Решение № 3973 от 24.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8804/2009 г.

Решение № 3973 от 24.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8804/2009 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Петър Николов Динов от гр. София чрез пълномощника му адв. Бъчваров срещу решение № 11/06.04.2009 г. по адм. дело № 6965/2008 г. на Административен съд София-град. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, като иска отмяната му и вместо него да се постанови друго, с което да се реши спора по същество, като се отмени обжалваният административен акт. Ответникът - директорът на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като от събраните по делото доказателства не се опровергават фактите, послужили като основание за издаване на процесната заповед. Върховният административен съд, пето отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното решение Административен съд София-град оставя без уважение като неоснователно оспорването на Петър Динов против заповед № 3-3-157/06.11.2008 г. на директора на СД "Полиция", с която на основание чл. 76, т. 2 (отм.) от Закона за българските документи за самоличност (заглавието изм. ДВ, бр. 82/2009 г.) на същия му е приложена принудителна административна мярка - "забрана за напускане на Република България" до 18.04.2012 г. За да постанови този резултат, съдът приема, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 76, т. 2 (отм.) ЗБДС - лицето е осъждано за умишлено престъпление от общ характер и не е реабилитирано за това деяние по надлежния ред, поради което административният орган законосъобразно упражнява дискреционната си власт, като прилага съответната принудителна административна мярка. Съдът приема също така за неоснователни оплакванията на жалбоподателя за допуснати от органа съществени нарушения в рамките на административното производство, които да ограничават правото му на защита. Решението е правилно. Липсват касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. От данните по делото (Справка за съдимост от 14.05.2008 г.) по безспорен начин се установява, че жалбоподателят Динов е осъден за престъпление от общ характер. С влязло в сила определение на 25.03.2008 г. на Софийския районен съд му е определено наказание пробация за престъпление по чл. 308, ал. 7 във връзка с ал. 2, във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) и не е реабилитиран по предвидените в действащото българско законодателство начини за реабилитация-по право и с изричен съдебен акт. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че административният орган не допуска съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на процесната заповед. Съобщението за започване на производство по прилагане на принудителна мярка е направено по предвидения в разпоредбата на чл. 61, ал. 3 АПК начин, което е редовно и в съответствие с цитираната процесуална норма. Неоснователно е касационното възражение за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на принципа на съразмерност водещо до злоупотреба с право поради приетото съответствие на оспорената ограничителна мярка с целта на закона. Дори да се приеме, че към настоящия момент срока на наказанието пробация е изтекъл, то предвид датата на влизане в сила на определението по НОХД № 16468/2007 г. по описа на Софийския районен съд не е изтекъл срока по чл. 86, ал. 1, т. 2 НК, поради което осъждането не е заличено и не са отменени за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане (чл. 85 НК). Доказателства по делото за съдебна реабилитация не са представени. Административните мерки по чл. 76 от ЗБДС представляват законова възможност за компетентния административен орган да прецени дали да ги приложи при наличието на материалноправните предпоставки за това. Тази преценка е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, както правилно приема решаващия съд. Независимо от притежаваната в конкретния случай оперативна самостоятелност на органа, съдът извършва проверка на законосъобразността на административния акт съгласно чл. 168 и чл. 169 от АПК, за да достигне до оспорения резултат, който се споделя от настоящия състав. По изложените съображения обжалваното решение, с което е отхвърлено оспорването срещу заповедта на директора на СД "Полиция", е правилно и като такова следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,