Решение № 8912 от 29.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7978/2017 г.

Решение № 8912 от 29.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7978/2017 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Б." ООД, със седалище град П., ул. "Ц. И. Ш." №..., чрез процесуалния му представител адвокат М. Ч., против решение № 788/16.05.2017 г. постановено по адм. дело № 2801/2016 г. на Административен съд-П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № 03-РД/1525/19.05.2016 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". Релевирани са доводи за неправилност на решението и се претендира отмяната му, ведно с присъждане на направените разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез процесуалния представител юрисконсулт Б. М. оспорва касационната жалба и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд-П. е образувано по жалбата на "Б." ООД, срещу заповед № 03-РД/1525/19.05.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която е отказано финансиране по подаденото от дружеството заявление за подпомагане УРН № 502728/5.06.2015 г. по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" за създаване на система за защита от градушки, птици и насекоми, на био лозя и закупуване на техника за отглеждането им и създаване на 65 дка десертно био лозе със стойност на проекта 2 715 244,80 лв. В жалбата са релевирани възражения, че административният орган се е произнесъл извън законоустановения срок, както и при пълна липса на правно основание за това, при което е поискано прогласяване на нищожността на атакувания административен акт. Съдът е приел, че жалбата, като подадена след изтичане на законоустановения срок за оспорване на административния акт, е допустима по искането за прогласяване на неговата нищожност, с оглед правилото на чл. 149, ал. 5 АПК. Въз основа данните от приложената преписка, е установено, че със заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ е отказано финансиране по подаденото от "Б." ООД заявление на основание чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 42, ал. 1, във вр. чл. 39, ал. 1, т. 2, вр. чл. 11, ал. 1, вр. чл. 15, ал. 2 от Наредба № 9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделските стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. Причината за отказа е, че при извършени административни проверки от страна на ДФЗ, по заявления за подпомагане, подадени от "Б." ООД, "Б." ООД, "Б." ЕООД и "Д." ЕООД, са установени индикатори за потенциално наличие на изкуствено създадени условия, а именно: 1) ползването на земя с друг кандидат по мярката в едно и също землище; 2) оперирането на един и същ пазар чрез еднакви клиенти и/или доставчици с такива по проект на други кандидати по мярката - подадените заявления за подпомагане са с един и същ обект на инвестиция. В мотивите си административният орган, въз основа установените в хода на проверката обстоятелства и докладна записка от Дирекция "Противодействие на измамите" сочи, че са налице изкуствено създадени условия от страна на горепосочените кандидати, изразяващи се в предприемането на целенасочени действия за заобикаляне на регламентираното в чл. 15, ал. 2 от Наредба № 9/2015 г. условие и постигането и усвояването на субсидия, надвишаваща максимално допустимия размер, посредством привидното разделяне на масива на няколко части и подаването на четири отделни заявления за подпомагане, всяко от които формално отговарящо на приложимите нормативни изисквания. Прието е, че това влиза в пряко противоречие с основаната цел на подмярката - подпомагане на възможно най-голям брой земеделски стопани. В резултат, с решението, жалбата е приета за неоснователна, като е отхвърлено искането за обявяване на нищожността на заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ. Прието е, че в хипотезата на чл. 42, ал. 1 от Наредбата, именно изпълнителният директор на ДФЗ е компетентен да се произнесе със заповед за пълно или частично одобрение или отказ за финансиране на заявлението за подпомагане. Съобразено е, че не е налице и материална незаконосъобразност, като е изтъкнато правилото на чл. 4 от Наредбата да се подпомагат проекти, които водят до подобряване на цялостната дейност на земеделското стопанство и това на чл. 11, ал. 1, налагащо да не се дава предимство, а даденото да се отнема, в случаите, в които бъде установено, че кандидат за подпомагане или негови членове са създали изкуствено създадени условия, значението за които е разписано в § 1, т. 13 от ДР. Прието е, че заповедта съдържа фактически и правни основания за издаването й и отговаря на изискванията за форма съгласно чл. 59 АПК, а непроизнасянето в срок от административния орган не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, още по-малко влече нищожност на оспорения акт. По тези съображения, съдът приел жалбата срещу заповедта за отказ от финансиране за неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба под формата на касационни доводи се повтарят възраженията, направени и в първоинстанционното производство. Твърдението за липса на мотиви към заповедта изцяло се опровергава от нейното съдържание. В нея се съдържат няколко групи фактически обстоятелства за отказа, първата от които включва наличието на още три проекта, идентични с този на жалбоподателя и реално ползващи обща земя, в едно и също землище. Втората е, че четирите дружества оперират на един и същи пазар чрез еднакви клиенти и/или доставчици и заявленията им за подпомагане са с един и същ обект на инвестиция - създаване на защита от градушки, птици и насекоми на био лозя, закупуване на техника и създаване на десертно био лозе. Четирите дружества са с едно и също седалище и адрес на управление, и са съдружници с по 18 % дялово участие в "М. У." ООД. Изложените фактически обстоятелства се потвърждават и от резултатите от извършените по заявлението проверки, приобщени към мотивите на заповедта. Така, видно от докладна записка на директора на Дирекция "Противодействие на измамите", при проверка са изцяло потвърдени установените от Дирекция "ДПМРСР" съмнения за изкуствено създадени условия, което на свой ред индикира, че вероятно един и същ проект е разделен изкуствено, с цел постигане и усвояване на по-висока субсидия посредством привидното разделяне на масива на няколко части. Всички описани и анализирани документи от административната преписка, приети, като доказателства в първоинстанционното производство са обсъдени от съда, като в действителност съставляват подробни мотиви на атакувания акт, който при това изрично се позовава на тях и на тази база формулира правните основания за отказа. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че в административния акт са въведени като основания за отказ обстоятелства, които липсват в закона или подзаконов акт. За да бъде прогласена нищожността на административен акт е необходимо наличието на съществен и особено тежък порок на изискването за законност, какъвто в случая не е налице. Условията и редът за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. са уредени с Наредба № 9/2015 г. При издаване на обжалваната заповед за отказ от финансиране административният орган е приложил разпоредбите чл. 42, ал. 1, във вр. с чл. 39, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 11, ал. 1, вр. с чл. 15, ал. 2 от Наредбата. Правилно първата инстанция приема, че посочените основания касаят именно приетите за установени факти и обстоятелства, а оттам и че недоказано и неоснователно е твърдението на жалбоподателя за липсата на правни основания, приложими към конкретно установените данни, което водело до нищожност на акта. Възраженията, че административният орган не е доказал и обосновал съмнението си за изкуствено създадени условия и това, дали е било с цел получаване на облага по мярката съгласно решение на СЕС от 12.09.2013 г. по дело С-434/2012 г., постановено по повод направено преюдициално запитване във връзка с тълкуването на чл. 4, § 8 от Регламент (ЕС) № 65/2011 г. на Комисията, са относими, но при произнасяне по спор относно незаконосъобразността на акта, а не в случаите, в които на обсъждане подлежат единствено основания за прогласяване на нищожност. Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че по-късното произнасяне на административният орган влече нищожност на издадения акт. Безспорна е практиката на ВАС, че законоустановените срокове, в които административните органи се произнасят са инструктивни и просрочието не съставлява съществено административнопроизводствено нарушение, още по-малко - основание за отмяна на акта или за прогласяване на неговата нищожност. Както правилно е отбелязал съдът, съгласно т. 8 от Постановление № 4/22.09.1976 г. по гр. дело № 3/76 г. на Пленума на Върховния съд, за административния орган сроковете са инструктивни и с изтичането им не се преклудира възможността да се произнесе по искането, с което е сезиран, като издаденият по-късно акт е действителен и подлежи на обжалване на общо основание. Неправилно е позоваването на касатора и на тълкувателно решение № 7/11.12.2008 г. по тълкувателно дело № 3/2008 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, относимо към сроковете по ДОПК. Анализът на цитираните по-горе разпоредби налага извода, че в случая процедурата и формата за издаване на атакуваната заповед, са спазени. Нито в подадената жалба са изтъкнати, нито при осъществената от съда проверка са констатирани такива съществени нарушения при постановяването на атакувания акт, които да обуславят прогласяването му за нищожен. Във връзка с изложените от касатора възражения следва да се отбележи, че същите са относими към спор дали актът е законосъобразен, но не и към повдигнатия в случая спор, касаещ единствено твърдения за нищожност на атакуваната заповед. Най-общо, твърденията за материална незаконосъобразност на процесната заповед са ирелевентни за дължимата от настоящия състав преценка по искането за прогласяване на нищожността й, предвид подаването на жалбата след изтичане на преклузивния срок за оспорване. По изложените съображения настоящият състав приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника по касация, искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Поради това и на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ възнаграждение в размер на 100 лв., за производството пред ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение