните храни се съхраняват в хладилна камера, която не е вписана в национален регистър на бизнесоператорите на БАБХ. Под описа на съхраняваните продукти се съдържат трите имена на жалбоподателя с положен от него подпис и втори подпис. В административната преписка се съдържат два констативни протокола с 029108 и 028069, в които са изложени данни за извършената проверка и направените констатации. Приложена е към административната преписка длъжностната характеристика на издателя на разпореждането за насочване на храни, снимков материал относно хладилната камера, както и сигналът, по който е извършена проверката от контролния орган. При така установеното от фактическа страна АС - Варна е приел от правна страна, че жалбата е неоснователна. Разпореждане за насочване на храни 01110 от 12.02.2024 г. е издадено от компетентен орган - чл. 46, ал. 1 от ЗУАВ, съгласно която разпоредба официалните ветеринарни лекари с разпореждане насочват за унищожаване храни от животински произход. Д-р Р. Н. е определена за официален ветеринарен лекар в направление Контрол на храните към БАБХ, видно от Заповед РД 11-252/13.04.2011 г. на Изпълнителния директор на БАБХ и приложеният към заповедта списък. Първоинстанционният съд е приел, че разпореждането е издадено в съответствие с материалния закон, тъй като приложените мерки са измежду посочените по чл. 138, §2, б. ж от Регламент /ЕС/ 2017/625, който се прилага по отношение на официалния контрол, извършван за проверка на съответствието с правила независимо дали са установени на равнището на Съюза или от държавите членки с оглед на прилагането на законодателството на Съюза в областта, касаеща въпросите, свързани с храните и тяхната безопасност, тяхната цялост и здравословност на всички етапи на производството, преработката и разпространението на храните включително правилата, с които се цели да се гарантират справедливи търговски практики и да се защитят интересите на потребителите и правото им на информация /чл. 1, § 2, б. "а" от Регламента/. В Регламента е делегирана компетентност на държавите членки на ЕС да определят органите, които осъществяват държавната политика, официалния контрол и други официални дейности по агрохранителната верига; органите, осъществяващи оценка на риска по агрохранителната верига и обмен на информация за риска по агрохранителната верига; общите изисквания при осъществяване на официален контрол и други официални дейности по агрохранителната верига на територията на Република България и специфичните изисквания при осъществяване на официален контрол и други официални дейности върху храните на територията на Република България. Правилно съдът е приел, че тези органи са определени на национално ниво в Закона за управление на агрохранителната верига - чл. 1 от ЗУАВ. С разпоредбите на чл. 7, ал. 1, чл. 10 и чл. 35 от ЗУАВ е уредена компетентността на БАБХ по смисъла на чл. 4 от Регламент /ЕС/ 2017/625 във връзка с осъществяване на официален контрол върху храните по реда на този закон. Контролът се извършва чрез централни и регионални структури на БАБХ съгласно чл. 4 от Закона за Българската агенция по безопасност на храните /ЗБАБХ/ и чл. 30 от Устройствения правилник на БАБХ. Съгласно §2 от ДР на ЗУАВ за целите на закона се прилагат определенията от Регламент /ЕС/ 2017/625. В чл.2 от Регламента е дадено определение на понятието "официален контрол": дейности, извършвани от компетентните органи или от органите с делегирани правомощия или физическите лица, на които са били делегирани определени задачи в съответствие с настоящия регламент, с цел да се провери: дали операторите спазват регламента и правилата, посочени в член 1, §2; и дали животните или стоките отговарят на изискванията, установени с посочените в член 1, § 2 правила. Легално определение на понятието "Компетентни органи" е дадено в чл. 3, т. 3 от същия регламент, съгласно което такива са централните органи на държава членка, които отговарят за организацията на официалния контрол и другите официални дейности в съответствие с настоящия регламент и правилата, посочени в член 1, § 2. Изрично в процесното разпореждане е цитирана разпоредбата на чл.46, ал.1 от ЗУАВ, съгласно която разпоредба - храните от животински произход се насочват за унищожаване от официален ветеринарен лекар. Не се спори по делото, че д-р Р. Н. е официален ветеринарен лекар, видно от Заповед РД 11-252/13.04.2011г. на Изпълнителния директор на БАБХ, с приложен към нея списък. Правилно първоинстанционният съд е приел, че разпореждането е издадено от компетентен орган, тъй като д-р Н. изпълнява длъжността Главен инспектор в отдел Контрол на храните в ОДБХ-Варна, но в същото време е изрично определена за официален ветеринарен лекар в направление Контрол на храните Варна с нарочен административен акт - Заповед 11-252/13.04.2011 г. След като д-р Н. безспорно е официален ветеринарен лекар в направление Контрол на храните към ОДБХ - Варна, компетентността й да издава разпореждане за насочване на храни за унищожаване произтича от разпоредбата на чл.46, ал.1 от ЗУАВ. За издаването на разпореждане по чл.46 от ЗУАВ от официален ветеринарен лекар не е необходимо на същия да са делегирани правомощия с изричен акт заповед или договор по смисъла на чл.8, ал.2 от ЗУАВ, тъй като е налице изрична разпоредба - чл.46, ал.1 от ЗУАВ. С разпоредбата на чл.46, ал.1, т.1 - т.6 от ЗУАВ са предвидени шест хипотези, в които официалният ветеринарен лекар може да издаде разпореждане за унищожаване на храни от животински произход. Процесното разпореждане попада в хипотезата на чл.46, ал.1, т.5 от ЗУАВ при извършена проверка са установени храни от животински произход, подробно описани в нарочен описи в констативни протоколи, находящи се в обект, който не е регистриран или одобрен по реда на Закона за храните. В обобщение - издателят на разпореждането д-р Н., като официален лекар има компетентност ex lege /произтичаща от закона/ за осъществяването на контрол по чл.46 от ЗУАВ и за издаването на оспорения в настоящото производство акт. Обстоятелството, че в разпореждането не е посочена конкретната хипотеза чл.46, ал.1, т.5 от ЗУАВ, не представлява нарушение на формата на административния акт от категорията на съществените, тъй като е налице описание на фактическото основание. Касационната инстанция споделя изложените от АС - Варна мотиви за съответствие на обжалваното разпореждане с изискванията на установената форма - на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Правилно първоинстанционният съд е приел, че разпореждането е издадено в съответствие с материалния закон, тъй като съгласно разпоредбата на чл.23, ал.1 от Закона за храните, производство, преработка и/или дистрибуция на храни се извършват след регистрация или одобрение по реда на закона. Категорично от доказателствата по делото се установява, че хладилната камера, в която са съхранявани насочените за унищожаване замразени риба, рибни и местни продукти е собственост на И. Я., както и че същата не е регистрирана по надлежния ред по Закона за храните. Правилно съдът е приел, че хладилната камера, в която са установени храните насочени за унищожаване, попада в обхвата на понятието обект , подлежащ на регистрация по Закона за храните, както и че храните, държани в същата от физическото лице И. Я. са такива, предназначени за дистрибуция. Легална дефиниция на понятието Обект е дадена в §1, т.10 от ДР на Закона за храните, съгласно който обект е всяка единица, в която се извършва предприемаческа дейност с цел печалба или без печалба, свързана с който и да било етап от производството, преработката и/или дистрибуцията на храни, и включва: земя /включително земя под вода/ със или без сгради, предприятие, превозно средство /включително лодка, кораб, самолет, железопътен вагон или друго/; подвижен, временен, преместваем или открит обект. Съгласно т.6 от ДР на Закона за храните Дистрибуция на храни е всеки етап на разпространението на храни, като съхранение, транспортиране, търговия, внос и износ на храни. Несъмнено процесната хладилната камера попада в обхвата на понятието обект за дистрибуция на храни , тъй като същата представлява самостоятелно съоръжение с размерите на помещение, намира се на територията на Западна промишлена зона, Лодкостоянка, върху имот частна държавна собственост с предназначение за задоволяване на обществени нужди водна спортна база. В тази хладилна камера са били съхранявани към момента на проверката значително по обем количество риба, рибни и месни продукти общо 477,810 кг. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.1 от Закона за храните процесният обект е подлежал на регистрация по реда на този закон. Правилно административният съд е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя Я., че е физическо лице и като такова не е извършвало търговска дейност, нито друга дейност по закона за Закона за храните, поради което хладилната камера не представлява обект по ЗХ и не подлежи на регистрация. След като хладилната камера попада в дефинициите по в §1, т.10 и т.6 от ДР на Закона за храните, то същата подлежи на регистрация съгласно чл.26 от закона. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че констатираните в хладилната камера продукти са за лична употреба предвид намереното голямо количество, както и обстоятелството, че камерата е ситуирана на адрес, различен от постоянния/настоящ такъв на Я.. По изложените съображения обжалваното решение като правилно постановено при липса на посочените по-горе касационни, следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски е основателно. На основание чл. 228 от АПК, вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК, чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ И. Я. следва да бъде осъден да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните - Варна юридическото лице, в чиято структура е органът ответник, разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната съдебна инстанция в размер от 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение