Решение № 110 от 15.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 881/2018 г.

Решение № 110 от 15.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 881/2018 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по член 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба вх. № 2975/9.02.2018 г., подадена от Х. Х. Х., чрез служебния й защитник адвокат В. Х. Д., за отмяна на основание член 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на влязлото в сила решение № 929 от 18.10.2017 г. на Великотърновски районен съд, VІ гр. с., постановено по гр. д. № 1772/2017 г. по описа на същия съд, с което е допуснато, на основание чл. 34 ЗС, извършването на съдебна делба между Д. А. Д., Х. Х. Х. и Р. К. Г., по отношение на съсобствените на страните недвижими имоти, а именно: жилище с площ от 119. 00 кв. м. на първи етаж от сграда, находяща се в [населено място], [улица], в кв. 79, УПИ парцел ХII-980 по действащия кадастрален и регулационен план на [населено място], състоящо се от две стаи, дневна, столова, кухня, бокс, баня, клозет, коридор и три тераси, при граници: от всички страни двор, отдолу - изби и гаражи, отгоре - жилище на Д. Д. Н. и съпругата му, ведно с изба-укритие с площ от 17.35 кв. м., при граници: двор, коридор и изба на Д. Д. и съпругата му, ведно с таванско помещение - 1/2 идеална част от тавана на сградата, ведно с 45 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, и гараж с площ от 19.3 кв. м., намиращ се в [населено място], [улица], в кв. 79, УПИ парцел XII-980 по действащия кадастрален и регулационен план на [населено място], при съседи: двор, стълбище и гараж на Д. Н. и А. Н., ведно с 5 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при следните квоти: 2/4 (две четвърти) идеални части за Р. К. Г. и по 1/4 (една четвърт) идеални части за всеки от Д. А. Д. и Х. Х. Х.. Молителката Х. Х. твърди, че след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, в разговор с нейния съсед И. М. М., узнала за приключили съдебни спорове с влезли в сила решения между починалия й съпруг А. Д. Х. и бившата му съпруга Р. К. Г., относно процесните имоти. В тази връзка, след търсене в запазените лични вещи на починалия й съпруг, молителката открила писмени доказателства, които прилага: искова молба от Р. К. Г. срещу А. Д. Х., по която било образувано гр. д. № 3122/1993 г. на Районен съд – Велико Търново, решение от 24.04.1996 г. по в. гр. д. № 1193/1995 г. на Окръжен съд – Велико Търново, както и разписка за платен пощенски превод в размер на 31 800 лв. от А. Х. в полза на Р. Г.. По този повод, молителката направила справка в архива на Районен съд – Велико Търново и се снабдила с копие от следните писмени доказателства, които също прилага: решение от 2.06.1995 г. по гр. д. № 3122/1993 г. на Районен съд – Велико Търново, потвърдено с горепосоченото въззивно решение на Окръжен съд – Велико Търново, с което е отхвърлен предявеният по реда на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД иск на Р. К. Х. против А. Д. Х., за разваляне на спогодба, постигната по гр. д. № 775/1991 г. на Окръжен съд – Велико Търново, по силата на която в дял на А. Х. са отредени и той е приел в своя изключителна собственост недвижим имот: първи жилищен етаж от 119 кв. м., изба-укритие, 1/2 ид. ч. от таванско помещение и 50 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж, за който имот е отреден парцел XII-980 в кв. 79 по регулационния план на Дебелец, което дворно място е с площ 536 кв. м. и гараж 19. 30 кв. м., като за уравнение на дела си А. Х. е следвало да заплати на Р. Х. сумата от 71 000 лв. на четири равни вноски от 19.05.1992 г., както и сумата от 31 000 лв. в двуседмичен срок от влизане в сила на решението. Това решение е било във връзка с постигната спогодба относно същия имот, одобрена с определение, взето в съдебно заседание на 19.05.1992 г. по гр. д. № 775/1991 г. на Окръжен съд – Велико Търново, за одобряване на постигната спогодба между Р. Х. и А. Х., което също се прилага с молбата. В молбата се навеждат доводи, че тези посочени писмени доказателства доказват обстоятелства, отнасящи се до това, че преди смъртта на наследодателя А. Д. Х., процесният имот е бил изключително негова собственост, което е от съществено значение за делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, тъй като това от своя страна променя броя на съделителите и съответно техните права, определени с влязлото в сила решение, поради което моли същото да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от районния съд. Ответниците по молбата Р. К. Г. и Д. А. Д., чрез пълномощника си адвокат Г., молят молбата за отмяна, като неоснователна да бъде оставена без уважение, като претендират присъждане на разноски по делото за настоящото производство. При извършената проверка касационният съд установи следното: Хипотезата на член 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на която се позовава молителката, предвижда възможността да се иска отмяна на влязло в сила решение от заинтересувана страна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. В случая се касае за непълнота на фактически и доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък небрежност на страната, т. е налице е обективна невъзможност на страната да разкрие истината по време на висящността на процеса. Влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска с настоящата молба, е постановено в производство, образувано по искова молба, подадена от Д. А. Д. против Х. Х. Х. и Р. К. Г., с която се иска от съда да допусне до делба съсобствени между страните недвижими имоти, за които се твърди, че са останали в наследство на Д. А. Д. и Х. Х. Х. от наследодателя им А. Д. Х. -поч. 1.05.2008 г., като първият от тях е син на наследодателя от предишен негов брак, а втората негова преживяла съпруга от втори негов брак, които имоти са в съсобственост с Р. К. Г. -бивша съпруга на наследодателя А. Х., придобити в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена чрез развод, след който съпрузите са останали съсобственици при равни дялове. Решаващите мотиви на влязлото в сила решение са, че имотите, предмет на делбата, са съсобствени между страните, като същите са били придобити по време на брака между А. Д. Х. и Р. К. Х. -прекратен, с което е прекратена и съпружеската имуществена общност-трансформирала се в обикновена съсобственост при равни дялове между бившите съпрузи, като след развода Р. К. Г. и А. Д. Х. са притежавали по 1/2 идеална част от описаните процесни имоти, а след смъртта на А. Х. неговите наследници-Х. Х. и Д. Д. са придобили по 1/2 идеална от наследството, останало от наследодателя-т. е. по 1/4 идеална част от същото, при каквито права на съделителите, на основание член 34 ЗС, съдът е допуснал извършване на делба на тези имоти. В молбата за отмяна се твърди, че след постановяване на решението, молителката се се е снабдила с документи, за чието съществуване не е знаела в хода на процеса и които са били от съществено значение за правилното решаване на спора. Представените към молбата за отмяна документи съдържат данни за доказателствени факти, относими към посочените мотиви към влязлото в сила решение. Тези писмени доказателства са новооткрити по смисъла на член 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като част от тях, както се посочва от молителката са открити сред запазени лични вещи на починалия й съпруг А. Х., а именно: Разписка за платен пощенски превод от А. Д. Х. към Р. К. Г. за сумата от 31800 лева, Решение от 24.04.1996 г. на Великотърновски окръжен съд по гр. д. № 1193/1995 г. по описа на съда, Искова молба от Р. К. Г. срещу А. Д. Х., по която е образувано гр. д. № 3122/1993 г., след което молителката се снабдила: от архива на Великотърновски районен съд със заверен препис от влязлото в сила решение по гр. д. № 3122/1993 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлен предявеният от Р. К. Х. против А. Д. Х., иск по член 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на спогодба постигната по гр. д. № 775/1991 г. по описа на Великотърновски окръжен съд, по силата на която в дял на А. Д. Х. са отредени и той е приел в своя изключителна собственост описания недвижим имот и за уравнение на дяловете А. Х. е следвало да заплати на Р. К. сумата от 71 000 лева на четири вноски от 19.05.1992 г., както и заверен препис от Решение от 24.04.1996 г. по гр. д. № 1193/1995 г. по описа на Великотърновски окръжен съд, с което е оставено в сила горепосоченото решение на Районен съд, Велико Т., също така и заверен препис от Протокол от проведено съдебно заседание на 19.05.1992 г. по гр. д. № 775/1991 г. по описа на Великотърновски окръжен съд за постигната спогодба, одобрена с постановеното от съда определение в това съдебно заседание, за поставяне в дял на А. Д. Х. и приемането в негова изключителна собственост на описания недвижим имот, съответно сумите които следва да заплати на Р. К. Х. за уравнение на дела и посочените за това срокове, с което страните са заявили, че уреждат всички имуществени отношения помежду си, в резултат на прекратяването на брака им, съответно на съпружеската имуществена общност, които доказателства са приложени към молбата за отмяна. Установените от писмените документи и посочените по-горе обстоятелства имат значение на доказателствени и юридически факти, които са съществували към деня на приключване на съдебното дирене и постановяване на влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, но молителката-ответницата Х. Х. не е могла да ги представи по делото, тъй като не е знаела и не е разполагала с тях към този момент, т. е. не е налице небрежност от нейна страна за попълване на делото с необходимите доказателства. Налице е и другата предпоставка на член 303, ал. 1, т. 1 ГПК-доказателствата са от съществено значение за изхода на делото, тъй като водят до промяна на кръга на съделителите и съответно на техните права върху имота, предмет на иска за делба. Тези доказателства следва да се обсъдят от делбения съд, за да се прецени, с оглед характера на съсобствения недвижим имот, между кои от страните и при какви права съответно следва да се допусне делбата на процесните имоти. Ето защо, молбата за отмяна на влязлото в сила решение на основание член 303, ал. 1, т. 1 ГПК е основателна, поради което следва да се отмени решението и делото се върне за ново разглеждане от Районен съд, гр. Велико Т.. Направените разноски в производството по отмяна подлежат на присъждане с решението по съществото на спора. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд