Решение № 1845 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5617/2010 г.

Решение № 1845 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5617/2010 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Съдебното производство по чл. 208 АПК е образувано по касационни жалби на Министерство на здравеопазването против решение № 2 от 2.02.2010 г. по адм. д. № 8680/2009 г. на Административен съд - София-град както и срещу допълнителното решение, постановено в открито съдебно заседание на 26.02.2010 г. за допълване на първото решение като неправилни поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Ответните страни изразяват становище за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд - III отделение приема, че подадените в срок касационни жалби, са неоснователни. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът след като е установил бездействието на Министерството на здравеопазването да осигури необходимите реактиви за провеждане на масовия скрининг за фенилкетонурия на новородени деца, го е осъдил да заплати на малолетното дете Айда Назъмова Афузова сумата 60 000 лв. - обезщетение за причинените й неимуществени вреди за причиненото й заболяване "фенилкетонурия", а така също да заплати на родителите й. Даниела Петрова и Назъм Афузов по 20 000 лв. на всеки един, представляваща обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди, причинени от неизлечимото заболяване на тяхното дете. С допълнителното си решение съдът е присъдил така определените суми като обезщетение да се изплатят със законната лихва, считано от деня на предявяване на исковата молба, както е поискано в същата. Съдът е приел за установено, че Министерство на здравеопазването за периода от 5.07.2004 г. до 19.08.2004 г. не е осигурило реактиви за провеждане на изследвания за "фенилкетонурия", с което не е изпълнило задълженията си па Националната програма за профилактика на наследствените болести, предразположения и вродени аномалии в Р България за периода 2000 г. - 2005 г., утвърдена с решение № 735/10.11.2000 г. на Министерския съвет, прието на основание чл. 3, ал. 1 от Закона за народното здраве (отм.). Ответното министерство не е осигурило провеждането на обществени поръчки и сключването на договорите за доставка на реактиви за извършване на задължителното изследване на малолетната Айда Назъмова към момента на раждането й - 19.06.2004 г. и в продължение на изискуемия се период от 21 дни след тази дата, с оглед овладяване и въздействие на проявилото се заболяване, поради което е настъпило необратимо увреждане здравето на детето. Съдът, с оглед данните по делото, показанията на разпитаните свидетели, изслушаната медицинска експертиза и справедливостта, е определил размера на следващите се обезщетения за претърпените неимуществени вреди от детето и неговите родители. Тези изводи и констатации на съда са правилни и обосновани. Съдът е изложил подробни правни съображения относно наличието на елементите на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за Министерство на здравеопазването, които се споделят от настоящата инстанция. Безспорен е фактът, че министерство на здравеопазването е имало законовото задължение да осигурява и контролира дейността на приложението на националната програма за профилактика на наследствените болести, предразположения и вродени аномалии и за всяка година да обезпечи финансово провеждането на масов скрининг за "фенилкетонурия". Министерството не е изпълнило тези си задължения като не е провело съответните обществени поръчки и сключване на договори за исковия период за доставка на реактиви за изследвания, като фактическото му бездействие е основната причина да не се извърши изследването на новороденото дете Айда Афузова, която е била лишена от дължимото й изследване и съответно лечение, което е причинило 100 % инвалидизиране поради необратимост на увреждането. Съдът законосъобразно е определил размера на следващите се обезщетения за детето и неговите родители като е отчел изживените от тях психически състояния, невъзвратимост в здравословното състояние на детето и приложил принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Неимуществените вреди се причиняват чрез физическо или психическо въздействие върху определена личност, от което въздействие тя се травматизира и довежда до неприятни усещания и преживявания. Тези усещания с по-голяма или по-малка интензивност и продължителност се изразяват във форма на потиснатост, унизеност, неудовлетвореност, скръб, страх, тежка грижа за преодоляване на състоянието и пр. В конкретния случай съдът правилно е установил и отчел преживяваните от детето трайно увреждане и значението на случилото й се за нейните родители, изживяващи безспорно болки и страдания, задълженията им да полагат различни грижи за нейното отглеждане в сравнение с едно здраво дете. По тези съображения съдът правилно и в съответствие с принципа за справедливост е определил размера на присъдените обезщетения. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че уврежданията на детето, се дължат в много по-голяма степен на невземането на адекватни мерки от страна на майчин дом, където е родено, за минимизиране на риска от непровеждане на скрининга. Този факт не е взел предвид, поради което решението му е необосновано и незаконосъобразно досежно размера на присъдените вреди, защото следвало да се приеме, че степента на вината на ответника била много ниска, и да се присъди минимално обезщетение съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Оплакването е неоснователно. Вярно е, че съдът не е обсъдил това обстоятелство. С това обаче не е допуснал нарушение, тъй като въпросът за това, дали и други лица са съпричинители на вредоносния резултат, е без всякакво значение за настоящото дело. Наличието на вина и в други лица не намалява степента на вината на ответника, а още по-малко може да има значение за размера на неговата гражданска отговорност. В този случай не може да се приложи чл. 51, ал. 2 ЗЗД и да се говори за компенсация на вините, за намаляване на обезщетението и пр. Разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД може да намери приложение само ако се установи, че и пострадалият е допринесъл за настъпилия резултат. Неоснователно е оплакването за незаконосъобразно присъждане на следващата се законна лихва върху присъдените обезщетения. Искането за присъждане на законна лихва е акцесорно искане за обезщетение и се дължи при поискване. Такова искане е направено своевременно с посочена начална дата - предявяване на иска, която е много по-късна от датата на дължимостта. Моментът на преустановяването на незаконосъобразните действия или бездействия (ТР № 3/22.04.2004 г. на ВКС). По изложените съображения Върховният административен съд - III отделение,