Решение № 1938 от 23.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4939/2014 г.

Решение № 1938 от 23.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4939/2014 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Димка Колева Нейкова срещу решение № 14 от 14.02.2014 г., постановено по адм. дело № 312/2013 г. по описа на Административен съд - Стара Загора. В жалбата се поддържа становище за незаконосъобразност на заповед № 94 Д-125-9/23.08.2012 г. на кмета на община Мъглиж, с която й е наложено дисциплинарно наказание "забележка" алтернативно обявяване нищожност на същата заповед. Прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответната страна - кметът на община Мъглиж, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени доводите в касационната жалба и доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение АС - Стара Загора отхвърля жалбата на Димка Колева Нейкова в частта против заповед № 94 Д-125-9/23.08.2012 г. на кмета на община Мъглиж, с която й е наложено дисциплинарно наказание "забележка", с искане за обявяване на нейната нищожност и оставя без разглеждане, като просрочена жалбата й срещу незаконосъобразността на процесната заповед и прекратява производството в тази му част. За да постанови този резултат, съдът приема жалбата в частта срещу оспорената заповед по отношение на нейната нищожност на основание чл. 149, ал. 5 от АПК за процесуално допустима, поради което разглежда същата по същество. Съдът подробно е разгледал всички възможни основания водещи задължително до нищожността на оспорения административен акт, като е обсъдил доводите на жалбоподателката и обосновано е приел, че основания за обявяване на заповедта за нищожна липсват. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Решението в частта, с което е отхвърлено искането на жалбоподателката за обявяване на нищожност на заповед № 94 Д-125-9/23.08.2012 г. на кмета на община Мъглиж е правилно, като постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. В правната теория и в съдебната практика са определени ясни критерии кога един административен акт е нищожен - липса на компетентност на органа, неспазване на изискуемата форма за валидност, липса на законово основание за издаването му. За да е налице нищожност на административния акт следва допуснатите нарушения при постановяването му да са от степен, която да прави невъзможно и недопустимо съществуването му в правния мир, каквито в конкретния случай не са налице. Обосновани и законосъобразни са изложените от първоинстанционния съд мотиви, че в случая актът не страда от толкова съществени пороци, които да обусловят нищожността му. Аргументирано е заключението на съда, че не се констатират съществени пороци във формата на акта, обуславящи неговата нищожност само на това основание. Оспорената заповед е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа всички необходими реквизити по чл. 97, ал. 1 от ЗДСл, поради което е валиден акт. Липсват пороци и по отношение спазването на материалния закон, които да са относими към валидността на заповедта. Направените възражения в първоинстанционното производство и в касационната жалба относно неспазване на процедурата при издаване на оспорения акт (неизслушване на служителя и даване на срок за прилагане на писмени обяснения съгласно чл. 93, ал. 1 от ЗДСл) са свързани с унищожаемостта на заповедта. Следователно, в случая не са налице основания за нищожност на административния акт, а въпросите за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, правилната преценка на фактите и дали приетото от административния орган в мотивите на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание "забележка" се подкрепя от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, касаят материалната законосъобразност на заповедта, която не е оспорена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Видно от представената заповед № 94 Д-125-9/23.08.2012 г. на кмета на община Мъглиж, същата е съобщена на жалбоподателката Димка Нейкова на 23.08.2012 г. при отказ да я получи лично, което е удостоверено с подписите на двама свидетели - служители на община Мъглиж, поради което административният съд правилно приема, че редовно е връчена на 23.08.2012 г. Съгласно чл. 124, ал. 1 от ЗДСл, който препраща към АПК, предвиден е четиринадесетдневен срок за обжалване, който е изтекъл на 10.09.2012 г. (първият работен ден след 6.09.2012 г. - официален празник). Освен всички изброени от АС - Стара Загора релевантни факти и направени от съда правни изводи във връзка със срочността на първоначалната жалба на Нейкова, следва да се посочи, че в обжалваната заповед на кмета на община Мъглиж не е посочено пред кой орган и в какъв срок тя може да бъде обжалвана. Това обстоятелство, съгласно чл. 140, ал. 1 от АПК, води до удължаване на срока за обжалване на акта на 2 месеца, като 2-месечният срок, на основание чл. 60, ал. 3 от ГПК, изтича на 23.10.2012 г., а жалбата на Димка Колева Нейкова до Административен съд - Стара Загора е подадена по пощата на 10.07.2013 г., съгласно пощенското клеймо, с оглед на което същата е просрочена. Обжалваното съдебно решение е обосновано. Постановено е след задълбочена преценка и обсъждане на относимите доказателства и правните изводи на съда са в съответствие с установените по делото факти и обстоятелства. С оглед изложеното, обжалваното решение е правилно, като не са налице касационни основания за неговата отмяна. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответната страна не са претендирани пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат в нейна полза. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,