Решение № 3947 от 24.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11749/2009 г.

Решение № 3947 от 24.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11749/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Георги Тодоров Христов лично и от процесуалния му представител - адвокат Звезделина Стоянова против решение № 335 от 15.05.2009 г. по адм. дело № 965/2006 г. на Варненския окръжен съд. С него е изменена заповед № 201 от 31.03.2006 г. на кмета на община Варна - район "Аспарухово" за одобряване оценката на част от поземлен имот № 1105, попадаща в имот № 2547 по плана на новообразуваните имоти на местността "Ракитника", землище "Галата", като е увеличена от 129.44 лева на 1024 лева. Релевират се доводи за противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна изразява писмено становище за неоснователност на касационните жалби. Заинтересованите страни считат същите за неоснователни. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че не са налице сочените основания за отмяна на решението. Жалбите са подадени от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 и са процесуално допустими, а разгледани по същество са частично основателни. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на § 31, ал. 3 от ПМС 234/1999 г. Образувано е по жалба от Георги Тодоров Христов против заповед № Г-ПР-201 от 31.03.2006 г. на кмета на община Варна, район "Аспарухово". С нея е одобрена оценката на извършени подобрения в размер на 129.44 лева в частта от поземлен имот № 1105, попадаща в имот № 2547 за 438 кв. м. идеални части от него по плана на новообразуваните имоти на местността "Ракитника" в землище Галата, община Варна. Възраженията са били, че заповедта за оценката е издадена преди влизане в сила на обжалваната заповед по § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ. На второ място, че имот № 2547 е съсобствен между наследниците на бившия собственик Ангел Еремиев Петров, Иван Симеонов Стаматов и неидентифициран собственик. На трето място, че заповедта не съдържа фактически и правни основания, поради което не може да се извърши върху нея контрол за законосъобразност. В хода на образуваното административно производство, жалбоподателят е оспорил заключението на съдебно-техническата експертиза с оглед факта, че са оценявани само трайни насаждения, но е пропусната оценка на инженерната инфраструктура. От писмените доказателства по приложената административна преписка, съдът е установил, че оценителното производство е образувано по молба от 23.03.2006 г., подадена от наследниците на Ангел Еремиев Петров за оценка на подобренията. Към нея е приложена експертна оценка, в която един кипарис, една вишна и една череша са оценени по реда на Наредба за базисните цени на трайните насаждения в размер на 203.91 лева. Кметът е издал оспорената заповед, в която е посочил общ размер на насажденията от 129.44 лева. За изясняване на спора, съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза. Заключението е изготвено след запознаване с материалите по делото и оглед на място. Оценени са намиращите се в частта от имота дървета и ограда от мрежа с бетонни оградни колове общо за сумата 1024 лева. Съдът без да обсъди изобщо възраженията на жалбоподателя, в това число и претенцията му, изразена в писмените бележки на л. 83 от делото за липса на оценка на прокараната електрическа мрежа с трафопост, като част от инженерната инфраструктура е изменил оценката, като я е увеличил съгласно приетото заключение на вещото лице от 129.44 лева на 1024 лева. Така постановеното решение е неправилно. На първо място в касационната жалба се повтаря възражението пред първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като тя била издадена от административния орган преди влизане в сила на заповед № 0687 от 19.05.2004 г. на заместник-кмета на общината по реда на § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ. За изясняване на възражението, съдът е приложил адм. дело № 20/2006 г. на Варненския окръжен съд. С решение № 508 от 9.05.2006 г. по делото, съдът е отхвърлил подадената от Георги Тодоров Христов жалба против заповедта, като неоснователна. Решението е оставено в сила с решение № 11847 от 28.11.2006 г. по адм. дело № 7302/2006 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. Този спор обаче не е преюдициален по отношение оценителното производство. Видно от разпоредбата на § 31, ал. 1 от ПМС 234/1999 г., започването на производство по оценка е обвързано и обусловено единствено от влизане в сила на план на новообразуваните имоти. С него се определят новите граници на имотите и съответно в регистъра се вписват техните собственици. От този момент започва и течението на инструктивните по характера си срокове за оценителното производство. В конкретния случай планът на новообразуваните имоти е одобрен със заповед № РД-1-7706/387/ от 20.09.2002 г. на областния управител на Варненска област. Безспорни са данните, че той не е обжалван от жалбоподателя и е влязъл в сила. Подадено е и искане от част от собствениците на новообразувания имот пл. № 2547, в който влиза част от ползвания от жалбоподателя имот № 1105 за извършване на оценка. Следователно са били налице нормативните предпоставки за провеждане на оценителното производство. Законодателят не го е поставил в зависимост от влязла в сила заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Поради това и генералното възражение на касатора в тази връзка е неоснователно. Следващият касационен довод касае обстоятелството, че в разписния лист към плана на новообразуваните имоти, новообразуван имот № 2547 е записан на наследници на Ангел Еремиев Петров, Иван Симеонов Стаматов и неидентифициран собственик. От това се правят изводи, че не било ясно коя точно част от имота е на наследниците на Ангел Еремиев Петров, а също така и как можел да съществува неидентифициран собственик. Не било извършено и трасиране на собствеността в границите на съсобствения имот, поради което не можело да се установи коя точно част от бившия ползвателски имот № 1105 влиза в новообразувания имот, възстановен на наследници на бившите собственици. Оспорва се цялото реституционно производство по възстановяване правото им на собственост. Всички тези доводи са напълно неотносими към оценителното производство. Както вече се посочи задължителната нормативна предпоставка, за да се извърши оценката е наличие на влязъл в сила план на новообразуваните имоти. По този начин всеки ползвателски имот или имот на бивш собственик е нанесен в графичната и цифрова част на плана с границите и площта си. А в регистъра на собствениците, като съществена част от плана са вписани неговите собственици. При наличието на такъв план за всички е напълно изяснен въпросът за площта от ползвателския имот № 1105, която е включена в новообразувания имот, отреден за бившите собственици № 2547. Респективно предмет на оценка са подобренията, реализирани точно в тази част от имота. Затова всякакви претенции по отношение на ново прекрояване на границите, които е правил жалбоподателят в първоинстанционното съдебно производство по оценката не подлежат на разглеждане и анализ от съда. Без значение за спора във връзка със стойността на подобренията е и наличието на идеална част от новообразуван имот № 2547 на неидентифициран собственик. Целта на образуваното оценително производство е ползвателят да бъде надлежно обезщетен за извършените от него подобрения в целостта им. То е започнало по искане на съсобствениците на имота, поради това е без значение за ползвателя наличие на идентифициран собственик. По същия начин са неотносими към оценителното производство възраженията на касатора, че записаният негов имот № 1105 е с по-малък размер от определените му 600 кв. м. Имотът е в границите, посочени в плана на новообразуваните имоти - скицата на двата имота и извадки от разписния лист към плана се намират по адм. дело № 9495/2004 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение - приложено по делото. Планът не е оспорен и е влязъл в сила. В производството по реда на § 31 единственият спорен въпрос е стойността на оценката на подобренията, но не и заснетите граници на новообразуваните имоти и тяхната площ. Неоснователни са възраженията за липса на мотиви към оспорената заповед. В нея се съдържат фактически и правни основания за издаването й. А обстоятелството, че одобрената с нея оценка е чувствително занижена е отчетено от съда, който я е увеличил съгласно заключението на експертизата. Допуснатото от съда нарушение на съдопроизводствените правила се изразява единствено в обстоятелството, че не е изследвано възражението на жалбоподателя за липса на оценка на прокараната в имота електрическа инсталация и свързването й към трафопост. Те са елементи на техническата инфраструктура и съставляват подобрение към имота, ако се установи, че прокарването е заплатено от ползвателя. В тази връзка той е оспорил заключението на съдебно-техническата експертиза, но съдът не е взел отношение и не се е произнесъл по оспорването. По този начин се е стигнало до постановяване на неправилно решение. Налице е отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението ще следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд за изясняване на посочения въпрос, който е от значене за законосъобразността на оценката. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение