Решение № 1070 от 27.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9069/2009 г.

Решение № 1070 от 27.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9069/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. , във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Младен Първанов Георгиев от гр. Монтана против решение от 31.03.2009 г., постановено по адм. д. № 868 по описа за 2008 г. на Административен съд - Монтана. С обжалваното решение съдът е отменил Заповед № 2222 от 26.05.2006 г. на кмета на община Монтана, с която на основание § 62, ал. 2 и 3 от ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ му е признато право на собственост върху предоставен за ползване имот и е решил спора по същество, като е отказал правото да се придобие собствеността. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението като се релевират доводи за допуснато нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че правото да се придобие собствеността е преклудирано, както и че оценката на имота не е съобщена на жалбоподателя. По подробно изложените съображения се моли, решението да се отмени, както и заповедта на кмета за разликата над 600 кв. м до признатото от 1314 кв. м. От заинтересованата страна Петко Владимиров Христов е постъпил писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, в който се съдържа становище за правилност на решението. По изложените в него съображения се моли, решението да бъде оставено в сила. Ответните страни кметът на община Монтана и Лилия Владимирова Симеонова от гр. Варна не са взели становище. Заинтересованите страни също не са взели становище по касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно, като счита, че съдът правилно е достигнал до извода, че новираният срок по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ се отнася само за тези ползватели, които не са заявили правата си до този момент. Обжалваната заповед е била издадена в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила, поради което съдът правилно я е отменил. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която постановеното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за частично основателна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че Административният съд - Монтана е бил сезиран с жалба, подадена от Лилия Владимирова Симеонова, в качеството й на наследник на Мара Петкова Георгиева против Заповед № 2222 от 26.05.2006 г. на кмета на община Монтана. С обжалваната заповед кметът на общината, на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ и протокола на назначената от него комисия, е признал на ползвателя Младен Първанов Георгиев да придобие правото на собственост по реда на § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот № 1142 по кадастралния план на местността "Гламата", с площ от 1 314 кв. м. Със същата заповед е възложено извършването на оценка на имота. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил, че Младен Георгиев е подал молба през 1992 г. до кмета на общината за извършването на оценка върху имот от 1 200 кв. м, предоставен му за ползване въз основа на ПМС № 1 от 1981 г., според представеният препис от Удостоверение № 1493/1982 г., ведно с подобренията върху него - овощни насаждения и построена сграда. Оценката е извършена, но по делото не е имало доказателства за съобщаването на оценителния протокол. Не се спори, че цената не е заплатена. Заповедта, предмет на оспорването е издадена през 2006 г. Съдът е приел, че тя е незаконосъобразна, тъй като не е мотивирана. Заповедта препраща към протокола на комисията, който е без мотиви, а освен това в срока по § 61, ал. 1 от ПМС № 456/1997 г. от ПЗР на ППЗСПЗЗ ползвателят Младен Георгиев не е направил ново искане за признаване на право на собственост. Според съда срокът по § 61, ал. 1 се отнася само за тези ползватели, които не са упражнили правото си да направят искане за трансформиране на правото на ползване в право на собственост преди ПМС № 456/1997 г. След като това право е било упражнено от Младен Георгиев, кметът на общината не е имал материалното правно основание да издаде заповедта през 2006 г., поради което съдът я е отменил като незаконосъобразна. Съдът е разгледал спора по същество като е приел, че не са налице законовите изисквания за трансформация на правото на ползване в право на собственост, поради което е отказал на ползвателя придобиване на право на собственост. Постановеното решение в частта, с която съдът е отменил заповедта на кмета, с която е признато правото на ползване върху имота до размера на площта от 600 кв. м е в нарушение на съществени процесуални правила. За тази част от заповедта не е имало жалба. Съдът се е произнесъл свръх петитум. Това налага обезсилване на решението в тази му част и прекратяване на производството по делото. Правилни са изводите на съда по отношение на останалата част от жалбата срещу признатите в повече от 600 кв. м до разликата от 1314 кв. м от площта на имота. За тази част от решението заповедта е незаконосъобразна, но по различни мотиви от изложените. Безспорно е, че през 1992 г., Младен Георгиев е заявил пред кмета на общината искането си да придобие правото на собственост върху предоставения му за ползване имот. Искането му е било уважено, защото за имота е изготвена оценка, според редакцията на отменения § 5 ПЗР на ППЗСПЗЗ, обн. в ДВ, бр. 34/1992 г., която безспорно последният не е заплатил. По делото липсват доказателства, че оценката му е била съобщена по някакъв начин. Неплащането на цената на имота, което прави фактическият състав по придобиване на правото на собственост незавършен, не се дължи на вина на Младен Георгиев, а на бездействието на общината. Едва след влизане в сила на заповедта на областния управител, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за земите попадащи в територии, раздадени за ползване по реда на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, кметът на общината е издал оспорената заповед. От това следва, че Младен Георгиев в срок е заявил правото си да придобие собственост върху предоставения му за ползване имот, но по вина на общинската администрация, придобиването на правото на собственост е останало незавършено. Кметът на общината, като е издал заповедта при действието на § 4з ПЗР на ЗСПЗЗ над определените в ал. 1 размери за застроения имот е нарушил материалния закон за разликата над 600 кв. м до 1314 кв. м или заповедта за размера от 714 кв. м като незаконосъобразна правилно е отменена от съда. Тази част от решението като правилна и законосъобразна ще следва да бъде оставена в сила. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1, т. 1 , във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение