Решение № 16371 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5401/2012 г.

Решение № 16371 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5401/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Мохамед Касем Анун, гражданин на Ирак, е подал касационна жалба срещу решение № 1153 от 05.03.2012 г. по адм. дело № 10938/2011 г. по описа на Административния съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 639/23.11.2011 г. на заместник - председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост и е поискано решението да бъде отменено. Ответникът, заместник - председателят на Държавната агенция за бежанците е оспорил касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че касационната жалба е неоснователна. Административният съд е установил, че с молба № Ж-1753-30.12.2010 г., подадена до Държавната агенция за бежанците, Мохамед Касем Анун, гражданин на Ирак, поискал да му бъде предоставен статут, поради причина, че животът му е в опасност. Желанието му за закрила е било потвърдено и с молба вх. № 400/23.02.2011 г. В хода на административното производство органът не установил факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне на статут съобразно с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, поради което е издал решение № 639/23.11.2011 г., с което отказал предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на Мохамед Касем Анун. От правна страна съдът приел, че отказът е законосъобразен, тъй като по отношение на оспорващия не са налице основания за прилагане статут на бежанец и хуманитарен статут и отхвърлил подадената жалба. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решение на административния съд не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК, които да налагат отмяната му. Първоинстанционният съд е постановил решението въз основа на събраните и обсъдените по делото доказателства, които е преценил по вътрешно убеждение. Съдът е анализирал подробно доказателствата по административната преписка и направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Административният съд е направил съответстваща преценка за законосъобразност на административния акт, който е издаден от компетентния орган, в кръга на правомощията му, с необходимата мотивировка и при правилно приложение на материалния закон. От представените по делото доказателства, както е посочил първоинстанционният съд, не е била установена заплаха, която да поражда у чужденеца основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците. Жалбоподателят не е членувал в политически организации, нито е бил свързан с репресивния режим или окупационните власти в Ирак. Той е мотивирал напускането на Ирак с убийството през 2007 г. на неговия баща, работил таксиметров шофьор. При проведеното интервю Мохамед Касем Анун заявил, че семейството му било предупредено да напусне района и дома си, където живее, но на въпрос отговорил, че не знае от кого изхождат заплахите. След напускането на страната той многократно се завръщал в нея, а през 2010 г. сключил граждански брак в Багдад. Друга, изтъкната от него опасност, е, че е бил изнудван за пари, което обаче представлява причина от криминален характер. Пред интервюиращия орган Мохамед Касем Анун изрично заявил, че няма проблеми с иракските власти, което заедно с останалите обстоятелства изключва необходимостта от предоставяне на статут на бежанец. Съдът е преценил като законосъобразен и изводът на административния орган, че липсват основания за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като не било установено чужденецът да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето в качеството му на гражданско лице в резултат на вътрешен въоръжен конфликт, с който държавата и нейните институции не са в състояние да се справят (чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ). При положение, че не се сочат факти, от които да се изведе съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ), съдът законосъобразно потвърдил оспореният акт и в тази част. Първоинстанционният съд е обсъдил и преповторените в касационната жалба доводи на жалбоподателя относно прилагането на чл. 15, б. "в " от Директива 2004/83/ЕО, така както е мотивирано в решението по дело № С-465/2007 на Съда на Европейския съюз, но го е намерил за неотносимо в разглеждания случай, при положение, че в бежанската история на кандидата за статут не се съдържат обстоятелства, обосноваващи съществуваща спрямо него опасност. Касационната инстанция също приема, че наличието на въоръжен вътрешен конфликт в страната на произход не е достатъчно основание за предоставяне на търсения статут. Необходимо е този конфликт да е съпроводен с безогледно насилие, като се прецени конкретно заплахата за жалбоподателя с оглед района на обитаване, каквото обаче не се установява. Съобразно сведенията за обстановката в Ирак, която постепенно се подобрява, тъй като иракските сили за сигурност имат силно присъствие в урбанизираните територии и се наблюдава ограничаване на действията на терористичните групировки по отношение на работещите за правителството и за американски компании и организации, съдът обосновано е приел, че на територията на страната няма безогледно насилие, което да достига такава висока степен, че всяко гражданско лице да е изложено на риск от тежко посегателство само поради присъствието си там. Постановеното от административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд