Решение № 2543 от 17.3.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11711/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Запрянов, чрез процесуален представител адв. Бойчев, против решение 358 от 06.10.2021 г., постановено по адм. дело 753/2020 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, с което е отхвърлен предявения иск срещу кмета на община Стара Загора да прекрати незаконосъобразното бездействие, изразяващо се в непубликуване на интернет страницата на общината в секция "Достъп до информация", реда и условията за повторно използване на информацията и на таксите по чл. 41ж от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано - касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Излага доводи за неправилно приложение на разпоредите на ЗДОИ, относими към настоящия случай. Твърди, че съдът неправилно е тълкувал и приложил относимите разпоредби на чл.15а, ал.2 вр. с чл.15, ал.1, т.11 от ЗДОИ, поради което оспорва изводите му за липса на бездействие на ответника за изпълнение на задълженията, произтичащи по силата на закона. По изложени подробно съображения в касационната жалба, претендира отмяна на решението и постановяване на ново по същество на спора, с което исковата претенция бъде уважена. Претендира присъждане на разноски, съгласно приложен списък. Ответникът - кметът на община Стара Загора, чрез процесуален представител в писмено становище по делото, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Административен съд Стара Загора е бил сезиран с искова молба /наименована жалба/ от П. Запрянов против кмета на община Стара Загора по реда на чл.256 АПК за бездействието му да изпълни задължението си по чл15а, ал.2 вр. с чл.15, ал.1, т.11 от ЗДОИ като публикува на интернет страницата на общината в секция "Достъп до информация", реда и условията за повторно използване на информация, таксите по чл.41ж ЗДОИ. Искането до съда е да бъде задължен кмета да публикува на сайта на общината информацията по чл.15, ал.1, т.11 от ЗДОИ за реда и условията за повторно използване на информация и размера на таксите по чл.41ж от ЗДОИ. За да отхвърли предявения иск АС - Стара Загора е приел, че по силата на чл. 41ж, ал. 5, т. 3 от ЗДОИ, таксите за предоставяне на информация за повторно използване, когато задължен субект е общината, се определят с акт на общинския съвет. Между страните по делото не е спорно, че такива такси не са определени в изричен акт, приет от общинския съвет на община Стара Загора и не са публикувани на официалната интернет страница на общината, съгласно правилото на чл. 15а, ал. 2 от ЗДОИ, вр. с чл. 15, ал. 1, т. 11 от ЗДОИ. Установено е, че в община Стара Загора са приети "Вътрешни правила за предоставяне на достъп на информация по ЗДОИ", утвърдени със заповед на кмета, в които липсва регламентация относно реда и таксите за повторно използване на информация, но на информационното табло в секция "Достъп до информация" на общината е публикувана заповед ЗМФ -1472 от 29.11.2011г. на министъра на финансите, където са определени разходи за достъп до информация. Според съдът, след като общински съвет Стара Загора не е приел нарочен акт за определяне на такси за предоставяне на информация за повторно използване, то по силата на чл.41ж, ал.9 от ЗДОИ, тази информация се предоставя безплатно или след заплащане на такса, определена съгласно тарифата по ал.5, т.1. По тези съображения, съдът е приел, че разпоредбата на чл.41ж, ал.9 от ЗДОИ не вменява задължения на кмета на общината да определя такси в хипотезата на предоставяне на информация за повторно ползване, поради което и не е налице твърдяното незаконосъобразно бездействие от страна на кмета да публикува на интернет сайта на общината информация за таксите по чл.41ж ЗДОИ, поради което и предявеният иск е отхвърлен като неоснователен. Решението е правилно. По силата на чл. 41ж, ал. 5, т. 3 от ЗДОИ таксите за предоставяне на информация за повторно използване (които съгласно ал. 1 на същата разпоредба не могат да надхвърлят материалните разходи по възпроизвеждането и предоставянето на информацията), когато задължен субект е общината, се определят с акт на общинския съвет, като така определените такси не могат да надвишават таксите по чл. 41ж, ал. 5, т. 1 от с.з., а именно таксите, определени с тарифа на Министерския съвет. В чл.41ж, ал. 6 са установени критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на визираните в ал. 5 такси, включително тези, определяни от общинските съвети. В случай, че такава тарифа не е приета, разпоредбата на чл. 41ж, ал. 9 изрично предвижда, организацията предоставя тази информация за повторно ползване безплатно или след заплащане такса, определена с тарифата по чл.5, т.1. Точното и систематично тълкуване на разпоредбата на чл. 41ж, ал. 9 от ЗДОИ води до обоснования извод, че законодателят не е вменил задължения на кмета на общината да определя такси в хипотезата на предоставяне на информация за повторно ползване. Правната норма допуска ситуация, при която размерът на процесните такси не е изрично уреден с акт на общинския съвет, като в този случай информацията следва да бъде предоставена или безплатно, или след заплащане на такса, определена с тарифата по чл. 41ж, ал. 5, т. 1 от ЗДОИ. Оттук следва, че неизпълнението на задължението на общинския съвет да приеме изричен акт по смисъла на чл. 41ж, ал. 5, т. 3 от ЗДОИ не може да доведе до извод за незаконосъобразно бездействие на кмета на общината, който макар и представител по закон на общината, притежава самостоятелна правосубектност като орган на изпълнителната власт в общината и като задължен субект за предоставяне достъп до обществена информация, същият не е адресат на задължението по чл. 41ж, ал. 5, т. 3 от ЗДОИ да определя такси за предоставяне на информация от обществения сектор за повторно ползване. Задължението, произтичащо пряко от нормата на чл. 41ж, ал. 5, т. 3 от ЗДОИ, принадлежи на общинския съвет, който е орган на местното самоуправление съгласно чл. 18 от ЗМСМА, на който законът признава и възлага определени правомощия с оглед осъществяване на политиката за изграждане и развитие на общината. Предвид изложеното, следва напълно да бъде споделен изводът на първоинстанционния съд, че в случая не е налице незаконосъобразно бездействие от страна на кмета на община Стара Загора да публикува на интернет сайта на общината информация за таксите по чл. 41ж, ал. 5, т. 3 от ЗДОИ с довода, че общинският съвет не е приел такава тарифа. Задължението по чл. 15а, ал. 2 от ЗДОИ се изразява в това на интернет страниците на общината да се обявят данните за нормативите за разходите за предоставяне на достъп до информация по чл. 20, ал. 2 и на нормативите за разходите за повторно използване на информация от обществения сектор по чл.41ж. След като такива нормативи за разходи не са приети от общинския съвет, не е налице незаконно бездействие от страна на кмета на общината. Правилно първоинстанционният съд е приел, че предмет на жалбата пред него с характер на искова молба по чл. 256 от АПК е единствено и само твърдяното бездействие на кмета на община Стара Загора по чл. 15а, ал. 2, вр. с чл. 41ж, ал. 6 и ал. 9 от ЗДОИ да публикува на сайта на общината размера на таксите за повторно използване на информация или да укаже, че такава информация се предоставя безплатно. Липсата на претендираното незаконосъобразно бездействие, по изложените по-горе съображения, обуславя извод за неоснователност на претенцията с правно основание чл. 256 от АПК. Тълкуването на разпоредбата на чл. 41ж, ал. 9 от ЗДОИ сочи, че в случаите на неприета тарифа за таксите от общинския съвет, не се издава нарочен друг акт, а организацията от обществения сектор пристъпва директно към предоставяне на информацията безплатно или след заплащане на такса, определена с тарифата по чл.41ж, ал. 5, т. 1 от ЗДОИ, т. е. действията на органа в хипотеза като процесната не са императивно обусловени и предопределени от въвеждането, респективно публикуването на изрични нормативи за разходите за повторно използване на информация от обществения сектор по чл. 41ж от ЗДОИ. В случая на информационното табло на община Стара Загора в секзия "Достъп до информация" е публикувана заповед ЗМФ-1472/ 29.11.2011 г. на министъра на финансите, където са определени разходите за достъп до информация, които включват и регламентация за такива при повторно използване на информацията. Като е достигнал до извод за неоснователност на иска по чл. 256 от АПК, АС - Стара Загора е постановил правилен съдебен акт, който следва да остане в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане в полза на ответника - кмета на община Стара Загора, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., на осн. чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, дължимо от П. Запрянов. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение