Решение № 7413 от 4.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4292/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби на А. А. А. чрез адвокат А. Пантова и адвокат К. Динева против решение 4959/13.02.2025 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 11973/2024 г., с което е отхвърлена жалбата на лицето против решение 11856/14.11.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет на Република България. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните доводи се отнасят до събирането и преценката на доказателства по делото, отнасящи се до причините за напускане страната на произход и актуалната ситуация, свързана със сигурността в Сирия. В тази връзка са изложени съображения, че изводите на съда за липса на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ са направени, без да бъдат изяснени фактите от значение за конкретния случай. Изложени са и аргументи, че не е съобразена актуалната информация за ситуацията в страната на произход, както и указанията на Върховния комисар на ООН за бежанците /ВКБООН/ за преустановяване на отрицателните решения за международна закрила. Искането е за отмяна на решението. По реда на чл. 219, ал.1 АПК са представени писмени доказателства и актуални справки за положението в Сирийската арабска република, включително област Хасака. Ответникът председателят на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерския съвет на Република България, чрез юрк. А. Георгиева оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се потвърди първоинстанционното съдебно решение. Представя справки за актуалната обществено - политическа обстановка в Сирия Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е било решение 11856/14.11.2024 г. на председателя на ДАБ, с което на А. А. А., гражданин на Сирия е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената в закона форма, при липса на допуснати процесуални нарушения и в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗУБ. Относно приложението на чл. 8, ал. 1 ЗУБ първоинстанционният съд е приел за правилен извода на административния орган, че изложените от лицето причини за напускане на страната му на произход не представляват материалноправно основание, по смисъла на цитираната норма за предоставяне статут на бежанец. Анализирайки бежанската история и актуалната ситуация в държавата на произход, съдът е счел, че спрямо чужденеца не се установява да е осъществено преследване в хипотезите на чл. 8, ал. 2 ал. 5 ЗУБ. Чужденецът изрично е заявил, че не е бил арестуван или осъждан, не му е било оказвано насилие, а дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване в страната по произход, също не са установени. Относно изложените от страна на търсещия закрила опасения за мобилизирането му при евентуалното му връщане в страната, първоинстанционният съд е посочил предвидената в сирийското законодателство възможност за освобождаване от военна служба, както и обстоятелството, че възможността да бъде мобилизиран не обосновава автоматично реална заплаха от преследване - гл. V § 167-168 от Наръчник по процедурни и критерии за определяне на статут на бежанец издадени от Службата на ВКБООН. По отношение на представените в хода на съдебното производство призовки за мобилизация, съдът е посочил, че са с дати, предхождащи напускането на страната по произход и че на поставените му въпроси във връзка с тези дати в съдебно заседание на 21.01.2025 г., жалбоподателят се е объркал. Относно представения в тази връзка диск със запис от интервюто с търсещия закрила, съдът е посочил, че при прослушването му от състава, се установява, че протоколът от интервюто е вярно снет и лицето категорично е заявило, че не е получавало призовки (за мобилизация). При така установеното е обоснован извод, че административният орган правилно е приложил закона и законосъобразно е отказал предоставяне на статут на бежанец. Съдът е приел, че решението на председателя на ДАБ е издадено в съответствие с материалния закон и в частта, в която е отказано предоставяне на хуманитарен статут на лицето по чл. 9, ал. 1, т.1 и 2 ЗУБ. Позовал се е и на решение по дело С 465/07 на Съда на Европейския съюз относно тълкуването понятието безогледно насилие и неговата степен (по смисъла на член 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година) и е приел, че не е установява такова от представените по делото справки. Съдът е посочил позицията на ВКБООН по връщането на сирийските бежанци от м.12.2024 г., според която докато няма надеждни източници на информация за страната на произход и зачитането на основните права след падането на режима на Башар Асад, то не следва да се отхвърлят молбите за закрила, но е приел, че при данни за различна обстановка в държавата на произход, тези обстоятелства винаги могат да бъдат заявени по реда на последваща молба за закрила. В тази връзка са изложени фактите за обстановката в Сирия, посочени в справка на ДАБ от 03.02.2025 г. и допълнено, че в позицията на ВКБООН от м.12.204 г. е отразено, че по-скоро има несигурност от широко мащабното вътрешно разселване, както и от голямата хуманитарна криза, но изрично е подчертано, че няма рискове от преследване. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за законосъобразност на оспореното решение. Решението е неправилно постановено. Основателни са доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При разглеждане на делото в с.з. на 04.02.2025 г. съдът не е изслушал записа от проведеното с търсещия закрила интервю на 02.10.2024 г. (погрешно посочена в решението - 19.08.2024 г.), представен в съдебното производство от административния орган на CD, в присъствието на страните и на преводача от арабски език и не е направил констатации в протокола относно изявленията на търсещия закрила. В резултат на допуснатото нарушение, не са изяснени всички факти от бежанската история на касатора и по конкретно твърдените от него обстоятелства за получаване на призовки и повиквателни от държавата или от кюрдите и търсенето му за мобилизация за военна служба. В тази връзка следва да се има предвид, че районът на гр. Хасака, в който е живял търсещият закрила, се намира в североизточната част на Сирия, която според представените по делото справки за ситуацията в страната на произход, е под контрола на Сирийските демократични сили (SDF), ръководени от кюрдите и се управлява от Автономна администрация на Северна и Източна Сирия, наречена Рожава. Съдът не е обсъдил и съдържанието на представеното от търсещия закрила уведомително писмо от Генералното командване на силите за самоотбрана номер 1062 с дата на изготвяне 15.06.2024 г., според което А. А. А. е уведомен за справка в административния съд във връзка с отношенията му с враждебните органи и подкопаване на сигурността и стабилността на Демократичната федерация и се задължава да се яви в административния съд и да се предаде на властите за задържане в провинция Алджазире. При постановяване на решението съдът е описал фактите относно обществено политическата обстановка в Сирия, посочени в представената по делото справка от 03.02.2025 г., но не е изложил никакви мотиви относно обстановката в град Хасака и района на Северна и Източна Сирия, където е роден и живял касатора. Промените в ситуацията в страната на произход, които по принцип могат да бъдат основания за последваща молба за закрила, не освобождава съда от задължението му при преценката на предпоставките за предоставяне на статут по чл. 8 и 9 ЗУБ и на забраната за връщане по чл. 4, ал.3 ЗУБ, да съобрази промените в обстановката в страната на произход, настъпили след издаване на оспорения акт съгласно чл.142, ал.2 АПК. В тази връзка съдът не е съобразил, че оспореното решение на председателя на Държавната агенция за бежанците е издадено на 14.11.2024 г., преди падане на режима на Башар Асад. Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила при проверката на доказателствата и липсата на мотиви по релевантни за спора факти, са довели до неизясняване на спора относно бежанската история на чужденеца, търсещ закрила и с оглед забраната за нови фактически установявания по чл. 220 АПК, препятстват преценката на касационната инстанция по приложението на материалния закон. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В производството по чл. 226 АПК съдът следва да изслуша записа от интервюто от 02.10.2024 г., представен на CD в присъствието на страните и на преводач от арабски език и да отрази в протокола от съдебното заседание изявлението на А. А. А. при отговора на въпрос 33 и да го обсъди във връзка с останалите факти от бежанската история на чужденеца и представените от него писмени доказателства в съдебното производство уведомително от Генералното командване на силите за самоотбрана номер 1062 с дата на изготвяне 15.06.2024 г. и известие от Службата за самоотбрана и самозащита и във връзка с актуалната ситуацията в Сирия и тази в района на гр. Хасака, обл. Алхасака (Алхасеке), след падане на режима на Башар Асад съгласно представените по делото справки, включително и тези, представени в касационното производство. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,