Решение № 5252 от 23.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2591/2021 г.

Решение № 5252 от 23.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2591/2021 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Г., [населено място] обл. Пазарджик срещу решение № 1047/30.12.2020 г., постановено по адм. дело № 669/2020 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу Експертно решение № 0897 от 30.04.2020 г., издадено от НЕЛК-София, специализиран състав по Хирургични, Ортопедични и ССЗ. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издаденият административен акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът – Национална експертна лекарска комисия, не взема становище. Ответникът – Териториална експертна лекарска комисия - втори състав към "МБАЛ-Пазарджик" АД, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Ответникът – Агенция за хората с увреждания, не взема становище. Ответникът – ТП на НОИ гр. Пазарджик, не взема становище. Ответникът – РСПБЗН-Пещера, не взема становище. Ответникът – АГПИСМП по ортопедия и травматология д-р Д. Г. - д-р И. Я., не взема становище. Ответникът – РД "Социално подпомагане" гр. Пазарджик, не взема становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл. 172 а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Експертно решение № 0897 от 30.04.2020 г., издадено от НЕЛК-София, специализиран състав по Хирургични, Ортопедични и ССЗ. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема за установено, че ЕР на НЕЛК е постановено от надлежен административен орган в пределите на неговите правомощия, функциониращ в надлежен състав. Пред НЕЛК –София не са представени никаква медицинска документация, обуславяща временната неработоспособностза периода на обжалваните болнични листове. В МЕД липсва приложена документация. Жалбоподателят също не е приложил такава документация. След връщане на преписката в ТЕЛК – Пазарджик, такава документация е изискана, но не е представена. През периода, през който са били издадени обжалваните болнични листове липсват каквито и да са данни за извършени манипулации или правени изследвания. Изрично е посочено, че и жалбоподателя не представя допълнителна документация с жалбата си. Ответникът в процесното решение се е аргументирал, че при липса на други доказателства за извършено лечение, по същество определената временна неработоспособност надвишава периода на консервативното лечение на такава травма. По делото е изготвена и приета съдебно-медицинска експертиза, която съдът кредитирал изцяло като изготвена професионално и компетентно. Съгласно изготвеното заключение, менискус не зараства след увреда, така че оздравителния процес не зависи от продължителността на временната нетрудоспособност, а от провеждане на правилно и адекватно лечение. Установено е, че на лицето е следвало да проведе лечение. Диагностичната и лечебна цел не може да бъде постигната в условията на извънболничната помощ. Необходими са допълнителни изследвания и консултации, с оглед на което е издадено и направление за хоспитализация № 217. 2, но жалбоподателя е отказал болнично лечение. Няма никакви данни да е провеждано и друго лечение. Няма извършени манипулации, както и направени изследвания по време на процесните болнични листа. Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Съгласно чл. 50, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/ решението на НЕЛК се издава само въз основа на медицинската и друга документация. Пред НЕЛК – София не са представени медицински документи, обуславящи временната неработоспособност за периода на отменените болнични листове. Не е доказано здравословното състояние на А. Г. и предприето адекватно лечение. Напротив, установено е, че А. Г. е отказал болнично лечение и наред с това не е провел друг вид лечение и изследвания. Доводите в касационната жалба, че е следвало да бъде прегледан от ортопед, за да е законосъобразно решението на НЕЛК, са неоснователни. Безспорно е установено, че А. Г. не е провел изследвания, манипулации и лечение на травма, което изключва наличие на временна нетрудоспособност за периода на отменените болнични листове. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – състав на шесто отделение,