Решение № 8572 от 14.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4051/2012 г.

Решение № 8572 от 14.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4051/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 2726 от 24.02.2012 г., постановено по административно дело № 9865/2011 г., тричленен състав от пето отделение на Върховния административен съд е: 1) отменил решение № 574/9.06.2011 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС); 2) разпоредил връщане на административната преписка на Комисията за регулиране на съобщенията, като е задължил същата да предостави достъп до обществена информация по заявление вх. № 94-00-123/25.05.2011 г. на Димитър Николаев Димитров. Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от Комисията за регулиране на съобщенията, действаща чрез пълномощника юрисконсулт Бончева. По съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на съдебния акт. В съдебно заседание жалбата се поддържа от другия процесуален представител на касатора, юрисконсулт Байчева. Ответникът по касация Димитър Николаев Димитров от гр. София в писмен отговор и чрез повереника си адв. Кашъмов в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли атакуваното с нея съдебно решение да се остави в сила като правилно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в петчленен състав на втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Развитите доводи от касатора не опровергават правните изводи на съда. Предмет на съдебната проверка за законосъобразност в производството по реда на чл. 145 и следв. от АПК пред тричленния състав на Върховния административен съд е било оспореното от Димитър Николаев Димитров решение № 574/9.06.2011 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, с което е отказан достъп до обществена информация. Решаващият съдебен състав коректно е установил фактическата обстановка. Със заявление от 25.05.2011 г. Димитър Николов Димитров е поискал да му бъде предоставена обществена информация, а именно: имала ли е Вяра Минчева необходимия професионален трудов стаж към датата на назначаването й за главен секретар на Комисията за регулиране на съобщенията - минимум 10 години съгласно изискването на приетите с решение на регулаторния орган Вътрешни правила за организацията на работната заплата, задължителните и договорените допълнителни трудови възнаграждения и допълнителния платен отпуск в КРС и нейната администрация; имала ли е Вяра Минчева необходимия професионален трудов стаж към датата на назначаването й през месец май 2010 г. за директор в КРС - минимум 8 години; имала ли е Вяра Минчева необходимия професионален трудов стаж към датата на назначаването й през месец април 2008 г. за директор в Международна дирекция на КРС - минимум 8 години. С писмо от 1.06.2011 г. КРС е поискала съгласието на Вяра Минчева за предоставяне на исканата информация, като последната изрично е отказала предоставянето й. С обжалваното решение КРС е отказала достъп до исканата информация по съображения, че информацията не е обществена по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ, касае се за лични данни и искането попада в хипотезата на чл. 2, ал. 4 от ЗДОИ, съгласно който законът не се прилага за достъпа до лични данни. За да уважи сезиралата го жалба, съдебният състав от пето отделение на ВАС е приел, че оспореното пред него решение на КРС е в противоречие на материалноправните норми на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Настоящият петчленен състав намира съдебното решение за валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Обжалваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В хода на съдебно-административното производство пред тричленния състав на ВАС (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесния акт на администрацията), при стриктно спазване на съдопроизводствените правила са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на правилно установените факти съдът е извел обосновани изводи, които е аргументирал в съответствие с приложимия материален закон (чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ). Решаващият съдебен състав е обсъдил доказателствата и становищата на страните, като основателно е приел за незаконосъобразно решението на административния орган, с което на Димитров е било отказано предоставянето на исканата информация. Димитров е поискал информация, свързана с изпълнението на изискванията за назначаване на държавен служител на ръководна позиция. Исканата информация е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като дава възможност да се състави мнение за дейността на председателя на КРС и в частност, спазва ли той приетите от Комисията правила и изисквания относно назначаваните служители, предвид правомощието му по чл. 5, ал. 1, т. 4 във връзка с ал. 4 от Правилника за устройството, дейността, организацията на работа на КРС и структурата на нейната администрация, а именно, да сключва, изменя и прекратява трудовите договори на служителите от администрацията по правила, приети с решение на Комисията. Заявителят може да си състави мнение за дейността на публичната институция в качеството на органа по назначаването, именно получавайки тази информация. От друга страна, свързаната със спазването на изискванията за заемане на ръководна длъжност информация не съставлява "лични данни" по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ. Продължителността на професионалния трудов стаж е условие за заемане на определена длъжност и нейното оповестяване не насочено към идентификацията на лицето. Освен това, Вяра Минчева не е просто служител на КРС, а е висш държавен служител с ръководни функции. Поначало защитата на личните данни на лицата, които заемат публични длъжности, е много по-занижена в сравнение със защитата на останалите граждани. Предвид изложеното фактът, че Минчева не е дала съгласие за разкриване на съответните данни, на който се акцентира в касационната жалба, е без правно значение и не обуславя прилагането на чл. 31, ал. 1 - ал. 4 от ЗДОИ, нито основанието на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ да се откаже предоставяне на достъп до информацията. Съвкупната преценка на релевантните факти и правния регламент обективират наличие за процесното решение на КРС на предпоставки за приложимост на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК за неговата отмяна, което по същество аргументирано е приел и постановил съдът с решението си. Като е уважил подадената до него жалба и е разпоредил връщането на преписката на компетентния орган със съответните указания, тричленният съдебен състав е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, в петчленен състав на втора колегия,