Решение № 12126 от 30.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 897/2020 г.

Решение № 12126 от 30.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 897/2020 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Василев от [населено място] срещу Решение № 808 от 8.11.2019 г., постановено по административно дело № 528/2019 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ против Областна дирекция на МВР Хасково за обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 3600 лева. Касаторът И. Василев счита решението за неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Чрез процесуалния си представител касаторът поддържа, че съдът не се е съобразил с приетите по делото доказателства и не е допуснал до разпит управителя на търговското дружество, сключило договора за наем. Твърди, че претърпените вреди са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт и подлежат на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Моли за отмяна на обжалваното решение и присъждане на исковата сума, ведно със законната лихва и разноски за двете инстанции. Ответникът Областна дирекция на МВР-Хасково чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд – Хасково е отхвърлен предявеният от И. Василев иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ против Областна дирекция на МВР Хасково за обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 3600 лева - пропуснати ползи за периода от 1.10.2017 г. до 31.03.2018 г., вследствие на незаконосъобразен административен акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1253-000812 от 2.10.2017 г. на Началник Сектор "Пътна полиция" Хасково към ОДМВР Хасково. При липса на спор относно отмяната на посочения административен акт, с който е прекратена регистрацията за срок от шест месеца на пътно превозно средство – автомобил с рег. [рег. номер на МПС], съдът се е съсредоточил върху спора относно наличието на сключен договор за наем за същия автомобил. Приел е, че сключеният договор за наем на МПС от 28.09.2017 г. с предмет – предоставяне на моторно превозно средство за временно ползване – лек автомобил, Дачия Логан (жълт), с регистрационен номер [рег. номер на МПС], което наето моторно превозно средство ще се ползва за таксиметров автомобил, за срок от една година, считано от 28.09.2017 г., е частен, неформален и няма обвързваща доказателствена сила на официален документ относно датата на сключване. Съдът е изложил съображения, че договорът за наем като частен писмен документ не се ползва с материална доказателствена сила относно вписаната в него дата на сключване, съответно няма достоверна дата и не обвързва ответника. Показанията на свидетеля Лилянов са счетени за недопустими доказателствени средства за установяване възникването на договорното правоотношение между Иванов и трето лице, още повече относно датата на сключване и изпълнението на договора. Решението е правилно. Постановено е при липсата на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при изясняване на относимите към спора факти. Въз основа на тях съдът е формирал обосновани изводи, които са в съответствие с материалния закон. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на визираните в закона предпоставки - незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; вреда от такъв административен акт, респ. действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липса на някой от елементите на фактическия състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по посочения ред. Наличието на тези предпоставки следва да бъде доказано от ищеца с оглед разпределението на доказателствената тежест. Съществуването на вредите и причинната връзка са двата елемента на отговорността по ЗОДОВ, относно които страните спорят, доколкото издаването и отмяната на незаконосъобразен административен акт е безспорно, а и е доказано в процеса. Ищецът в случая следва при условията на пълно и главно доказване да докаже, че именно поради незаконосъобразния административен акт е пропуснал на получи увеличение на имуществото му, като не е могъл да получи доходи чрез получаването на граждански плодове от вещта. Споделят се развитите от съда мотиви във връзка с липсата на пропуснати ползи. Обоснован и при липса на съществени процесуални нарушения, а и съответстващ на материалния закон е изводът на съда, че касаторът не е доказал възникването на облигационно правоотношение между него и трето лице, като изводите в тази насока изцяло се споделят от касационната инстанция. Ирелевантни за процеса са доводите за формата, в която се сключват договорите. В случая спорът не касае действителността на договора, а доказването на сключването му по отношение на трети лица, какъвто е ответникът. Липсата на изискуема форма за действителност не означава, че отпада задължението на касатора в процес срещу трети лица, на които договорът се противопоставя, да докаже неговото сключване и достоверната му дата. Договорът за наем е частен диспозитивен документ. Задължителната доказателства сила на частния документ се изразява само в това, че текстът му се смята за изявление на лицето, което го е подписало – чл. 180 ГПК. Съдът сам, по вътрешно убеждение и при съпоставка с останалите доказателства по делото преценява каква вяра да даде на документа. Съгласно чл. 181 ГПК обаче, частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. Доколкото нито една от посочените хипотези не е налице в случая, договорът за наем е с недостоверна дата. Това означава, че за третите лица, какъвто е ответникът, датата, която е посочена в частния документ, няма никаква доказателствена стойност. Изводът е, че касаторът не е доказал, че договорът е сключен преди налагане на принудителната административна мярка, а не за целите на процеса. Касаторът не твърди, че който е и да е от фактите, описани в хипотезата на чл. 181 ГПК, се е осъществил, следователно не е обоснована необходимостта от разпита на управителя на дружеството, с което е сключен договорът. Дори управителят на дружеството да потвърди сключването на договора, това не би довело до доказване на достоверността на неговата дата. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски за юрисконсултско възнаграждение не се дължат, на основание чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ /редакция преди ДВ, бр. 94 от 2019 г. / и предвид нормата на § 6 ЗИД ЗОДОВ /същата редакция/, която предвижда разглеждане на висящите производства по исковете с правно основание чл. 1 ЗОДОВ по досегашния ред. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,