Решение № 11785 от 4.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1264/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от Заместник изпълнителния директор на ДФЗ срещу решение 392/11.12.2023 г., постановено по адм.д.392 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2023 г. С атакуваното решение е отменен акт за публично държавно вземане 01-6500/2391#1 от 17.06.2022 г., с който по отношение на Е. С. е установено публично задължение в размер на 3297.41 лв. за кампания 2018 г. Според касатора решението е неправилно, като са налице всички основания за неговата отмяна по чл.209, т.3 АПК. Неправилно АС гр. Сливен е приел, че АУПДВ е издаден в нарушение на разпоредбата на чл.7 §3 от Регламент 809/2014 г. Възразява се срещу изводите на съда, че недобросъвестността на задълженото лице не е безспорно доказана. Административният орган не е задължен да доказва отрицателни факти. Формираните от съда изводи почиват на едностранен и кратък анализ на събраните доказателства по делото. Държи се сметка само за поведението на административния орган, но не и на земеделския стопанин. Административния орган няма задължение да уведоми земеделския производител за заповедта, с която е одобрен окончателния специализирания слой на площите за подпомагане. Не е съобразено от АС гр. Сливен, че до С. е изпратено уведомително писмо с изх.02-200-6500/5535, съгласно което оторизираната сума по СЕПП е 0 лв. Писмото не е обжалвано и е влязло в сила. Въз основа на него е издаден процесния АУПДВ. Въз основа на горното, се иска решението да бъде отменено и в полза на ДФЗ, да бъдат присъдени сторените разноски за две съдебни инстанции. Ответникът Е. С. С., чрез адв.Рафаилов в подробно писмено становище приложено по делото заявява, че оспорва касационната жалба като намира, че е неоснователна. Моли, решението да бъде оставено в сила. Върховна прокуратура на РБ, чрез участвалия по делото прокурор, намира оспореното решение за правилно постановено и предлага да бъде оставено в сила. В подкрепа на становището си прилага писмено заключение. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.21, ал.1 от АПК и срещу акт който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Делото е за втори път на производство пред касационната инстанция, след като с решение 10153/25.10.2023 г. постановено по адм.д.3223/2023 г. на ВАС е отменено решение 33/16.02.2023 г. на АС гр. Сливен постановено по адм.д.269/2022 г., с което е била отхвърлена жалбата на Е. С. срещу АУПДВ. При връщане на делото ВАС е дал конкретни указания за събиране на доказателства и проверка на определени факти относими към законосъобразността на акта. Е. С. е бил регистриран с УРН [номер] в ДФЗ. На 19.04.2018 г. ЗП е подал общо задължение за подпомагане вх.18760126 по СЕП, СПП и ЗДП. По СЕПП е декларирало за подпомагане площ от 23.91 ха. Със заповед РД-09-229/01.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите е одобрил окончателен СП. Във връзка с определяне на окончателните площи за подпомагане за ЗП се е наложило да бъде извършена корекция на извършените плащания по схеми и мерки за подпомагане на площ. Тази заповед не е обжалвана от Е. С. С.. На 31.03.2021 г. зам. изпълнителния директор на ДФЗ издава уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания базирани на площ за кампания 2018 г. На ЗП е изплатена сума в размер на 3 297.41 лв. С писмо изх.01-65/2391/08.04.2022 г. на основание чл.26, ал.1 от АПК и чл.7 §1 и 2 от Регламент 809/2019 г. земеделският производител е уведомен за откриване на производство по издаване на АУПДВ, тъй като при извършените административни проверки се установило недължимо плащане на финансова помощ от страна на ДФЗ. В предоставения срок Е. С. не е подал възражение и не е представил доказателства. При извършената проверка на АУПДВ, решаващият състав на АС гр. Сливен е приел, че е издаден от компетентен орган. Издаден е в писмена форма и отговаря на изискванията на чл.59, ал.2 АПК. Не се констатират, при извършената проверка основания за отмяна на акта по чл.146, чл.1 АПК. Не са допуснати нарушения на административно производствените правила, които да се възприемат като съществени и да са самостоятелно основание за отмяна. Въпреки това АУПДВ е преценен като незаконосъобразен, тъй като е издаден в нарушение на материалния закон чл.7, §3 от Регламент 809/2014 г. Според решаващият състав, в тежест на административния орган, издател на акта е да докаже, че към датата на която му е оторизирано плащане земеделския стопанин е бил недобросъвестен. От събраните по делото доказателства се налага извод, че уведомителното писмо, с което на земеделския производител е оторизирано плащане е издадено след като със заповед РД-09-229/01.03.2019 г. на Министъра на ЗХГ е одобрен окончателния слой за подпомагане за кампания 2018 г. и не е било необходимо да изплаща сумата за подпомагане. Установяване на недобросъвестно поведение у бенефициера не е направено нито в хода на административното производство, нито пред съда. От съдържанието на писмо изх.10-810/02.09.2020 г. на Зам. ИД на ДФЗ не би могло да се направи извод, че за земеделския производител е било ясно, че има промяна в оторизирания окончателен слой за подпомагане. Не е установено, бенефициерът да е бил недобросъвестен при получаване на плащането, поради което сумата не подлежи на възстановяване, а АУПДВ е незаконосъобразен и като такъв е отменен. АС гр. Сливен е приел, че е налице хипотезата на чл.7, §3 от Регламент 809/2014 г. Спорният по делото въпрос е дали допуснатата грешка е била очевидна за бенефициера т.е. дали е била налице недобросъвестност от негова страна към момента на извършване на плащането. От доказателствата по делото е направен извод, че С. не е бил изрично уведомен за издаването на заповед РД-09-229/01.03.2019 г. на Министъра на ЗХГ, поради което твърдението, че е знаел за заповедта и е следвало да съобрази поведението си с нея почива на предположения. Решението е правилно. Основателно и въз основа на приложените доказателства, е прието в мотивите на решението, че извършеното от ДФЗ РА плащане след като е одобрен окончателния слой за подпомагане, в който не е включена площта, с която е кандидатствал Е. С., представлява допусната грешка от административния орган и тя не е била очевидна за земеделския производител. Споделя се от настоящият състав и приетото, че бенефициерът да е бил добросъвестен при получаване на плащането. Не е спорно между страните, че окончателния слой за подпомагане за кампания 2018 г. е определен със заповед РД-09-229/01.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите и е влязла в сила по отношение на земеделския производител на 22.03.2019 г., тъй като не е обжалвана от него в 14 дневен срок от обнародването й в Държавен вестник бр.20/08.03.2019 г. Плащането, чието възстановяване се иска е извършено въз основа на уведомително писмо изх. 02-200-6500/5535 от 31.03.2021 г. , което е издадено след датата на определяне на окончателния слой. Съгласно чл. 7, § 1 от Регламент 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие (Регламент за изпълнение 809/2014), в случай на извършване на неправомерно плащане, бенефициерът възстановява въпросната сума заедно с лихвата, изчислена съгласно § 2, когато е приложимо. Параграф 3 на същия регламент гласи: "Задължението за възстановяване, посочено в § 1, не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентния орган или друг орган и ако грешката не е била очевидна за бенефициера". Нормата не конкретизира от какво естество е грешката, единствените условия са тя да е на компетентния или друг орган и да не е очевидна за бенефициера. Недопустимо е да се иска от земеделския производител сам да извърши проверка, след като е публикувана заповедта за определяне на окончателния специализиран слой за подпомагане и да прецени дали законосъобразно му е изплатена сумата от 3 297.41 лв. Административният орган компетентен да извърши необходимите проверки и при когото са налични всички необходими данни е оторизирал плащане след като е бил издаден и влязъл в сала административен акт за определяна на специализирания слой, ето защо не може да се очаква ЗП да прецени, че плащането не е съобразено с този административен акт и да откаже получаването му. Вярно е, че две години след плащането, с уведомително писмо изх.01-6500/2391 от 08.04.2022 г. Е. С. е уведомен, че е извършеното подпомагане е недопустимо, но това не го прави недобросъвестен при получаването на сумата. Преценката за добросъвестното поведение на бенефициера следва да бъде направена към момента на плащане, а не в последствие. Ако административният орган беше съобразил поведението си със заповед РД 09-229/01.03.2019 г. на министъра на земеделието храните и горите, така както изисква да е направил земеделският стопанин, то не би имал основание да извърши плащане. Органът е платил въпреки издадената заповед, която е влязла в сила и определя действията му по отношение на засегнатите лица. При осъществяване на властническите функции органите на изпълнителната власт следва съобразяват действията си както с нормативните актове, така и с административните които определят правилата за извършване на плащания. След като е обнародвана в Държавен вестник, при спазване изискванията на чл.16г, ал.4 от Наредба 105/22.08.2006 г., заповедта е била известна не само на земеделският стопанин, но и на Разплащателната агенция, която не е следвало да извършва плащане. Не може да се приеме тезата на касатора, че получаването на плащането от Е. С., след влизане в сила на заповед РД-09-229/01.03.2019 г. го прави недобросъвестен, тъй като не е негово задължение да проверява дали това плащане е извършено законосъобразно. Сумата е оторизирана от административен орган, който съгласно чл.4 от АПК действа в рамките на правомощията му, установени от закона. Ето защо, дори да е узнал за заповедта, плащането е оторизирано след това и ЗП не е имал основания да се съмнява, че тя му се дължи. Неоснователно касаторът поддържа, че не може да му бъде вменено във тежест да установява отрицателни факти незнанието на земеделския стопанин относно съществуването на фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, а още по-малко да доказва отрицателен факт, какъвто е недобросъвестността". Касае се за установяване всички предпоставки, въз основа на които може да се изиска възстановяване на изплатеното подпомагане. При повторното разглеждане на делото са изискани от ДФЗ доказателства дали заповед РД-09-229/01.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите е стигнала до знанието на Е. С.. С писмо вх.СД-01-01-1861 от 03.11.2023 г. пред административния съд, са представени доказателства, че заповед РД-090229/01.03.2019 г. е обнародвана в ДВ бр.20/08.03.2019 г., което означава, че е обявена надлежно на всички заинтересовани лица. Чрез обнародването в ДВ заповедта е станала известна и на административния орган, поради което той също е бил длъжен да съобрази поведението си с нея. Спазен е предвидения ред за обявяване на акта по чл.16г, ал.4 от Наредба 105/22.08.2006 г., той е влязъл в сила и въпреки това, лицето е получило плащане на 31.03.2019 г. Несподелимо е твърдението на касатора, че АС гр. Сливен е държал сметка само за поведението на административния орган, но не и това на земеделския стопанин, което е довело до неправилни изводи и отмяна на АУПДВ. В административното производство, започнало по заявление за подпомагане УРН[номер], страните не са равнопоставени. Административният орган е този на когото са вменени властнически правомощия, разполага с необходимия технически и кадрови ресурс да издаде административен акт след като изясни всички факти и обстоятелства свързани с подпомагането, по този начин се гарантира законосъобразност на действията му. Това задължение е валидно както при издаване на АУПДВ, така и при оторизиране на плащането. Ако беше изяснил всички относими факти преди издаване на уведомителното писмо за оторизиране на плащането - дали парцелът попада в окончателния слой или не, за който вече е бил издаден административен акт, органът не би бил поставен в ситуация, в последствие да инициира производство по установяване на публично държавно вземане. Нещо повече да твърди, че тези суми са неправомерно платени и да определя лихви за забава върху тях. Тези изводи не се променят от уведомително писмо изх.01-6500/2391/08.04.2022 г., тъй като с него Е. С. е уведомен, че оторизираното му плащане е "0". Това уведомяване е извършено две години след плащането и не може да се приеме, че то е основание да бъде преценено поведението на земеделския производител като недобросъвестно. С оглед изложеното, за Е. С. не е било очевидно, че сумата която е получил му е недължимо платена и е резултат на грешка, поради несъобразяване с влезлия в сила административен акт за определяна на окончателния специализиран слой за подпомагане. Правилно първоинстанционния съд е приел, че оспореният акт е издаден в нарушение на чл. 7, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014, което нарушение е самостоятелно основание за неговата отмяна. По тези съображения настоящият касационен състав намира, че постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Пред настоящата инстанция искане за разноски е направено от касатора, но с оглед изхода на спора такива не му се дължат, ответникът по касация не е направил искане за разноски, поради което и такива не му се присъждат. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение