Решение № 9615 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7893/2019 г.

Решение № 9615 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7893/2019 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Столична община против решение № 2318/03.04.2019 г. по адм. д. № 481/2019 г. на Административен съд – С.-град. И. твърдения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и иска да бъде отменено. Ответникът Б. М., редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат Джамбазов. Оспорва касационната жалба и счита решението за правилно. Претендира заплащането на разноски по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че жалбата е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Мотивираният извод на съда е за наличието на всички кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът е преценил, че обезщетението за материални вреди е доказано и се дължи с оглед Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОСС от I и II на ВАС. С. посоченото ТР, изплатеното адвокатското възнаграждение в производството по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е имуществена вреда при отменен незаконосъобразен акт и представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ и съответно подлежат на обезщетяване по ЗОДОВ, дължи се също и сумата от 172 лева, за които са налице всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с оглед приетите по делото доказателства. Решението на съда е правилно. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Административният съд е бил сезиран с искова молба, подадена от Б. М. чрез адвокат Джамбазов, срещу Столична община, с която моли да бъде осъден ответника да й заплати сумата от 600, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди, изразяващи се в платен адвокатски хонорар за две съдебни инстанции, в следствие на отменено по съответния ред с влязло в сила съдебно решение НП, издадено от ответника, както и сумата от 172, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди, изразяващи се в задължение, платено по изпълнителното дело, образувано и водено във връзка с отмененото НП, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Съдът е осъдил Столична община да заплати на Б. М. сумата от 600, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди, изразяващи се в платен адвокатски хонорар за две съдебни инстанции, за обжалване на НП, издадено от ответника, както и сумата от 172, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди, изразяващи се в задължение, платено по изпълнителното дело, образувано и водено във връзка с отмененото НП, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Съдът е приел в мотивите си, че е налице отменен като незаконосъобразен административен акт. Преценил е представените по делото пълномощни за адв. Джамбазов и двата договора за правна защита и съдействие № 13436 от 08.12.2017 г. и № 13445/25.07.2018 г., по които страните са договорили, а ищеца заплатил сумата от общо 600, 00 лв. Съдът се е позовал на ТР № 1 от 15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ВАС и е посочил, че платеният адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление. Съдът е приел за доказана и другата претенция за сумата от 172, 00 лв, заплатена по образуваното изпълнително дело при ЧСИ, включваща глоба в размер на 100 лв. и начислените от ЧСИ такси за изпълнителното производство. Според съда, тази сума представлява претърпяна от ищцата вреда от отмяната на НП, по което е платено задължението. Касационната жалба на Столична община е частично основателна. Решението е недопустимо в частта, с която на ищеца са присъдени разноските, платени на ЧСИ като такси в образуваното изпълнително производство. В останалата част решението е правилно. Доказателствата по делото установяват, че за нарушение на чл. 18, т. 1 и чл. 35, вр. чл. 34, ал. 3 НРУПОГТТСО на Б. М. е издадено НП № 243962/20.02.2015 г, с което и е наложена глоба в размер на 100, 00 лв. за това, че на 12.02.2015 г. в 15, 16 ч. пътува в гр. С. в градски транспорт без редовен превозен документ и отказва да закупи карта за еднократно пътуване. След подадена пред Софийски районен съд жалба от Милушева, съдът постановил решение № 380520/10.04.2018 г., постановено по НАХД № 16691/2017 г. по описа на СРС, с което отменил оспореното НП № 243962/20.02.2015 г., издадено от кмета СО, поради допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на НП. Решението е влязло в сила на 12.10.2018 г., като потвърдено с решение № 5750/12.10.2018 г., постановено по адм. д. № 5398/2018 г. по описа на АССГ. Пред Софийски районен съд и пред АССГ Милушева е представлявана от адв. Джамбазов, за което са представени договори за правна защита и съдействие и адвокатски пълномощни. По изпълнително дело № 20178380406023 по описа на ЧСИ М. Бъзински, с взискател СО и длъжник Б. М., предмет на изпълнение е публичното задължение на Милушева във връзка с влязло в сила НП № 243962/20.02.2015 г. Видно от представения по изпълнителното дело финансов документ, тя е изплатила задължението си в размер на 172, 00 лв. на 07.09.2017 г., след което изпълнителното дело е прекратено. Обосновано съдът е приел, че следва да бъде съобразено Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд. Съгласно посоченото ТР, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването на незаконосъобразни наказателни постановления и отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. В пряка причинна връзка с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, ищцата е претърпяла вреди, изразяващи се в направата на разноски в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение в производствата по обжалване на наказателното постановление. Размерът на вредите се установява от приложените два договора за правна помощ, за сумата от по 300 лв за всеки от тях, заплатена в брой. Правилно е и решението в частта, с която е присъдена сумата от 100 лева, представляваща размера на глобата по наказателното постановление, което е било отменено. Тази сума представлява вреда за ищцата, причинена от отменен незаконосъобразен административен акт и по отношение на тази претенция са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за уважаването и. Недопустимо съдът е уважил иска за сумата от 72 лв, разноски за ЧСИ. Съгласно чл. 74 ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност, а държавата не отговаря за действията на частния съдебен изпълнител. Производството по чл. 74 ЗЧСИ има за предмет репариране на действителни вреди, настъпили вследствие неправомерни действия на ЧСИ и следва да се разгледа по реда на чл. 45 ЗЗД. С оглед на това, решението следва да бъде обезсилено в тази част, а производството по делото-да бъде прекратено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № 2318/03.04.2019 г. по адм. д. № 481/2019 г. на Административен съд – С.-град, В ЧАСТТА, с която е осъдена Столична община да заплати на Б. М. сумата от 72, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди, изразяващи се в платени такси и разноски по изпълнително дело № 20178380406023 на ЧСИ М. Бъзински, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ОСЪЖДА Столична община да заплати на Б. М. сумата от 269 лв, разноски за касационното производство съобразно уважената част на претенцията. Решението е окончателно.