Решение № 333 от 13.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6204/2013 г.

Решение № 333 от 13.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6204/2013 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по молба на Д. К. К. от [населено място], чрез пълномощника му адв. С. К. от АК-Я., с искане да се отмени влязлото в сила решение № V-49 от 8.05.2013 г. по гр. д. № 239/2013 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1480 от 7.12.2012 г. по гр. д. № 3742/2012 г. на Бургаския районен съд. Поддържа, че посоченото решение противоречи на друго влязло в сила решение № 711 от 23.05.2012 г. по гр. д. № 7328/2011 г. на Бургаския районен съд. Според касатора решението, чиято отмяна се търси, е тенденциозно, неправилно, незаконосъобразно, несъобразено с фактите и доказателствата по делото и на тези основания трябва да бъде отменено по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Ответникът [фирма] /в несъстоятелност/, чрез пълномощника си адв. Д. Н. от [населено място], оспорва наличието на обективно тъждество по отношение на посочените от молителя решения. Разноски не се претендират. Молбата за отмяна е постъпила своевременно в срока по чл. 305, т. 4 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна поради следното: Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. В този случай Върховният касационен съд отменя неправилното решение - чл. 307, ал. 4 ГПК. Разглежданият случай не попада в приложното поле на разпоредбата. Предмет на разглеждане са две влезли в сила решения на Бургаския районен и Бургаския окръжен съд, които не са идентични. За да са идентични решенията трябва да е налице пълно обективно и субективно тъждество между делата, а в случая част от тези изисквания не са изпълнени. Макар делата да са между същите страни, те имат различен предмет - в единия случай молителят е бил ищец по искове с правни основания чл. 128 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ, чл. 215 КТ, чл. 262, ал. 1, т. 3 КТ, а в другия случай ответникът по молбата за отмяна е бил ищец по насрещен иск /разделен в самостоятелно производство/ с правно основание чл. 40 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина във вр. с чл. 207 КТ. Отмяната е извънреден способ за защита срещу влезли в сила решения на изчерпателно посочените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания, а не средство за проверка на правилността им, до какъвто резултат се домогва молителят в настоящото производство. Пропуските в процесуалното поведение на страните и съда при висящността на делото не могат да се поправят със средствата на отмяната, която има друго предназначение. По изложените съображения и на основание чл. 307 ГПК Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г. о.,