Решение № 1676 от 20.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12143/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по гастроентерология д-р Б. Тенева ЕООД, гр. Пловдив против решение 5797/26.06.2024 г. по адм. дело 2294/2023 г. на Административен съд Пловдив. Поддържа оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Посочва, че медицинските дейности във връзка с процесните суми са извършени в изпълнение на сключения между страните индивидуален договор, но не е издадена фактура за стойността на осъществените прегледи, доколкото същата се генерира от съответната Районна здравноосигурителна каса, през Националната здравноинформационна система (НЗИС). Твърди, че поради грешка при работата с изменения софтуерен продукт и пропуск за финализиране на прегледите, чрез бутон приключи прегледа при отразяването му в НЗИС резултатите не са постъпили в информационната система като извънболнична медицинска дейност. Отбелязва, че независимо, че в случая се касае за административен договор, то същият създава облигационна връзка между страните и се регулира от основните принципи в облигационното право, един от които е избягването на неоснователното обогатяване. Ответникът по касационната жалба Националната здравноосигурителна каса, гр. София, чрез юрисконсулт К. Ангелова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробен писмен отговор и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Посочва, че съгласно чл. 203, ал. 2. т. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. условие за заплащане на медико-диагностичната дейност е да са спазени всички нормативни изисквания за нейното изпълнение. Съгласно чл. 206а. се вменява задължение за изпълнители на извънболнична медицинска помощ, сключили договор с НЗОК, да подават по електронен път към НЗИС информация за извършената от тях извънболнична медицинска дейност, а ал. 7 на същата разпоредба предвижда и допълнително задължение за лекарите, работещи в лечебни заведения - изпълнители на МДД след завършване на дейността по "Направление за медико-диагностична дейност" (бл. МЗ-НЗОК 4) да подават по електронен път към НЗИС информация за извършените МДД и резултатите от тях. Съответствието между подадената в НЗИС информация и тази в отчетите на лечебните заведения е условие за заплащане на дейността, съгласно разпоредбата на чл. 206. ал. 9а. т. 4 от НРД за МД за 2020-2022 г., като посоченото условие е в сила съгласно § 97 от Договор РД-НС-01-4-13/29.04.2022 г. за изменение и допълнение на НРД за МД 2020-2022 г. (обн. ДВ. бр. 37 от 17.05.2022). Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 5797/26.06.2024 г. по адм. дело 2294/2023 г. Административен съд Пловдив е отхвърлил предявения иск от Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по гастроентерология д-р Б. Тенева ЕООД, гр. Пловдив срещу Националната здравноосигурителна каса, гр. София за сумата от 2233,00 лева, представляваща неизпълнение на договорно задължение за заплащане на извършени МДД, изразяващи се в 63 първични и 7 вторични медицински прегледи на задължително здравноосигурени лица за периода 01.05.2023 г. 31.05.2023 г., съгласно индивидуален договор 165152/14.02.2020 г. за оказване на специализирана медицинска помощ, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до датата на окончателното изплащане на сумата. Решението е правилно. По делото е установено, че между НЗОК, представлявана от Директора на РЗОК - Пловдив и Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по гастроентерология д-р Б. Тенева" ЕООД, гр. Пловдив е сключен договор за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ 165152/14.02.2020г. Към същия са подписани още 9 бр. "Допълнителни споразумения". За периода 01.05.2023 г. - 31.05.2023 г. лечебното заведение е извършило 63 първични медицински прегледа и 7 вторични медицински прегледа, предмет на договора, съгласно чл. 1 от същия и НРД за МД за 2020-2022 г., които са отчетени в срок на НЗОК. Резултатите от проведените медицински прегледи не са подадени в НЗИС. Изслушаната от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза е дала заключение, че използвания софтуерен продукт при работа с НЗИС и отчитане на осъществените дейности в НЗОК НИСЕТ СИМП , версия 20.8.3. след съставен месечен отчет, не е възможно да се приключи, ако прегледът не бъде затворен/приключен. Едва тогава той може да влезе в досието на пациента в НЗИС с идентична дата с тази от амбулаторния лист и съответно назначенията към него, насочванията към специалисти и лаборатории биха могли да бъдат достъпни. В същия смисъл са и фактите, установени чрез гласните доказателства по делото от свидетелката И. Бижева инженер главен експерт в РЗОК Пловдив. Съгласно чл. 206а. НРД за МД 2020-2022 лекарите, работещи в лечебни заведения изпълнители на извънболнична медицинска помощ, сключили договор с НЗОК, подават по електронен път към НЗИС информация за извършената от тях извънболнична медицинска дейност. При приключване на всеки проведен преглед лекарите подават информацията от електронния амбулаторен лист чрез своя медицински софтуер към НЗИС. За всеки електронен амбулаторен лист НЗИС генерира уникален национален референтен номер (НРН) на амбулаторен лист. Съгласно чл. 206, ал. 9а НРД за МД 2020-2022 в информационната система на НЗОК се извършва контрол за: 1. точно и правилно попълване на електронните първични медицински документи съгласно изискванията на този договор; 2. пълно и точно изпълнение на дейността съгласно изискванията на този договор; 3. изпълнение на условията по чл. 206а; 4. съответствие между подадената с електронните отчети на лекарите, работещи в лечебни заведения изпълнители на извънболнична медицинска помощ, оказана медицинска помощ и извършена медико-диагностична дейност (МДД) с подадената информация към Националната здравна информационна система (НЗИС) по отношение на: регистрационните данни на ЗОЛ, ИАМН/РЗИ номер на лечебно заведение и НРН номер на издаден електронен документ. Последица от неизпълнението на посочените изисквания е незаплащането на отчетената дейност. Правилно съдът е приел, че не е достатъчно дейността предмет на индивидуалния договор да е извършена пълно и точно, а е необходимо тя да бъде и отчетена по разписаните изисквания. НРД за МД 2020-2022 г. не противоречи в тази си част на нормативни актове от по-висока степен, за да не бъде зачетено действието му. Нещо повече, тези условия са част и от индивидуалния договор между страните (виж споразумение 6 към договор 165152/14.02.2020г.) и в този смисъл са задължителни за тях. Административният договор се различава от договорите в частното право с прерогативите, които дава на администрацията и с предимствата, които ѝ осигурява по отношение на нейния съконтрагент. Това е свързано с обстоятелствата, че в рамките на неговото изпълнение се разходва публичен ресурс, свързан с важни общественозначими цели здравето на гражданите. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на жалбоподателя следва да бъдат присъдени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 лева. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение