Определение № 12 от 14.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11/2022 г.

Определение № 12 от 14.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11/2022 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Станимир Христов Производството е по реда на чл. 135, ал. 6, във вр. с ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повдигнат с Определение № 320/24.02.2022 г. по адм. дело № 306/2022 г. на Административен съд Бургас спор за подсъдност. Развити са доводи, че делото следва да бъде разгледано от Районен съд Бургас, доколкото при отказ да се анулира издаден електронен фиш, редът за защита на лицето остава обжалване на електронния фиш по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) пред съответния местно компетентен районен съд, в който случай срокът за обжалване започва да тече от съобщаването на отказа на директора да анулира фиша. Заявено е твърдение, че законът не предвижда възможност, самият отказ като индивидуален административен акт да се оспорва, тъй като разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от Закона за движението по пътищата е специален в това отношение. За да се произнесе по спора за подсъдност, настоящият състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд приема следното: В Районен съд Бургас е образувано НАХД № 4073/2020 г. по описа на съда по повод жалба, подадена от В. Тодоров от гр. Бургас, чрез представител по пълномощие - адв. С. Каров от Адвокатска колегия Бургас. В заглавната част на жалбата е заявено оспорване на 25 броя електронни фишове, за които е имало постановени откази за тяхното анулиране, по невръчено писмо № УРИ 251000-13395/22.07.2020 г. Независимо от така посочения предмет на оспорване, в петитума на жалбата е заявено оспорване на всички постановени откази. С допълнително подадена молба вх. № 274385/02.12.2020 г., адв. Каров, като процесуален представител на жалбоподателя е заявил, че в жалбата, подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) е оспорил всичките 25 броя електронни фишове, като е формулирал искане съда да се произнесе с нарочно определение, че приема жалбата като такава срещу всичките тези 25 електронни фиша. При проведено на 21.05.2021 г. открито съдебно заседание, адв. Каров е напомнил, че е направил искане (молбата от 02.12.2020 г.) да бъде разгледан не само първия от фишовете, а всичките 25 електронни фиша, по което искане липсва произнасяне. По повод това си искане, адв. Каров е изразил мнение, че е необходимо АНО да изрази становище по оспорването на всичките общо 25 електронни фиша. Така формулираното искане е било прието от съда за основателно, поради което с протоколно определение е предоставена възможност на АНО да изрази становище по оспорването. След приключване на съдебното следствие, в хода на съдебните прения, процесуалният представител на жалбоподателя недвусмислено е формулирал искане да бъде уважена подадената жалба и да бъдат отменени оспорените 25 броя електронни фишове. С Решение № 260910/23.07.2021 г., постановено по НАХД № 4073/2020 г., състав на Районен съд Бургас е отменил електронен фиш Серия К № 3211325, издаден от ОД МВР Бургас против В. Тодоров, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева. В мотивите на така постановения съдебен акт, съдът е приел, че производството е образувано по повод оспорване само на електронен фиш Серия К № 3211325, издаден от ОД МВР Бургас. Недоволен от така постановения съдебен акт, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител е оспорил решението на Районен съд Бургас пред Административен съд Бургас, където е било образувано КНАХД № 2258/2021 г. по описа на съда. С Определение № 2289/18.11.2021 г., състав на Административен съд Бургас е оставил без разглеждане жалбата на В. Тодоров против Решение № 260910/23.07.2021 г. по НАХД № 4073/2020 г. на Районен съд Бургас, прекратил е производството по КНАХД № 2258/2021 г. и е върнал делото на същия съд и същия състав за произнасяне в цялост по подадената жалба, с която е бил сезиран. В мотивите си, Административен съд Бургас е приел, че доколкото постановеното от първоинстанционния районен съд решение е позитивно за жалбоподателя, то за него липсва правен интерес от оспорване, поради което, касационната жалба се явява процесуално недопустима. Прието е също, че първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба против 25 броя електронни фишове, и доколкото с оспореното решение, съдът се е произнесъл само по законосъобразността на един от тях, то делото следва да се върне за произнасяне по цялото искане на Тодоров. След получаване на делото, Районен съд Бургас е постановил Определение № 260019/18.02.2022 г. по НАХД № 4073/2020 г. по описа на съда, с което е прекратил съдебното производство и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд Бургас. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че е бил сезиран с жалба против постановени откази за анулиране на общо 25 електронни фиша. В този смисъл, съдът е констатирал, че неправилно се е произнесъл, тъй като, изначално волята на жалбоподателя е била да обжалва постановени откази за анулиране, от страна на АНО на 25 електронни фиша и Тодоров не е заявил изрично различно искане в съдебно заседание. Във връзка с горното, в Административен съд гр. Бургас е образувано административно дело № 306/2022 г. по описа на съда, по което дело е постановено Определение № 302/24.02.2022 г., с което е повдигнат настоящия спор за подсъдност. По така повдигнатия спор, Петчленният състав от трима съдии от Върховния касационен съд и двама съдии от Върховния административен съд намира, че компетентен да разгледа жалбата на В. Тодоров от гр. Бургас, чрез процесуален представител - адв. С. Каров от Адвокатска колегия Бургас е Районен съд Бургас. На първо място, противно на приетото от Районен съд Бургас, от описаната по-горе фактическа обстановка безпротиворечиво се установява действителната воля на жалбоподателя, а именно да оспори 25-те електронни фиша. Действително, в петитума на първоначалната жалба е посочено, че се оспорват постановените откази, но от цялостното поведение на надлежно упълномощения процесуален представител на жалбоподателя, в т. ч. нарочни писмени молби и изявления в хода на съдебните заседания, недвусмислено се установява предмета на правния спор - оспорване на законосъобразността на всичките 25 електронни фиша. В подкрепа на този извод следва да се има предвид и постъпилото по настоящото дело становище от жалбоподателя В. Тодоров, чрез адв. Каров, в което е заявено, че както в първоначално депозираната жалба, така и в цялостното поведение в хода на делото е заявено и поддържано искането за отмяна на оспорените електронни фишове като незаконосъобразни и никога не е поставян въпрос за отмяна на отказа на директора на ОД МВР Бургас да анулира издадените електронни фишове. На следващо място, настоящият съдебен състав изцяло споделя доводите на Административен съд Бургас, относно липсата на процесуална възможност за оспорване на отказа на директора на ОД МВР да анулира издаден електронен фиш. В нормата на чл. 189, ал. 6 от ЗДвП е указана възможността в 7-дневен срок от получаването на електронния фиш да се направи писмено възражение пред директора на съответната структура на Министерството на вътрешните работи, който разглежда възражението и преценява доказателствата. В чл. 189, ал. 7 от ЗДвП е предвидено, че директорът на областната дирекция на МВР уведомява собственика на превозното средство за решението си по ал. 6 в 7-дневен срок от датата на анулирането, съответно - на отказа за анулиране на фиша. Съгласно чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, като жалбата се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. Анализът на така цитираната правна регламентация потвърждава формирания от Административен съд Бургас извод, че отказът на директора на ОД МВР не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, като при постановяване на такъв отказ, за заинтересованото лице съществува процесуалната възможност да оспори законосъобразността на електронния фиш по реда на ЗАНН пред местно компетентния районен съд. В заключение, следва да се има предвид и обстоятелството, че съгласно чл. 224 от АПК, субсидиарно приложим на основание чл. 63в от ЗАНН, указанията на касационната инстанция по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. В този смисъл, указанията дадени в Определение № 2289/18.11.2021 г., по КНАХД № 2258/2021 г. по описа на Административен съд Бургас за връщане на делото за ново разглеждане от Районен съд Бургас и произнасяне по цялото искане на жалбоподателя са били задължителни за първоинстанционния районен съд. По изложените съображения настоящият Петчленен състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по жалбата на В. Тодоров от гр. Бургас, чрез представител по пълномощие - адв. С. Каров от Адвокатска колегия Бургас е Районен съд Бургас. ИЗПРАЩА делото по компетентност на Районен съд Бургас. Препис от настоящото определение да се изпрати на Административен съд Бургас, за сведение Определението е окончателно.