Решение № 5049 от 5.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1107/2012 г.

Решение № 5049 от 5.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1107/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на РДНСК Южен централен район, представлявана от мл. юрк. Боснева, против решение № 636/7.12.11 г. по описа на Административен съд - Пазарджик с молба за отмяната му като неправилно. Ответницата Василка Стоянова Големинова, чрез пълномощника си, адв. Митева, надлежно упълномощена, поддържа становище за недопустимост и неоснователност на касационната жалба. Моли същата да бъде оставена без разглеждане, или оспореното решение-оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима. Предмет на разпорежданията по оспорената в първоинстанционното производство Заповед № ДК-02-ЮЦР 414/6.07.11 г. на началника на РДНСК Южен централен район, издадена на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е незаконен строеж "Стоманобетонова подпорна стена в коритото на р. Яденица", кв. 35 по плана на с. Голямо Белово, обл. Пазарджик. С оглед предназначението на строежа същият, независимо, че е извършен след влизане в сила на разрешение за строеж на ограда с титуляр Големинова, не представлява ограда, а брегоукрепително съоръжение по чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "ж" ЗУТ. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Със Заповед № ДК-02-ЮЦР 414/06.07.11 г. началникът на РДНСК - Южен централен район е наредил на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ да бъде премахнат незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж "Стоманобетонова подпорна стена в коритото на река Яденица", кв. 35 по плана на с. Голямо Белово, обл. Пазарджик. За да постанови отменителното заповедта решение, Административен съд-Пазарджик е приел, че административният акт е издаден при неизяснени фактическите основания относно точните параметри и местонахождение на строежа, както и че обстоятелствата по преписката обосновават незаконност на строежа на основанието по чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ, а не посоченото в заповедта основание по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ във връзка с което са и установяванията на административния орган. Решението е правилно. Безспорно между страните е, че подпорната стена е изградена заедно с надлежно разрешена ограда в отклонение от издаденото въз основа на конструктивно становище на инженер конструктор разрешение за строеж, от което следва, че несъответствието на строежа с установения от устройствения закон разрешителен режим е следвало да бъде изяснено в светлината и на обсъдената в решението разпоредба на чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ. Следвало е административният орган с допустими доказателствени средства да установи точната характеристика на съоръжението, а не единствено въз основа на данни, черпени от извършителя, да го определи като брегоукрепително съоръжение. Във връзка с така определения вид на строежа, административният орган е следвало да посочи какви са нормативните изисквания към този вид строежи и доколко същите са нарушени, тъй като обективно, на място е констатирана стоманобетонова стена с дебелина 0,25 м, а посочените в заповедта останали параметри на тази стена не съответстват на замерванията и констатациите на съдебно-техническата експертиза, неоспорена от страните и включена в доказателствения материал по делото в съответствие с разпоредбите на Раздел V, Глава четиринадесета от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, приложими на основание препращаща норма на чл. 144 АПК. Касационните доводи за неправилност на решението, мотивирани с доводи за нарушение по чл. 96, ал. 5 чл. и чл. 169, ал. 1, т. 1 ЗУТ не следва да се обсъждат. В хода на административната преписка тези обстоятелства не са били предмет на установяване и изложеното в тази част на касационната жалба е в подкрепа на извода, че процесната заповед е издадена при неизясненост на релевантните факти, обусловила и материалноправна незаконосъобразност на заповедта. С оглед горното, Върховният административен съд намира оспореното с касационната жалба решение постановено при липсата на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Същото следва да бъде оставено в сила, като на ответницата Големинова се присъдят своевременно поисканите и доказани до размера от 200 лв. /л. 17/ деловодни разноски за тази инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение,