Решение № 10443 от 7.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2138/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Министъра на регионалното развитие и благоустройството против решение 7230/24.11.2023г. постановено по адм. д. 7821/2023 г. по описа на Административен съд София град. С решението е отменена заповед РД-02-16-626/24.7.2023 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закон за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на Т. А. С. в качеството му на държавен служител директор на дирекция Държавна собственост поради съкращаване на длъжността, считано от 24.7.2023г. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развиват се подробни съображения в подкрепа на тезата, че е налице действително съкращение на длъжността, заемана от Т. С., поради което заповедта с която било прекратено служебното правоотношение с него била законосъобразна. Иска отмяна на решението. Ответникът Т. А. С. оспорва касационната жалба. Излага съображения в подкрепа на атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. Т. С. е бил назначен на длъжността директор на дирекция Държавна собственост, с ранг I старши. Със заповед РД-02-16-770/ 05.08.2022 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройство служебното му правоотношение е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл - поради наличие на обективна невъзможност за изпълнение на задълженията. Заповедта е оспорена по съдебен ред. С Решение 287 от 17.01.2023 г. по адм. Д. 7757 от 2022 г. на АССГ , оставено в сила с Решение 7604 от 10.07.2023 г. по адм. Д. 2256 от 2023 г. на ВАС заповедта е отменена. Със заявление V8-1203/2 от 21.07.2023 г., жалбоподателят е изразил желание да бъдат изпълнени съдебните решения и да бъде възстановен на заеманата от него длъжност. Със заповед РД-02-16-625 от 24.07.2023 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройство Т. С. е възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност. На същата дата е издадена и оспорената пред АССГ заповед с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл отново е прекратено служебното му правоотношение. Отмяната на предходната заповед за уволнение на жалбоподателят има за последица възстановяването на служителят на заеманата преди уволнението длъжност (арг. от чл. 122, ал.1 от ЗДСл), като за органа по назначаването възниква задължението да осигури на възстановения служител възможност да изпълнява служебните си функции. В случая последното задължение не е изпълнено, а служебното правоотношение на жалбоподателят отново е прекратено и то в същия ден, в който е възстановен на работа. Следователно, въпреки, че са изпълнени предпоставките на чл. 122, ал.1 от ЗДСл, в нарушение на цитирания текст служебното правоотношение с Т. С. на практика не е възстановено във вида, в който е съществувало преди отменената заповед за уволнение от 2022г. По отношение на С. не са налице основания за прекратяване на служебното му правоотношение и заповедта е издадена в противоречие с материалноправните изисквания на чл. 106, ал.1, т. 2 от ЗДСл., който предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. За да е налице посоченото основание следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Установяването на фактическите основания, обосноваващи съкращаване на длъжността, е в тежест на административния орган (чл. 170, ал.1 от АПК). В случая предпоставките на цитирания текст от ЗДСл не са осъществени. Промяната, свързана с премахване на длъжността, заемана от С. е извършена с длъжностно разписание в сила от 27.1.2023г., утвърдено след уволнението на С. и преди възстановяването му на работа. Това длъжностно разписание, не засяга правото на служителя да бъде възстановен и не може да обоснове извод за съкращаване на длъжността, тъй като самото съкращаване е предприето преди възстановяването му на длъжността с влизане в сила на съдебното решение за отмяна на предходната заповед за прекратяване на служебното правоотношение. Данни и доказателства за длъжностни промени, настъпили към 24.7.2023 г., когато е издадена процесната заповед, от страна на ответника не са представени. Органът по назначаването не може да се позовава на предходни длъжностни разписания, утвърдени по време, когато държавният служител не е бил на работа поради незаконното му уволнение. Материалноправното основание на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. следва да съществува към момента на издаване на административния акт, а не в предходен момент. Освен това служебното правоотношение на С. е прекратено от длъжност, която не съществува в действащото длъжностно разписание. Следователно позоваването на длъжностното разписание, действащо преди влизане в сила на съдебното решение е фиктивно и е неотносимо към съкращаването на длъжността, заемана от жалбоподателя. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. Нарушенията на цитираните норми водят до противоречие на оспорената заповед и с целта на закона, тъй като правомощията на органа по назначаването са упражнени за заобикаляне на законовите последици от отмяната на незаконосъобразен административен акт и в нарушение на правото на служителя на възстановяване на предишната длъжност. Подобно поведение на органа по назначението прави невъзможно възстановяване на работа на всеки служител, чието уволнение е признато за незаконно от съда. Съкращаването на длъжността на уволнения служител, извършено след уволнението му и преди отмяната на това уволнение, гарантира на органа по назначението, че нежелания служител няма да бъде възстановен, дори заповедта за уволнение да бъде отменена. Вън от съмнение е, че описаното противоречи на целта на закона. Това е още един аргумент в подкрепа на извода за отмяна на административния акт. Като е отменил обжалваната пред него заповед, Административен съд София град е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което не следва да бъде касирано. При този изход на делото, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на деловодни разходи за тази инстанция в техния претендиран и доказан размер от 1.000,- лева, който не се явява прекомерен, тъй като е равен на минималния такъв, определен с чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,