Решение № 274 от 2.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1454/2011 г.

Решение № 274 от 2.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1454/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Ж. М. П., чрез неговия защитник - адвокат А. А. от Пловдивския АК, срещу въззивно решение № 4/28.01.2011 г. постановено по внохд № 617/2010 г. от Пловдивския апелативен съд. В жалбата е въведено само касационното основание за явна несправедливост на наложеното наказание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, с искане същото да се намали. Изложени са съображения за неправилно квалифициране на някои обстоятелства като отегчаващи, което е довело до завишаване на размера на наказанието лишаване от свобода, до степен на очевидното му несъответствие на обществената опасност на деянието и дееца и на целите на наказанието по чл. 36 НК. Пред касационната инстанция подсъдимият се явява лично и с упълномощения си защитник А. от ПАК, който пледира за намаляване на наказанието, поради наличие на превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Подсъдимият изразява съжаление на извършеното и подкрепя искането на защитата си. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на въззивното решение в сила, по съображения свързани с генералната превенция на наказанието. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Жалбата е основателна. В наказателно производство по реда на глава Двадесет и седма от НПК, с присъда № 137/1.12.2007 г. по нохд № 2910/2010 г., състав на Пловдивския окръжен съд е признал подсъдимия П. за виновен в това, че на 13.06.2010 г. в [населено място], като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, умишлено е умъртвил М. Ж. П., като убийството е извършено с особена жестокост и на баща - прест. по чл. 116, ал. 1, т. 3 пр. 1 и т. 6, пр. 3, във вр. с чл. 115 НК. На основание чл. 63, ал. 2, т. 1 НК и чл. 373, ал. 2 НПК във вр. с чл. 54 и чл. 58а, ал. 1 НК му е наложено наказание шест години лишаване от свобода, при строг първоначален режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. Приспаднато е времето на задържането под стража от 13.06.2010 г.. Съдът се е разпоредил в веществените доказателства. По протест на прокурора, Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция е увеличил наказанието на седем години лишаване от свобода и потвърдил присъдата в останалата част. При проверката се установи, че делото е протекло по глава Двадесет и седма от НПК. Подсъдимият признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът постановил осъдителна присъда при условията на чл. 58а ал. 1, във вр. с чл. 54 от НК, като преди това приложил правилата за редукция на наказанието, съобразно чл. 63, ал. 2, т. 1 НК. Съгласно последния текст, на непълнолетните, навършили шестнадесетгодишна възраст, предвидените в особената част наказания се заменят. За инкриминираното престъпление по чл. 116, т. 3, пр. 1 и т. 6, пр. 3 от НК, са предвидени алтернативни наказания - доживотен затвор без замяна, доживотен затвор и лишаване от свобода за повече от петнадесет години, които се заменят с лишаване от свобода от пет до дванадесет години. Определеният от първоинстанционния съд /като база за приложение на чл. 58а ал. 1 НК/ размер, на основание чл. 54 НК, при лек превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, е девет години. На основание чл. 58а ал. 1 НК той е намален с 1/3 /три години/ и така размерът на наказанието на подсъдимия бил определен на шест години лишаване от свобода. По протест на прокурора, въззивният съд завишил размера на наказанието определено на основание чл. 54 НК на десет години и шест месеца, а с приложението на чл. 58а ал. 1 НК - увеличил наказанието лишаване от свобода от шест на седем години. Настоящият състав намира, че от една страна, неоснователно предходните инстанции са отделили по-голямо внимание на отегчаващите отговорността обстоятелства. Поради това, те са постановили наказание което очевидно не съответства на обществената опасност на дееца. Недооценени по вид, тежест и брой са посочените в мотивите на първостепенния съд смекчаващи отговорността обстоятелства - чисто съдебно минало, липсата на всякакви негативни прояви, направените самопризнания още при първата среща с представител на компетентните да разследват случая органи, нехармоничното съжителство между подсъдимия и жертвата, по вина на последния, изключително позитивните отзиви за дееца от всички свидетели по делото, описан "като дете за пример". От друга страна, въззивният съд при интерпретиране на експертното заключение е пропуснал да отчете обективната оценка на същите за възпитателните въздействия на бащата - преди всичко ограничения и наказания, вместо поощрения, както и данните за налична фрустрация у подсъдимия породена не само от липсата на внимание от страна на бащата, но от демонстрирано съзнателно внимание към други деца, което засилвало негативните преживявания. Извън вниманието на експертите е останала оценката на подсъдимия към поведението на бащата, който като неуспял и нереализиран човек е "прехвърлял" негативните си преживявания върху детето. Подсъдимият е посочел един красноречив пример, когато баща му го набил, защото не детето, а бащата изпуснал една овца. Не са необходими специални знания, за да се оцени тази житейска ситуация като особеност в характера на бащата, довела заедно с другите негови особености, включително и злоупотреба с алкохол, до натрупване на отрицателни емоции спрямо бащата не като към човек които подкрепя подрастващия, а тъкмо обратното, като пречка в неговото развитие. При оценката на положителния принос на бащата при отглеждането на подсъдимия, не е съобразено казаното от последния, в аспекта на смекчаващите отговорността обстоятелства, че в последните години той се е самоиздържал, като е работел през летните месеци за да си осигури обучението извън населеното място в което живее бащата, за да си закупи дрехи и други необходими за образоването му разходи. Въз основа на установените факти, изводът на въззивния съд, в аспекта на отегчаващите обстоятелства, че подсъдимият не е преживял катарзис, а е отчитал събитието като "съдба" е непълен, защото извън вниманието му е останал основния извод на подсъдимия от деянието - изразен в последната му дума пред първата инстанция - "онази вечер отнех не само един живот, отнех два - този на баща ми и моя." Метафората по отношение на жалбоподателя е пояснена със следващото изречение: "Живот без бъдеще - не е живот." Това изявление, свързано с данните от съдебната експертиза и оценката на експертите, че въпреки съзнанието за ощетеност в сравнение с другите, у него се е формирало мнение, че може да се справи с трудности, говори за достоверност и истинска оценка на събитията. Приетото от втората инстанция, като позиция на подсъдимия, всъщност са преразказани думи на приятелката му, която, при свижданията си с него го окуражавала с думите, че трябва да издържи, тъй като случилото се е съдба. От въззивния съд, не е отчетено експертното становище, че при подсъдимия, в емоционален план е налице тревожност, хладина и дистанцираност в отношенията в дома. "Като цяло е позитивен и решителен, но изразените потребности спъват проявата на тези качества и се превръщат в напрегнатост и защитна агресивност. А основните потребности при него са стремеж за разширяване на контактите и самоутвърждаване, потребност от по-адекватна адаптация и потребност от повече емоционална топлина." /л. 128/ На фона на цитираното и на многобройните данни за оценка, не е убедителна тезата на експертите, че за тях остават загадка проявите на привързаност на подсъдимия към семейството на своята приятелка, а не към родния му баща. Очевидно е, че той е бил привлечен от хармоничните човешки взаимоотношения в това семейство, на фона на неговото - липса на майка и прекомерно взискателен, несправедлив и строг баща. Поради изложеното, наложеното наказанието на подсъдимия при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства, по размер, очевидно не съответства на изискванията на закона, на критериите за справедливост и на тези за изпълнение целите на наказанието. ВКС има правомощие да отстрани констатираната явна несправедливост на наказанието, като определи същото при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, на основание чл. 54 НК, в размер на осем години и шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 58а, ал. 1 НК, следва да се намали с една трета, т. е с две години и десет месеца. Така, общия размер за изтърпяване на наказанието следва да се определи на пет години и осем месеца. Този размер на наказанието, не налага изменение на режима за първоначално му изтърпяване и мястото за това. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1, т. 3 и чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение