Решение № 14856 от 1.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8196/2020 г.

Решение № 14856 от 1.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8196/2020 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. Дамянов, чрез пълномощника му адв. А. Георгиев срещу решение № 751 от 07 февруари 2020 г., постановено по адм. дело № 6882 от 2013 г., по описа на Административен съд София – град, с което е отхърлен иска му да бъде осъдена Столична община да му заплати обезщетение в размер на 5 000, 00 лв. за причинени неимуществени вреди от осъществената по отношение на него дискриминация от В. Георгиева, в качеството й на директор на Столичен инспекторат към Столична община, в резултат, на която е претърпял болки и душевни страдания, психически неудобства и отрицателни емоции. Със същото решение е осъден Д. Дамянов да заплати на Столична община съдебни разноски, в размер на 100, 00 лв. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на оспореното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето то АПК. Моли за отмяната му и вместо него него съдът да постанови друго решение, с което да осъди Столичен инспоекторат, представляван от директор В. Георгиева да заплати на Д. Дамянов обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 5 000, 00 лв. Претендира и присъждане на направените по делото съдебно – деловодни разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Ответникът – Столична община, чрез пълномощника юрисконсулт Танев оспорва касационната жалба и моли за отхърлянето й като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Не прави възражение за прекомерност на претендирания от касатора адвокатски хонорар. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд София – град е образувано по искова молба на Д. Дамянов срещу Столична община да му заплати обезщетение, в размер на 5 000, 00 лв., за причинени неимуществени вреди от осъществена по отношение на него дискриминация от В. Георгиева, в качеството й на директор на Столичен инспекторат към Столична община, в резулатат, на която е претърпял болки и душевни страдания, психически неудобства и отрицателни емоции. С оглед фактическите основания на исковата претенция и формулирания петитум, съдът е приел, че Дамянов не въвежда обстоятелства, съставляващи самостоятелно основание на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като не се оспорват като незаконосъобразни актове или действия на Столичен инспекторат към Столична община, а се твърди неравенство в третирането от страна на искателя, в качеството му на служител в Столичен инспекторат към Столична община и претендира обезщетение на причинените му от това неимуществени вреди. Посочил е, че решението на Комисията от защита от дискриминация (КЗД) за установена дискриминация е по отношение на В. Георгиева, в качеството й на физическо лице и на нея е наложена глоба, а не по отношение на административния орган – директора на Столичен инспекторат към Столична община. Не е установено орган от Столичния инспекторат или длъжностно лице на Столична община в това му качество, да е осъществил дискриминация спрямо ищеца, поради което първоионстанционният съд е отхвърлил като неоснователен, предявения иск срещу Столична община за причинени неимуществени вреди от осъществената по отношение на него дискриминация, в резултат, на която е претърпял болки и душевни страдания, психически неудобства и отрицателни емоции. Изложени са допълнителни съображения относно липсата влошено здравословно или емоционално състояние непосредствено след периода на установената дискриминация. Така постановеното съдебно решение е правилно. С разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК (доп. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01 януари 2019 г., изм. бр. 94 от 2019 г.) е установено, че исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконсъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава единадесета "Производства за обезщетения" от същия кодекс, като тежестта на доказване е на ищеца. От контекста на изложеното следва, че евентуалната основателност на иск по реда на чл. 203 от АПК, във ръзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага предварително да се установят определените от законодателя кумулативно наличните предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите от кумулативните предпоставки, не може да се осъществи фактическия състав на цитираната правна норма и не може да се реализира отговорността на държавата или общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В конкретния случай, както инстанцията по същество правилно е приела, не се установява да е налице посоченото по-горе основание за ангажиране на отговорността на администрацията, в лицето на В. Георгиева, в качеството й на директор на Столичен инспекторат към Столична община. От приобщения и неоспорен доказателствен материла по делото се установява, че с окончателно решение № 4320 от 22 март 2019 г., постановено по адм. дело № 11136 от 2016 г., по описа на Върховния административен съд, пето отделение е оставено в сила решение № 5364 от 25 юли 2016 г., постановнео по адм. дело № 123 от 2016 г., по описа на Административен съд София – град, в частта му с която е отхърлена жалбата на В. Георгиева срещу решение № 426 от 09 ноември 2015 г. на петчленен заседателен състав на Комисия за защита от дискриминация, постановено по преписка № 134 от 2011 г. на същия административен орган относно осъществена дискриминация спрямо Д. Дамянов под формата на тормоз и преследване по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр, във връзка с параграф 1, т. 1 и т. 3 от същия закон. Страна в развилото се съдебно – административно производство е била В. Георгиева, в лично качество – като физическо лице, а не в качеството й на служител на Столична община, респективно като директор на Столичен инспекторат към Столична община. В тежест на ищеца в исковото производство е да посочи ответната страна, срещу която е насочил исковата си претенция, както и твърденията си, тъй като производството е исково, а обезщетението за вреди от незаконни действия на длъжностни лица, осъществени при условията на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, може да се търси по реда, предвиден в него. Съдът не е длъжен да указва на ищеца коя страна да посочи като ответник. С чл. 171, ал. 4 от АПК е очертана рамката на служебното начало, но ограничено до това, че съдът може да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. За това и по този иск отговарят не конкретни физически лица, които не са пасивно легитимирани по него, а държавният или общинският орган като юридическо лице, натоварени с властнически правомощия, в чийто състав те са включени като субект на отговорността на държавата. Държавните и общинските органи съставляват част от структурата на държавата и общинската власт и са натоварени с властнически правомощия. Длъжностните лица са физически лица, които изпълняват публични служебни задължения. В чл. 2 от Закона за държавния служител е дадено легално определение какво означава държавен служител, като в чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ е направено по-широко тълкуване на понятието "длъжностно лице". Смисълът на това разграничение е да попаднат всички субекти на административната дейност. Следователно, след като законодателят изрично е формирал волята си, с оглед разпоредбата на чл. 203 от АПК и е посочил изрично длъжностни лица, обосновано първостепенният съд е приел, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Столична община и правилно е отхвърлил предявения от Дамянов иск. Касационната инстанция на основание чл. 221, ал. 2 от АПК изцяло споделя мотивите на АССГ като съответстващи на осъществените от страните процесуални действия и породените от правни действия в съответствие с действащите процесуални и материалноправни норми. Развитите в касационната жалба фактически твърдения за допуснати нарушения от В. Георгиева спрямо касационния жалбоподател и в други ситуации, не променят установената от първата инстанция фактическа обстановка, съдържаща само относимите към спора относно дължимото/недължимото обезщетение факти. Действително съдебната експертиза установява множество заболявания на Д. Дамянов, но не и причинно следствена връзка между тях и поведението на длъжностни лица, за чийто действия отговаря Столична община. По изложените съображения обжалваното решение трябва да се остави в сила при липса на инвокираните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на осн. чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ, следва да се присъди сумата от 100 лв. за настоящата съдебна инстанция, като същата се възложи в тежест на Д. Дамянов. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд