Решение № 260 от 23.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1386/2008 г.

Решение № 260 от 23.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1386/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм). Образувано е по касационна жалба на Ц. Н. Д. срещу въззивно решение № 739 от 11.01.2008 г. по гр. дело № 903/2007 г. на Русенски окръжен съд, с което е отметено решение от 03.08.2007 г. по гр. д. № 2483/2007 г. на Русенски районен съд и е постановено друго, с което частично е уважен иск на основание чл. 106, ал. 5 от СК, предявен от Е. М. Д. срещу касаторката в настоящето производство, като е постановено изменение на мерките относно личните отношения между бащата и детето В. Д., родена на 14.02.1995 г., с определяне нов режим на свиждане спрямо определения по решение от 7.05.2002 г. по гр. д. № Б-506/2001 г. на Русенски районен съд. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение. Повърхностно са обсъдени доказателствата и въззивният съд е достигнал до необосновани изводи. Не е съобразено, че се касае за лице с шизофрения и състоянието на ремисия не е основание за изменение на режима, има риск за детето. Ответникът по касация Е. М. Д. оспорва наведените отменителни основания в съображения, развити от пълномощника му адв. Г. Жалбата е по същество неоснователна. Страните са бивши съпрузи и родители на детето В., легитимирани страни в спора по чл. 106, ал. 5 от СК по отношение на определения режим на лични отношения между бащата и детето след прекратяването на брака . За да приеме за частично основателен иска за изменение на режима, ограничен след развода с решение от 7.05.2002 г. по гр. д. № Б-506/2001 г. на Русенски районен съд, въззивният съд е изградил извод, че предвид настъпилите положителни промени в здравословното състояние на бащата, същият ще бъде в състояние да упражнява по-пълноценен контакт с детето. Изменение спрямо режима, при който бащата е имал възможността да вижда детето веднъж месечно, в присъствие на майката и без възможност да го отвежда за 30 дни през лятото, въззивният съд е постановил така, че е бащата да има право да вижда дъщеря си два пъти месечно. Рискът, произтичащ от заболяването шизофренна психоза е съобразен, като е отхвърлена претенцията за правото детето да бъде отвеждано от бащата за 30 дни през ваканцията . И сега решаващият съд не е дал възможност на ищеца Д. да вижда дъщеря си без присъствие на нейната майка. Изтъкнато е, че възрастта на детето и степента на неговото развитие вече обуславят необходимостта от един по-адекватен режим на общуване и с другия родител. При така обжалваният от касаторката режим бащата ще може да контактува с детето всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 до 18.00 часа, непроменено остава изискването правото на личен контакт да е в присъствието на майката или социален работник. Решението е правилно и законосъобразно. Съобразена е потребността от емоционален контакт, общуване, диалог между ищеца и неговата дъщеря, който е в интерес на нейното развитие, въпреки натрупаното недоверие и очевидната необходимост от усилия от страна на бащата, за да се навакса пропуснатото в общуването и да се заздрави доверието . При изследването на спорния въпрос налице ли е основание по смисъла на чл. 106, ал. 5 от СК, съдилищата правилно са приели за обуславяща промяната у родителя. Последният следва предписаното лечение и то дава траен положителен резултат. Обстоятелствата в тази насока обуславят и един по-благоприятен за ищеца режим, това е в интерес и на детето. Възраженията на ответницата за липса на близост с другия родител, страх у детето и необходимост от адаптиране при всяко свиждане, са несъстоятелни като мотив за отхвърляне на иска изцяло, решаващият съд е обсъдил и взел предвид и тези съображения в изискуемата степен. Неоснователни са оплакванията на касаторката за нарушение на процесуалните правила и за необоснованост на изводите на съда, изградени при обсъждането на доказателствата в съвкупност. Въззивният съд е обсъдил гласните доказателства, медицинската експертиза, становището на детето при неговото изслушване и това на социалния работник, изградил е обосновани изводи като е посочил в какво именно се изразява изменението на обстоятелствата, обуславящи уважаване на иска . Ръководейки се от интересите на детето, както повелява чл. 106, ал. 2 от СК, съдът е приложил правилно и материалния закон Обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, III г. о.