Решение № 9004 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2761/2013 г.

Решение № 9004 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2761/2013 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Столичен общински съвет срещу решение № 197 от 09.01.2013 г., постановено от Административен съд София-град, второ отделение, 35 състав по адм. д. № 7820/2011 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като недопустимо и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът - областен управител на област София, с представено по делото писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване по реда на чл. 45, ал. 11 от ЗМСМА от областния управител на област София на решение № 396 от 23.06.2011 г., взето от Столичен общински съвет. С оспорения акт е прието решение за обявяване на търг за продажба на общински имот, съгласно АОС № 872 от 03.12.2002 г. на Столична община - район "Възраждане", находящ се в гр. София на ул. "Перник" № 134-134а, представляващ УПИ V-13,14, кв. 23, м. "Зона Б-19", с площ от 495 кв. м. Съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че за имота, предмет на разпореждане е съставен акт за частна държавна собственост, който се ползва с формална доказателствена сила и удостоверява правото на собственост на държавата. Съдът е приел, че възникналия спор за материално право между държавата и общината не може да се реши в административното производство. При представен титул за собственост, който конкурира удостоверените права в административното производство, съдът е приел, че решението за разпореждане с имота следва да бъде отменено като незаконосъобразно. С оглед законосъобразното откриване на процедура за продажба на общинския имот, съдът е приел, че следва да бъде стартирана процедура за отписване на имота от актовите книги за държавна собственост. Едва след приключване на тази процедура и то с акт, с който имотът да бъде отписан като държавна собственост, може да се вземе решение за неговата продажба. По тези доводи съдът е отменил оспореното решение. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател за недопустимост на обжалваното решение. Решаващият съд е изложил мотиви по това възражение, като приема, че с оглед изменението на чл. 8, ал. 11 от ЗОС, обнародвано в Държавен вестник, бр. 54/2008 г., е допустимо оспорването по реда на чл. 45 от ЗМСМА на актове на общинския съвет за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Предвид на изричната законова разпоредба, както и на ТР № 5 от 10.12.2008 г., постановено от ОС на ВАС по т. д. № 20/2007 г., не могат да се споделят доводи на касатора, че с оспореното решение се слага начало на административна процедура и то не подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност. Като неоснователни се преценяват и доводите на касационния жалбоподател за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон. Съдът е отменил оспорената заповед, тъй като в хода на производството е представен акт за частна държавна собственост, с който имотът, предмет на разпоредителната процедура, е актуван като държавна собственост. Актът за държавна собственост е съставен преди постановяване на решението, което е било оспорено по реда на чл. 45 от ЗМСМА. Обосновани и законосъобразни са правните изводи на решаващия съд, че така представения акт за държавна собственост се ползва с формална доказателствена сила и удостоверява отразените в него факти. Съобразно представения акт за държавна собственост, към момента на вземане на оспореното решение имота е със статут на държавна собственост. Това изключва възможността общинския съвет да вземе решение за продажбата на този имот. Действително, в административната преписка при вземане на решението е представен акт за общинска собственост, който е съставен преди съставяне на акта за държавна собственост. Наличието на акт за държавна собственост е мотивирало и е дало основание на областния управител да проведе процедурата по чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА, като е върнал за ново обсъждане решението, с което е разпоредена продажбата на имота. При новото обсъждане, общинският съвет не е съобразил представеното доказателство за принадлежност на правото на собственост на държавата и е постановил решение, с което повторно е разпоредил извършване на продажбата. Именно това действие на общинския съвет е незаконосъобразно, тъй като предвид представения акт за държавна собственост е следвало да се предприеме процедура за отписване на имота от актовите книги за държавна собственост. Такова действие е предприето, но едва след като е взето решението за разпореждане с недвижимия имот. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че при постановяване на обжалваното решение, съдът е излязъл от рамките на правомощията си при административното правораздаване, като е разрешил спор за материално право. Тъкмо обратно, съдът е съобразил факта, че в хода на административната процедура са представени два титула за собственост, което дава индиция да се приеме, че има спор относно правото на собственост на общината. Съдът е приел, че при това положение, за да бъде открита законосъобразна процедура за разпореждане с имота, следва имотът да бъде отписан от актовите книги на държавата, като по този начин ще отпадне спорът относно собствеността. По тази причина както решаващият съд, така и настоящата инстанция приемат, че не могат да се произнесат относно достоверността на отразеното в акта за държавна собственост. Тези доводи могат да се разглеждат при процедурата по отписване на имота от актовите книги за държавна собственост. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение