Решение № 15412 от 21.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1061/2013 г.

Решение № 15412 от 21.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1061/2013 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директор Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново при ЦУ на НАП, против Решение № 618/13.12.2012 г. на Административен съд - град В. Търново /АС/, по административно дело № 217/12 г. по описа на АС - гр. В. Търново. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът - ЕТ "Ками - Вел - Велко Велков", гр. Видин, чрез пълномощника си адв. Р. Дългнекова, в писмен отговор и писмени бележки излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски за настоящата инстанция, съгласно представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за основателност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ № 051102415/27.10.2011 г. на ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 40/23.01.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - гр. Велико Търново, с който по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК ЕТ "Ками - Вел - Велко Велков" е установен за внасяне данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. в размер на 685,51 лева и лихви за него в размер на 210,16 лева и е начислен ДДС за данъчни периоди от м. 04.2007 г. до м. 10.2008 г. общо в размер на 38 356,25 и лихви - 1 7431,12 лева. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена ревизия, при която са спазени процедурните правила за провеждане на ревизия по особения ред. По същество на спора за да отмени процесния РА съдът е приел, че ревизията на ЕТ "Ками - Вел - Велко Велков" е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като приходната администрация е приела за установено, че са налице данни за укрити приходи или доходи - предпоставка по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, както и че воденото от ЕТ "Ками - Вел - Велко Велков" счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане - обстоятелство по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. При проверка в базата данни (VAT 8) е констатирано, че през 2007 г. и 2008 г. в счетоводството на жалбоподателя не са отчетени покупки на стоки по издадени фактури от: "Нели 90" ООД, "Импулс" ООД, "Чарли 2000" ЕООД, "Фема-59" ЕООД, "Алпина" ЕООД, "Кавен орбико" ЕООД и "Еуросток дистрибюшън" ЕООД. Прието е, че са налице неотчетени приходи от продажби и съответно облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС, поради което са определили данъчни задължения по ЗДДС, съгласно чл. 102, ал. 4, вр. ал. 3, т. 1 от ЗДДС, за периода от 15.04.2007 г. - когато е следвало да се подаде заявление за регистрация по ЗДДС, поради достигнат облагаем оборот към 31.03.2007 г. в размер на 57 057,86 лв. до 31.10.2007 г. При тези факти и доказателства съдът е приел за законосъобразен извода на приходния орган за наличие на предпоставки за провеждане на ревизията по особения ред. От фактическа страна за установено съдът е приел, че ЕТ "Ками - Вел - Велко Велков" осъществява търговска дейност като едноличен търговец, като извършва търговия на дребно с хранителни и нехранителни продукти и тютюневи изделия в два магазина в гр. Видин и в с. Буковец. От заключението на вещото лице за установено съдът е приел, че ЕТ прилага двустранна форма на счетоводно отчитане, като счетоводните сметки са водени с аналитично и синтетично ниво на отчитане, като могат да се проследят направените разходи и приходи по видове. Въпреки установеното от вещото лице, че сметка 401 "Доставчици" не се води с аналитични партиди по доставчик, то хронологичното записване по дебита и кредита на сметката в колона "Партньори" според вещото лице и съдът показва поименно доставчиците по периоди. Вещото лице не е установило наличност на стоки, които не са осчетоводени и заприходени при жалбоподателя, като за периода 2007 г. при ревизираното лице са осчетоводени доставки на стойност 8 180,02 лева от изброените доставчици, а за 2008 г. - 8 000,43 лева, като липсват достатъчно парични средства в брой, необходими за разплащането, ако процесните доставки са извършени, тъй като общата стойност на същите е в размер на 161 306,00 лева, а в касата на жалбоподателя за 2007 г. са постъпили 39 411,78 лева, респективно за 2008 г. - 38 127,43 лева. Неосчетоводяване на издадените от "Нели 90" ООД, "Импулс" ООД, "Чарли 2000" ЕООД, "Фема-59" ЕООД, "Алпина" ЕООД, "Кавен орбико" ЕООД и "Еуросток дистрибюшън" ЕООД, съдът е приел, че би представлявало нарушение на счетоводните правила само ако жалбоподателят е следвало да ги осчетоводи. В конкретния случай предмет на процесните доставки са цигари и други хранителни и нехранителни стоки, за реалната доставка на които приходният орган се е позовал на самите фактури и на писмените обяснения на представителите на изброените търговци, събрани в хода на извършените насрещни проверки. Писмените обяснения на доставчиците, събрани в хода на ревизията, съдът е приел, че следва да бъдат обсъдени с останалите доказателства по делото. В тази насока е прието, че липсват доказателства, удостоверяващи материалната, техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците, като само от "Фема 59" ЕООД и "Кавен Орбико" ЕООД са представени договор за наем на складови и търговски помещения и свидетелства за регистрация на МПС. При проверката в счетоводството на "Фема 59" ЕООД и "Алпина" ЕООД от съдебно-икономическата експертиза, за установено съдът е приел, че пътните листи, с които се претендира извършването на конкретните доставки, не отразяват посещения до търговските обекти на жалбоподателя. На следващо място съдът е приел, че предмет на процесните сделки са родово определена вещи, за които според правилата на гражданското право и практиката на органа по приходите, собствеността се прехвърля едва в момента на индивидуализацията на стоката, т. е. когато стоката бъде определена по съгласие между страните или бъде предадена. Само издаване на фактурата съдът е приел, че не представлява данъчно събитие, доколкото с нея не се прехвърля собствеността върху стоката. Факта на получаване на стоките е недоказан, поради което съдът е приел, че са недоказани предпоставките за издаването на фактурите, което изключва основателността им. На следващо място съдът е приел, че от заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че няма издавани други документи освен процесните фактури от доставчиците, удостоверяващи предаването на стоките. Липсват приемо-предавателни протоколи, складови разписки, товарителници, искания за отпускане на материални ценности и прочие, свързани с предаването и приемането на стоките по издадените фактури. Налични складови разписки, представени от "Алпина" ЕООД, съдът е приел, че не опровергават този извод, тъй като не носят подпис за получател, не съдържат информация за съставител. На следващо място съдът е приел, че голяма част от процесните фактури не са подписани от получателя, а въпреки липсата на специални знания, при внимателен преглед на приложените фактури съдът е приел, че подписаните за получател фактури, издадени от "Нели - 90" ЕООД, съдържат очевидно различни подписи. При така установеното съдът е приел, че претенцията на приходния орган за нарушение на изискването за текущо начисляване е незаконосъобразна, тъй като задължението за жалбоподателят да осчетоводи процесните фактури би възникнало само ако същите са му редовно издадени. Решението е правилно. Въз основа на установената, в съответствие със съдопроизводствените правила, фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Основните доводи в касационната жалба са свързани с неправилно позоваване от съда на липсата на реална доставка по процесните фактури, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 122 е необходимо само установяване на факта за наличие на данни за укрити приходи или доходи, както и, че воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Този довод би бил основателен, ако фактическите основания за започване на ревизия по особения ред не са изведени от проверка в базата данни (VAT 8), при която е констатирано, че през 2007 г. и 2008 г. в счетоводството на жалбоподателя не са отчетени покупки на стоки по издадени фактури от: "Нели 90" ООД, "Импулс" ООД, "Чарли 2000" ЕООД, "Фема - 59" ЕООД, "Алпина" ЕООД, "Кавен орбико" ЕООД и "Еуросток дистрибюшън" ЕООД. Налага се изводът, че за установяване наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК, органа по приходите е приел за установено действително получаване на стоките и впоследствие тяхната продажба, поради което законосъобрзано АС е обсъдил доказателствата установяващи реалното получаване на стоките и последващата им реализация, респективно размера на укрити приходи или доходи. Подробно съдът е обсъдил поотделно и съвкупност събраните по делото доказателства, както и заключението на приетата по делото без оспоравне ССЕ и е установил правилно релевантните факти по делото, които се споделят от настоящият състав и не следва да бъдат повтаряни. За да са налице предпоставките на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС, т. е достигнат в конкретния случай облагаем оборот към 31.03.2007 г. в размер на 57 057,86 лв., следва да бъде установен фактът на получаване на стоките, при продажба на които впоследствие е реализиран твърдяният оборот, поради което законосъобразно съдът е приел, че при липса на установена реалност на процесните доставки на стоки, не са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК. В тази насока правилно съдът е кредитирал заключението на ССЕ, от което се установява, че за периодите 2007 г. и 2008 г. след проведени годишни инвентаризации на стоките, жалбоподателят е съставил инвентаризационни описи на наличните количества в края на всяка година. Същите съответстват на счетоводните записвания и не установяват разлики, като вещото лице не е установило наличност на стоки, които не са осчетоводени и заприходени при жалбоподателя. За периода 2007 г. при ревизираното лице са осчетоводени доставки на стойност 8 180,02 лева от изброените доставчици, а за 2008 г. - 8 000,43 лева. Съобразно принципа за съпоставимост, не са установени и реализирани разходи от едноличния търговец във връзка с процесните фактури. Не на последно място от заключението на вещото лице е установен и факта, че липсват достатъчно парични средства в брой, необходими за разплащането, ако процесните доставки са извършени, тъй като общата стойност на същите е в размер на 161 306,00 лева, а в касата на жалбоподателя за 2007 г. са постъпили 39 411,78 лева, респективно за 2008 г. - 38 127,43 лева. За да може да извърши процесните плащания жалбоподателят е следвало да разполага допълнително с още 91 117,54 лева за 2007 г. и 69 292,95 лева за 2008 г., за набавянето на които средства няма събрани доказателства по делото. Крайният извод на вещото лице е за редовност на счетоводството на ответника по касационната жалба, който съдът законосъобрзано е кредитира, поради липса на оспорване на експертизата, а довода в тази насока в касационната жалба е неоснователен. Действително съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното, но с оглед общият принцип за доказателствената тежест в процеса, отрицателния факт, а именно твърдяното от дружеството неполучаване на процесните стоки е следвало да бъде оборен от касатора, чрез установяване на положителния факт, а именно получаване на стоките. В тази насока е неоснователен довода в касационната жалба за невъзможност на органа по приходите да установи реалността на доставките, тъй като ревизираните лица имат интерес от представяне на такива доказателства. В случая при извършените насрещни проверки на доставчиците е установено издаване на процесните фактури и тяхното осчетоводяване, но други доказателства за реално предаване на стоките не са представени, поради което и законосъобрзано съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК. Действително в ЗДДС и ЗСч липсва изискване за подпис на получателя по фактурата, но както приема в практиката си органът по приходите, именно липсата на други доказателства, освен издадена фактура налага на извода за липса на реално предаване, респ. получаване на стоката. Като е достигнал до същите правни изводи АС е постановил правилно решение, което не страда от твърдяните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски, следва да бъде оставена без уважение. Видно от представения в настоящата инстанция договор за правна защита и съдействие, сумата от 900 лева е уговорено да бъде заплатена в брой до 30.12.2013 г., поради което и при липса на доказателства за реално заплащане към момента на приключване на устните състезания, същата не следва да бъде присъдена. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,