Решение № 7699 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8202/2017 г.

Решение № 7699 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8202/2017 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" - Б. /ДФЗ/, подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д. Х., срещу решение № 869/05.06.2017 г. постановено по адм. дело № 237/2016 г. на Административен съд-Б., с което е отменена нотариална покана за доброволно плащане изх. № 01-013-6500/380/15.04.2016 г., с която по заявлението на А. Л. Ч. е отказано изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по договор № 01/112/07844/30.11.2012 г. в размер на 24 446 лв. и е разпоредено връщане на полученото първо плащане, ведно със законната лихва. Наведени са доводи за неправилност на съдебното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, приложимия материален закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените в касационната жалба съображения се претендира отмяната на атакувания съдебен акт, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - А. Л. Ч., чрез процесуалния си представител адвокат К. А. оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд-Б. е образувано по жалбата на А. Ч. срещу нотариална покана изх. № 01-013-6500/380/15.04.2016 г. на директора на Областна дирекция на ДФЗ-Б.. С оспореният акт е отказано второ плащане по договор № 01/112/07844/30.11.2012 г., поради неизпълнение на задължението по т. 4.4, б. "а" и б. "б" във вр. т. 3.1 и т. 4.4, б. "з" във вр. т. 4.29 от договора и чл. 8, ал. 1, т. 2 и т. 8 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. При извършена проверка на място на 15.12.2015 г. на площ от 2,600 дка са открити 1120 броя ягодов посадъчен материал, което прави ръст в размер на 3,86 ИЕ спрямо първоначалния размер и неизпълнение на изискването за ръст от минимум 4,5 ИЕ. Установено е още, че ползвателят на помощта в нарушение на т. 4.29 от договора и чл. 11 от Наредбата е имала трудови правоотношения за повече от 4 часа дневно в периода от 02.2013 г. до 09.2013 г. С нотариалната покана жалбоподателката е задължена също да възстанови полученото първо плащане по договора в размер на 24 446 лв. на основание чл. 8, ал. 1, т. 2 и т. 8, чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г. във вр. т. 4.4, б. "а" и б. "б" във вр. с т. 3.1 и т. 4.4, б. "з" във вр. т. 4.29 от договора. Съдът е приел, че административният акт е постановен от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия, при спазване на изискванията по чл. 59 АПК, но при неправилно приложение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За изясняване на релевантните по делото факти е допусната съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, чието заключение изцяло потвърждава констатациите на административния орган и са събрани гласни доказателства. Съдът, позовавайки се единствено на дадените в съдебно заседание показания е приел, че административният орган не е определил правилно нарастването на стопанството, както и че начинът на изчисление на икономическия размер е неправилен. По отношение на втората констатация на ДФЗ относно изпълнението на т. 4.29 от договора съдът е посочил, че от представената по делото справка за актуално състояние на всички трудови договори от Ч. същата е изпълнила задължението си съгласно чл. 11 от Наредбата и в тримесечен срок е предприела действия за прекратяване на трудовия договор с "П." ООД, считано от 01.02.2013 г. Според съда Ч. е имала сключен договор с "А." ЕООД за непълно работно време от 4 часа, с което ползвателят на помощта е изпълнил задълженията си да няма трудови или служебни правоотношения за повече от 4 часа дневно, поради което е отменил нотариалната покана. Постановеното решение е неправилно. Основателни са доводите в касационната жалба, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че констатациите от извършената проверка на място не са доказани в хода на производството, както и че разпитаният експерт на ДФЗ е дал противоречиви показания. Свидетелят е посочил, че при извършената от него проверка на място е изброил редовете и броя на разсада на всеки ред поотделно, като не е правил проучване чрез разкопаване на място дали има разсад в земята. В контролния лист е посочено, че има 28 реда с ягодов материал, като в ред се побират 40 бр. ягоди или общо за разсадника са установени 1120 броя ягоди, което прави нарастване на стопанството с 3,86 ИЕ. Стопанството е било проверено с оглед установяване изпълнението на поетите ангажименти. При проверката на място е установено състоянието на парцела и са изброени засадените корени. Към контролния лист Ч. е приложила декларация, с която заявява, че е засадила 2500 корена ягоди, но е възможно част от тях да не са се хванали, а друга част да не са открити на нивата, да не са израснали или развили. С оглед наведените в тази връзка доводи на Ч. следва да се има предвид, че без правно значение са причини, по които броят на отглежданите ягоди е намалял. Изискването по чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/2008 г. за общия икономически размер на земеделското стопанството е обективно, и неизпълнението му само по себе си съставлява основание за постановяване на акт по смисъла на чл. 26, ал. 1, т. 2, предложение второ и чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г. Установеното количество засадени корени е 1120 броя на измерената при проверката площ от 2,600 дка. Констатациите от извършената проверка на място от 15.12.2013 г. са потвърдени и от приетото заключение на съдебно-агрономическата експертиза. В заключението си вещото лице е потвърдило, че стопанството на Ч. е нараснало с 3,86 ИЕ като е посочен и начинът на изчисляване. Всички тези констатации обаче не са съобразени при постановяване на обжалваното решение. Същевременно без ясни мотиви за това, като неподлежащи на съмнение са възприети данните, получени от свидетелските показания от майката на Ч. и нейна съседка дадени в откритото съдебно заседание. Най-общо казано, съдът наместо да обсъди всички доказателства по делото и да изясни фактическата обстановка по делото, е направил изцяло необосновани и неправилни фактически и правни изводи. Съдът не е съобразил, че подпомагането не е за единица площ, а за създаване на земеделско стопанство, като целите на мярката са тези регламентирани в чл. 2 от Наредба № 9/2008 г. Проверките на място целят установяване на това дали са постигнати целите на мярката и не се свеждат до формално измерване на парцела. