Решение № 5748 от 16.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5495/2015 г.

Решение № 5748 от 16.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5495/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 2 от 21.03.2015 г. по адм. дело № 10/2014 г. Административен съд- Габрово признава за установено на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД), че от страна на Окръжен съд - Габрово спрямо Мариян Николов Минков е извършена дискриминация по признак "увреждане", изразяваща се поддържане на архитектурна среда, затрудняваща достъпа на лица с увреждания до и в сградата на трития и четвъртия етажи на Съдебната палата и Окръжен съд - Габрово е осъден да заплати на Минков сумата 600.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените на това основание неимуществени вреди, заедно с лихва законния размер, считано от 02.07.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 45.00 лв. разноски по делото. Съдът отхвърля иска за заплащане на обезщетение за разликата над посочената сума до пълния предявен размер от 12000.00 лв., както и претенцията за разноски над присъдената сума. Решението е обжалвано от Окръжен съд - Габрово в частите, в които е установена дискриминация спрямо физическото лице и е присъдено обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт в тези части е постановен в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства, тъй като по отношение на Минков не е допуснато неравенство в третирането и на същия е осигурен достъп до съдебните зали на третия и четвъртия етажи на сградата на съда с помощта на съдебни служители и помощни средства, пригодени за размера на съществуващия асансьор, както и че архитектурната среда е съобразена с техническите възможности на сградата. Моли решението в оспорените части да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски. Решението е оспорено с касационна жалба и от Мариян Николов Минков в частта, в които искът за заплащане на обезщетение за претърпените от неравното третиране неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 600.00 лв. и в частта за разноските. Жалбоподателят поддържа, че определеното обезщетение не съответства на понесените от него неимуществени вреди, поради което решението в тази част е постановено в противоречие с материалния закон. Излага съображения, че на упълномощения от него адвокат се дължи възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) в размер по- висок от присъдения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени съдебния акт в частта, в която искът за заплащане на обезщетение е отхвърлен за разликата над 600.00 лв. и вместо него да постанови нов съдебен акт по същество, с който да уважи исковата претенция изцяло, а също и да отмени акта в частта, в която искането за разноски е отхвърлено за сумата над 45.00 лв. Претендира и присъждане на възнаграждение за адвокат по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА с оглед осъщественото в касационното производство процесуално представителство от адв. Стоянова. Всяка от страните оспорва жалбата на другата страна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид изложеното в жалбите и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за които съдебният акт в съответните оспорени части е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледана по същество, касационната жалба на Окръжен съд - Габрово е неоснователна, а касационната жалба на Минков е частично основателна по следните съображения: Решението на Административен съд - Габрово в частта, в която е признато за установено, че спрямо Минков е осъществена дискриминация по признак "увреждане", е постановено в съответствие с материалния закон и събраните доказателства, но по съображения, които не съвпадат изцяло с възприетото от административния съд. Правилно съдът приема, че спрямо жалбоподателя Минков е допуснато неравенство в третирането по смисъла на ЗЗД. Цитираният нормативен акт предвижда забрана на всяка пряка или непряка дискриминация, основана на някои от признаците, визирани в чл. 4, ал. 1, един от които е "увреждане", както и всяко по - неблагоприятно третиране на основата на тези признаци, отколкото се третира друго лице при сравними сходни обстоятелства (чл. 4, ал. 2 от ЗЗД). По смисъла на чл. 5 от закона дискриминация е и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места. В случая е установено, че сградата на Окръжен съд - Габрово разполага с асансьор, в който електрическата инвалидната количка, с която Минков се придвижва (последният е с призната 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ) не може да влезе и по този начин същият няма достъп до залите на третия и четвърти етажи на сградата на съда, в които се разглеждат дела, по които е страна. За достъп до залите на Минков е предложено да ползва помощно средство - стол, който може да се вмести в асансьора, но който не е съобразен със специфичните му нужди, а реално жалбоподателят е транспортиран до съдебните зали на ръце от своите придружители. При тези данни следва да се приеме, че от страна на Окръжен съд - Габрово е осъществена дискриминация по реда на чл. 5 от ЗЗД, тъй като в сградата на съда не е осигурена достъпна архитектурна среда, позволяваща достъп до всички етажи. С разпоредбата на § 1, т. 2 от Наредба № 4/2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания понятието "достъпна среда" е дефинирано като среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, които всеки човек с намалена подвижност, с или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно. В случая е установено, че сградата на Окръжен съд - Габрово не разполага с асансьор, който да осигури достъп до съдебните зали на третия и четвъртия етаж на всички граждани с намалена подвижност или двигателни увреждания, тъй като последните не могат да свободно и самостоятелно да достигат до тези помещения. Това прави съдебните зали, които се намират на тези етажи, недостъпни в архитектурно отношение за хора с увреждания и за лица с двигателни затруднения, включително за жалбоподателя Минков, който поради заболяване се придвижва с инвалидна количка. Ето защо като достига до заключение, че от страна на Окръжен съд - Габрово е осъществена дискриминация по отношение на жалбоподателя Минков (независимо от конкретните съображения), първоинстанционният съд постановява решение, което в тази част кореспондира със закона и представените доказателства. Възражението на касатора Окръжен съд - Габрово, че достъп на всички лица с двигателни увреждания, включително до залите за съдебни заседания на третия и четвъртия етажи на сградата, е осигурен чрез предоставяне на помощно средство, съобразено с размерите на асансьора и със съдействие на служители, е неоснователно. Съдебните заседания по правило са публични и се провеждат в съдебната сграда по седалището на съда (чл. 133, ал. 1 и чл. 132, ал. 1 и ал. 2 от Закона за съдебната власт), поради което задължение на съответния съд като юридическо лице е да осигури възможност на всички граждани, независимо от двигателните им затруднения или увреждания, безпрепятствено и самостоятелно да достигат до съответните съдебни помещения. Неизпълнението на това задължение, независимо от причините, води до разделянето на гражданите по признак "увреждане" и обосновава възникването на отговорност за дискриминационно отношение по реда на ЗЗД. Липсата на гарантиран самостоятелен достъп на лица с увреждания до всички съдебни зали в сградата на Окръжен съд - Габрово представлява нарушение по смисъла на чл. 5 от ЗЗД, което не може да се компенсира със съдействието на персонала или други организационни мерки, тъй като гражданите не са длъжни да се възползват от тях, а имат право самостоятелно и безпрепятствено да достигат до всички публични помещения в сградата съобразно възможния за тях начин на придвижване. Техническите затруднения, свързани с достъпа до етажите на сградата, са ирелевантни за изпълнението за законовото задължение за изграждане на достъпна архитектурна среда и следва да бъдат преодолени по подходящ начин, като се има предвид осъществяваната от съда публична дейност. Ето защо доводите на представителя на Окръжен съд - Габрово за техническа невъзможност за изграждане на среда, достъпна в архитектурно отношение, която освобождава касатора от задължението да изгради и поддържа такава, също са неоснователни. С оглед извода направен по - горе правилно е прието, че в резултат на съществуващата недостъпна архитектурна среда за трития и четвъртия етажи на сградата на Окръжен съд - Габрово, жалбоподателят Мариян Минков не може самостоятелно да достигне до тези помещения и да упражни правата си в съдебните производства, така както това е възможно за гражданите, които нямат двигателни затруднения, а е принуден е да ползва физическа помощ от своите придружители. Поради това правилно е преценено, че същият е подложен на стрес и притеснение, преживява чувство на безпомощност и унижение при четирите си посещения в съда (в този смисъл са събраните гласни доказателства) и има право на обезщетение за понесените неимуществени вреди. С оглед характера на вредите, обстоятелството, че и четирите посещения на Минков в съда са свързани с накърняване на достойнството му и преживяване на физически затруднения и психически стрес, настоящата инстанция приема, че сумата 2000.00 лв. е справедливо обезщетение за понесените от Минков морални страдания. Тази сума Окръжен съд - Габрово следва да бъде осъден да заплати на Мариян Минков, заедно с лихва в законния размер, считано от датата на предявяване на иска 02.07.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. Предявеният от Минков иск е основателен в този размер, а за разликата над посочената сума до пълния предявен размер е неоснователен и следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора правилно е прието, че Окръжен съд - Габрово дължи разноски. Тъй като жалбоподателят Минков, който има право на разноски, е представляван от адвокат безплатно при условията на чл. 38, ал. 1 от ЗА, съдът следва да определи възнаграждение, което Окръжен съд - Габрово да заплати на пълномощника на страната адвокат Звезделина Стоянова. В случая размерът на възнаграждението е определен от административния съд, без да е отчетено обстоятелството, че са предявени два обективно съединени иска, съответно с материален и без материален интерес, както и че предявеният установителен иск е уважен изцяло. Не е взета предвид и разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда минималния размер на адвокатското възнаграждение по неоценяеми искове. С оглед горното, съобразно уважената част на иска за неимуществени вреди и при отчитане на посочените разпоредби, настоящата инстанция приема, че за осъщественото по делото процесуално представителство пред първата съдебна инстанция на адвокат Стоянова следва да се присъди възнаграждение в размер на 670.00 лв. Разходи за транспорт на адвоката не следва да бъдат присъждани, тъй като същите не представляват възнаграждение за положения от адвоката труд по смисъла на чл. 36, ал. 1 от ЗА, а и тези разходи не са необходими за водене на делото. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - Габрово следва да бъде отменено в частта, в която предявеният от Мариян Минков иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 600.00 до 2000.00 лв. в частта, в която искането за разноски е отхвърлено и вместо него да се постанови друго, с което Окръжен съд - Габрово да бъде осъден да заплати на Мариян Николов Минков допълнително сумата 1400.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, заедно с лихва в законния размер, считано от 02.07.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, а на адв. Стоянова да заплати допълнително възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в размер на 625.00 лв. В останалите части, както се посочи, решението на Административен съд - Габрово е постановено в съответствие с материалния закон и събраните доказателства. Не са налице основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт в останалите обжалвани части следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл. 38, ал. 2 от ЗА Окръжен съд - Габрово следва да заплати на адв. Стоянова сумата 600.00 лв. възнаграждение за осъщественото от нея процесуално представителство в касационното производство. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,