Решение № 5229 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14048/2008 г.

Решение № 5229 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14048/2008 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на "Институт за клинични експертизи - България Иес - Бюлгари" АД със седалище гр. София срещу решение № 819/09.10.2008 г. по адм. д. № 2618/2008 г. по описа на Административен съд-София-град, с което е отхвърлен иск по реда на чл. 203 и сл. от АПК срещу Териториална дирекция -София град при Национална агенция по приходите, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 14 499, 71 лв. от отменения Ревизионен акт № 20002474 от 29.10.2007 г. на ТД на НАП-София по предвидения за това административен ред с решение на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му като в съдебно заседание касаторът е представляван от юрк. Дашинов, който представя и писмени бележки, в които излага подробни съображения. Претендира заплащане на юристконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по жалбата Национална агенция по приходите чрез директора на ТД на НАП-София, представляван от юрк. Тодоров оспорва жалбата и желае решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира за юристконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, в настоящия съдебен състав намира, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна в частта, с която е отхвърлен иска за преките вреди - направените разноски по административното оспорване на акта и неоснователна - в останалата част. За да отхвърли подаденият иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди, преки вреди (направените разноски по административното оспорване на акта) и пропуснати ползи (размера на лихвата, която би била получена ако сумите са били фактурирани и внесени в банка, при спряно фактуриране на текущи изследвания), вследствие на незаконосъобразен административен акт- Ревизионен акт № 20002474 от 29.10.2007 г. на ТД на НАП-София, отменен по административен ред с решение на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП, съдът е приел, че направените разноски в производството по оспорване на административен ред и по воденето на защитата в административното производство не могат да бъдат квалифицирани като вреди, произтичащи непосредствено от незаконосъобразен административен акт отменен по съответния ред, тъй като жалбоподателят е разполагал със законовата възможност да поиска присъждане на разноските в производство по оспорване на административния акт по административен ред. Съдът е указал, че тази възможност е предоставена с разпоредбата на 129, ал. 5, т. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). По отношение на претенцията за вреди, изразяваща се в пропуснати ползи, съдът е обосновал неоснователност с изводите, че доколкото може да се говори за вреда - пропусната полза - тя не е пряка и непосредствена последица от отменения ревизионен акт, а е резултат от процесуалното бездействие на ищеца и неговия процесуален представител. Решението е правилно в частта, с която е отхвърлен иска за пропуснати ползи и неправилно в останалата част, с която е отхвърлен иска за преки вреди - направените разноски по административното оспорване на акта. Безспорно е по делото, че е налице отменен във фазата на административното обжалване Ревизионен акт № 20002474 от 29.10.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-София. Същият е отменен с решение № 35/07.01.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП. Производството по оспорване на РА в конкретният случай се е развило по реда на ДОПК , като е приключило във фазата на оспорването по административен ред. В глава ХVIII на ДОПК - чл. 152 - чл. 155 "Обжалване на ревизионния акт по административен ред" няма разпоредба, която да урежда въпроса с разпределението на понесените от страните разноски. В глава ХIХ "Съдебно обжалване на ревизионния акт", разпоредбата на чл. 161 предвижда на жалбоподателя да се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата, като съдът е в правото си да редуцира тези разноски, ако ги прецени за прекомерно завишени или ако поведението на страната е било процесуално некоректно - ал. 2 и 3 на същия текст. Съгласно § 2 от ДР на ДОПК за неуредените в този кодекс въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК . В АПК въпросът с разноските в административното производство също не е уреден. В глава пета - "Издаване на административни актове, раздел първи "Индивидуални административни актове", с разпоредбата на чл. 47, ал. 2 е предвидено на лицата по чл. 44, ал. 3 от същия кодекс да "се признават пътни и други разходи" от органа, водещ производството, преди издаване на акта по нормативи, определени от министъра на финансите. В чл. 59 - "Форма на индивидуалния административен акт", ал. 2, т. 6 предвижда индивидуалният административен акт да съдържа и "разпореждане относно разноските". Това задължава административния орган при издаването на административния акт да обобщи направените до момента разноски (от участващите в производството страни/ и да ги разпредели съобразно факта по чия инициатива или по чия вина са предприети дадените процесуални действия. В глава шеста - "Оспорване на административните актове по административен ред" този въпрос изобщо не е засегнат. Гражданският процесуален кодекс предвижда "заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв", да се заплащат от ответника съразмерно уважената част от иска" - стар чл. 64 , сега чл. 78, ал. 1 . В конкретния случай съдебно производство по оспорване на индивидуалния административен акт не е проведено, тъй като въпросът по законосъобразността на индивидуалния административен акт е разрешен от горестоящият административен орган. Налице е законова празнота и в ДОПК и в АПК относно понесените от страната разноски в това производство. Издаденият административен акт - решение на директора на дирекция "ОУИ"-София не съдържа разпореждане относно разноските, а и такива не са претендирани именно поради факта, че липсва процесуален ред за това. За страната в оспорването по административен ред съществува единствено възможността за претендиране да й се възстановят направените разноски по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Държавата, респективно общините, в лицето на нейните органи, следва да отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица, произтекли от незаконосъобразни актове, издадени при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ се разглеждат по реда, установен в чл. 203-204 от АПК. Съдът е изложил правилни изводи по допустимостта на иска относно предпоставките по чл. 203-204 от АПК, при които исковете за обезщетения за вреди причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, са допустими за разглеждане. Обсъдил е предпоставките за допустимост на иска, включително - първата - наличие на отменен по съответния ред незаконосъобразен административен акт. Приел е, че изискването за предварително установяване по предвидения от закона ред на незаконосъобразността на административния акт и отмяната му със съответен влязъл в сила акт, преди да се пристъпи към производството по чл. 203 и следващите от АПК по претендирането на вреди в конкретния случай е изпълнено - налице е ревизионен акт, който е отменен по предвидения в закона административен ред от горестоящия орган - директора на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, като е установена неговата незаконосъобразност в оспорената му част, а именно досежно определения за довнасяне ДДС, поради което правилно съдът е приел искът за процесуално допустим. Съдът е приел, че отговорността по чл. 203 от АПК чл. 1 от ЗОДОВ не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи елементите й по чл. 1 от ЗОДОВ. Така изложените мотиви предполагат произнасяне по същество по предявения иск и такова произнасяне има, но само по претенцията за вреди, изразяващи се в пропуснати ползи. Тази претенция съдът е приел за неоснователна, тъй като ищецът не установява пряка и непосредствена последица от отменения акт пропуснати ползи от лихви по отношение на суми от текущи изследвания, които ищецът е спрял да фактурира до разрешаване на спора. Съдът е обосновал неоснователност с изводите, че доколкото може да се говори за вреда - пропусната полза - тя не е пряка и непосредствена последица от отменения ревизионен акт, а е резултат от процесуалното бездействие на ищеца и неговия процесуален представител. Решението е правилно в частта, с която е отхвърлен иска за пропуснати ползи. В останалата част, с която е отхвърлен иска за преки вреди - направените разноски в хода на административното оспорване, съдът няма произнасяне по същество - по основателността на претенцията, а отново има мотиви, които са относими към допустимостта на иска, но в обратен смисъл на изложените мотиви в първата част от решението. Изводите на съда в тази част от мотивите на решението са неправилни. Вместо да изследва наличието на трите посочени предпоставки по чл. 1 от ЗОДОВ и по този иск, първоинстанционният съд неправилно е приел, че за присъждане на направените разноски в производството по оспорване на административен ред и по воденето на защитата в административното производство, съществуват разпоредби в АПК и ДОПК , съдържащи съответния ред за присъждане на разноски. Съдът неправилно се е позовал на чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК и на чл. 129, ал. 5, т. 3 от ДОПК. Така посочените процесуални норми са неотносими към присъждане на разноски от горестоящ административен орган при постановяване от него на решение, с което се отменя първоначален индивидуален административен акт, издаден от по-долустоящ от него административен орган, върху актовете на който този административен орган осъществява йерархически контрол за законосъобразност. Както се обсъди по-горе, в ДОПК и АПК не е предвиден специален ред и не е вменено задължение на органа по приходите да се произнесе за разноски във фазата на административното обжалване. След като съдът е приел, че искът е допустим за разглеждане, втората част от мотивите, съдържащи изводи за съществуващ друг ред за търсене на разноските в административното производство, освен че не почиват на нормативна уредба в този смисъл, са в противоречие с изводите на съда в същото съдебно решение, че искът за разноски във фазата на административното производство е допустим. Отделно, изводите на съда, че съществува процесуален ред за претендиране на разноски в административното производство по оспорване на ревизионен акт са неправилни, тъй като цитираните от съда разпоредби са неотносими към спора. Разпоредбата на чл. 129 от ДОПК е в раздела, уреждащ процесуалния ред за прихващане или възстановяване на недължимо платени суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, глоби и имуществени санкции наложени от органите по приходите, както и суми, подлежащи на възстановяване, съгласно данъчното или осигурителното законодателство. В случая разноските направени от жалбоподателя в хода на оспорване на ревизионния акт пред горестоящия орган на НАП не представляват недължимо платени суми от конкретно посочените в текста. Този процесуален ред за прихващане и възстановяване не е приложим за направените в производството по обжалване по административен ред разноски. Цитираната от съда разпоредба - чл. 129, ал. 5, т. 3 от ДОПК са относими към влязъл в сила съдебен или административен акт, с който в полза на лицето е признато правото на получаване на сумите по т. 1-3, включително и разноски, но само такива, които изрично са признати с акта. В случая няма издаден такъв акт, с който да са признати разноски, за да бъде задействана процедурата по прихващане или възстановяване на недължимо внесени суми. Не представлява такъв процесуален ред и изискването към административния акт в разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 6 от АПК. След като няма разпоредби относно редът за присъждане на разноски във фазата на административното оспорване на административния акт, за оспорващият съществува възможността за предявяване на иска по чл. 1 от ЗОДОВ. Доколко са налице всички предпоставки за уважаване на иска по основание и размер, са въпроси по съществото на спора, по които съдът следва да има произнасяне. Тъй като в случая няма произнасяне по същество, решението в тази част следва да се отмени и делото да се върне на друг състав на същия съд за ново разглеждане в тази част и произнасяне по същество по иска за имуществени вреди вследствие на отменен административен акт. В останалата част решението е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, Първо отделение,