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г. помощта се предоставя за изпълнение на заложените в бизнес плана дейности, инвестиции и цели, необходими за развитието на земеделското стопанство и допустими за подпомагане. С оглед на тази рамка за предоставяне на помощ по заявената мярка не може да се приеме, че поетият ангажимент се изчерпва с представяне на документи за закупуване на посадъчен материал. Поетият ангажимент за ръст на земеделското стопанство изисква целогодишна обработка и поддържане при спазване на всички агротехнически изисквания, като само по този начин се гарантира добро състояние на засадената култура и постигане на заявената производствена цел. Всички тези изисквания не са спазени от ползвателя на помощта, което е довело до непостигане на необходимия икономически ръст на земеделското стопанство. В резултат на извършените проверки не е установено нарастване с 4,5 ИЕ. При наличието на този факт правилно е приложен от административния орган материалния закон - чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 9/2008 г., според която ползвателят на помощта възстановява цялата сума на полученото първо плащане заедно със законната лихва към нея и не получава второ плащане в случаите, когато всички инвестиции, основните дейности и цели не са изпълнени в определения с договора срок и икономическият размер на земеделското стопанство не се е увеличил най-малко с 4,5 икономически единици към стопанство не се е увеличил най-малко с 4,5 икономически единици към периода на проверка за изпълнението на бизнес плана. Правилно ДФЗ е приложил чл. 33, ал. 1 от Наредбата, според който в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Правилно съдът е посочил, че начинът на изчисляване на икономическия размер на земеделското стопанство е определен в таблица - приложение № 5 към § 2 от ДР на Наредба № 9/2008 г. Неправилно обаче е приел, че административният орган не е следвало да редуцира размера на засадената площ. По делото е установен броя на засадените гнезда, поради което и с оглед нормата на гъстота правилно е редуциран размерът на площта. Както бе посочено целта на мярката не е подпомагане на единица площ, а създаване на земеделско стопанство с определена бизнес цел - производство на ягодов посадъчен материал, поради което икономическият ръст следва да се определи при съобразяване на действително усвоената площ за осъществяване на производствената цел. Принципно становище относно технологията за създаване и отглеждане на разсадници за трайни насаждения от ягоди е дадено с методически указания от Министерството на земеделието и храните, сега Министерство на земеделието, храните и горите, Дирекция "Развитие на селските райони", с което е посочен необходимият брой посадъчен материал на декар и на тази база, с оглед установения брой засадени гнезда, е определена полезно заетата площ. Следва да се отбележи, че редуцирането на площта, съобразно броя на установените засадени гнезда, е съобразено с минималната гъстота, тъй като липсва описание на схемата на засаждане. В писмото са посочени различни методи за създаване на ягодови насаждения и броят на растенията варира, но неправилно съдът е приел, че то не може да удостовери броя на посадъчния материал, тъй като при изчисленията си ДФЗ е заложил минимумът от 900 броя на декар. При изчисляване на засадените площи се използва като мерна единица декар, но трансформирани като обем с оглед на реалния брой засадени ягодови насаждения. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че от доказателствата по делото се опровергава твърдението на административния договор, че Ч. не е изпълнила вмененото и по договор задължение по т. 4.29, а именно да няма трудови или служебни правоотношения за повече от 4 часа дневно за срок от 5 години след сключване на договора. Видно от представените: справка за актуално състояние на всички трудови договори от НАП; трудова книжка и молба от Ч., трудовият договор с "П." ООД е прекратен, считано от 01.03.2013 г. При сключен трудов договор единствено с "А." ЕООД за непълно работно време от 4 часа, ползвателят на помощта е изпълнила задължението си по чл. 11 от Наредбата. Правилно е приложен и чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г., според който, в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Аналогично е и съдържанието на т. 4.7 от сключения договор. Независимо, че административният орган неправилно е приел, че Ч. не е изпълнила задължението си по т. 4.29 от договора, то неизпълнението на заложените инвестиции, основни дейности и цели в бизнес плана, а именно, че не е постигнато необходимото нарастване на земеделското стопанство само по себе си е достатъчно основание за постановения отказ за изплащане на финансова помощ за второ плащане, както и връщане на полученото по договора първо плащане. От изложеното следва, че фактическото установяване от административния орган е правилно приложено към материалното право, поради което нотариалната покана, в която е инкорпорирана волята му е законосъобразна. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, налице е основание касационната инстанция да се произнесе с ново решение по съществото на спора. Поради това, че законосъобразно административният орган с нотариалната покана, на посочените в нея правни основания, е отказал плащане и е поискал връщане на вече изплатеното първо плащане и при липсата на установен съществен порок при постановяване на административния акт, жалбата на А. Л. Ч. срещу нотариална покана изх. № 01-013-6500/380/15.04.2016 г. на директора на ОД на ДФЗ-Б., следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на касатора, искане за присъждане на разноски направени за двете инстанции. Поради това ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ сумата от 400 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер на 200 лв. за двете инстанции на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и 200 лв. - депозит за вещо лице. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение