Решение № 9469 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3047/2013 г.

Решение № 9469 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3047/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби - от Бою Танев Боев, от гр. Варна, чрез адв. Филипов, и от кмета на Община Варна, против Решение № 51/10.01.2013 г., постановено по адм. д. № 3318/2012 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационните жалби не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество, са неоснователни по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Милка Тодорова Стоилова, от гр. Варна, против Заповед № 3036/09.08.2012 г. на кмета на Община Варна, с която на основание чл. 91, ал. 1 АПК е обезсилено Удостоверение за търпимост № УТ-94-М-339/19.05.2008 г., издадено от главния архитект на Район "Приморски" при Община Варна. Съдът е обявил за нищожна обжалваната заповед на Кмета на Община Варна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. Съгласно чл. 91, ал. 1 АПК, административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни, т. е. в това производство само органът, издател на акта, има право да го преразгледа. Правилно съдът е отчел, че в настоящия случай оспореният административен акт е издаден не от административния орган, издал удостоверението за търпимост - главния архитект на Район "Приморски" при Община Варна, който орган съгласно цитираната разпоредба на чл. 91, ал. 1 АПК е единствено компетентният да преразгледа въпроса, като оттегли, отмени или измени оспорения акт. При тези данни, правилен е изводът на съда, че оспорената заповед на кмета на Община Варна, с която е обезсилено удостоверение за търпимост, е нищожна като издадена от некомпетентен административен орган. Неоснователен е доводът на касатора Бою Танев Боев, че кметът на общината е горестоящ административен орган на главния архитект и като такъв има правомощието да отменя, респ. обезсилва актовете на последния, следователно заповедта му, с която е обезсилено удостоверението, не е нищожна. Правилно в тази връзка е приетото от първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена в недопустимо производство, което органът, който я е издал, е квалифицирал като такова по чл. 81 АПК. Производството е недопустимо, тъй като актовете по § 16, ал. 1, изр. 2 ПР на ЗУТ, каквото е удостоверението за търпимост, не подлежат на обжалване нито пред съда, нито по административен ред, като единствено отказът да се издаде такова удостоверение подлежи на обжалване от лицата, които имат правен интерес. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав