Решение № 2794 от 1.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12063/2020 г.

ВАСПетчленен състав01.03.2021 г.докладчик т Ваня Анчева

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ искане с вх. № 10275/20.07.2020 г. на М. Иванов, от гр. Варна, [улица], [жилищен адрес] за отмяна на влязло в сила решение № 5769/19.05.2020 г., постановено по адм. дело № 8987/2019 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав, второ отделение, на основание чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 2794 от 1.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12063/2020 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 239 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане с вх. № 10275/20.07.2020 г., допълнено с подробни съображения, изложени в молби от 06.08.2020 г. и 27.10.2020 г., на М. Иванов, от гр. Варна, [улица], [жилищен адрес] за отмяна на влязло в сила решение № 5769/19.05.2020 г., постановено по адм. дело № 8987/2019 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав, второ отделение, с правно основание чл. 239, т. 1 от АПК. В искането за отмяна се твърди се, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за правния спор, които не са били известни на съда при постановяване на неговото решение. Значението им за правилното разрешаване на правния спор, респ. за обосноваване на основанието по чл. 239, т. 1 АПК, се свързва с мотивите на касационната инстанция за липса на предпоставки за издаване на удостоверение за търпимост на изградения в имота на искателя строеж. Ответникът по искането за отмяна – Главният архитект на Община Варна - район "Приморски", редовно призован, не ангажира становище. Върховният административен съд, І петчленен състав на Втора колегия, като обсъди доводите на страните и данните, относими към допустимостта на искането за отмяна, намира следното: С решение № 5769/19.05.2020 г., постановено по адм. дело № 8987/2019 г., тричленен състав на Върховния административен съд, второ отделение е отменил решение № 1071/03.06.2019 г., постановено по адм. дело № 3488/2018 г. по описа на Административен съд (АС) – Варна и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлена жалбата на М. Иванов против Отказ за издаване на удостоверение за търпимост, обективиран в писмо изх. № АУ119565 ПР 001 ПР/12.12.2018 г. на Главния архитект на Район "Приморски" – община Варна. За да постанови този резултат съдът е приел, че административният акт е мотивиран в достатъчна степен, за да се установи, че за поземлен имот с идентификатор 10135.2515.509. не е налице действащ Подробен устройствен план, поради което не може да бъде изследвана възможността за търпимост на строежа. Установено е по делото, че процесният строеж е незаконно изграден в периода юли – август 1999 г. Относно търпимостта на строежа е посочена като приложима разпоредбата на § 16, ал. 3 ПЗР ЗУТ, съгласно която незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародване на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародване на закона. Посочено е, че с приемането на нормата на § 127 ПЗР ЗИДЗУТ не се отменя предходната уредба относно търпимостта на незаконните строежи, съдържаща с в § 16 ПЗР ЗУТ. До влизане в сила на ЗИДЗУТ (обн. ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.), режимът на търпимост се урежда в § 16 ПЗР ЗУТ, който визира три самостоятелни хипотези по ал. 1, ал. 2 и ал. 3, според времевия период на изграждане на незаконния строеж. Със ЗИДЗУТ (обн. ДВ, бр. 82 от 2012 г.), посредством нормата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ се въвежда нов четвърти период, който времево следва периодът, визиран в § 16, ал. 3 ПЗР ЗУТ. Липсва изрична отмяна на § 16 ПЗР ЗУТ, както и преходна разпоредба, която да придава обратно действие на новата разпоредба по смисъла на чл. 14 ЗНА, поради което разпоредбите на § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ПЗР ЗУТ продължават да действат. Предвид това, че относно имотът на М. Иванов липсва действащ подробен градоустройствен план и не е установено строежът да е бил деклариран пред одобряващите органи в срока по § 16, ал. 3 ПЗР ЗУТ, тричленният състав е формирал решаващия си правен извод, че с оглед отсъствието на две от предпоставките, разписани в цитираната норма, отказът за издаване на удостоверение за търпимост се явява законосъобразен. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира искането за отмяна за допустимо, като подадено от лице по чл. 238, ал. 1 АПК и в рамките на преклузивния срок по чл. 240, ал. 1 АПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно. По правната си същност отмяната на порочни, влезли в сила, съдебни решения по чл. 237 АПК е извънинстанционен способ, допустим само, когато е налице някое от изчерпателно изброените в чл. 239 АПК отменителни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Същите следва да не са били включени във фактическия материал, както и да не са новосъздадени, т. е. да не са възникнали след приключване на устните състезания по делото, завършили с влязло в сила решение. Отменително основание представляват и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Наред с това, новите обстоятелства или доказателства е необходимо да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Иначе казано - непълнотата на фактическия, респ. на доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната, би могла да представлява основание за отмяна по тази точка от чл. 239 АПК. В конкретния случай искателят поддържа наличието на нови писмени доказателства от съществено значение за правния спор, позовавайки се на приложени писмени документи, както следва: молба от 04.01.2001 г. до ГАГК - община Варна; протокол № 46 от 14-15.11.2000 г. от заседание на Градската архитектурно-градоустройствена комисия при община Варна; протокол № 46 от 14 - 15.11.2000 г., в който е разгледана молбата на М. Иванов за изработване проект за ЧЗР в кв. 80, имот пл. № 1695 по плана на ПВЗ "Траката"; протокол № 46 от 14-15.11.2000 г, в който е разгледана молбата на М. Иванов за изработване проект за ЧЗР в кв. 41, имот пл. № 509 по плана на ПВЗ "Ален мак"; заявление от 10.07.2013 г. от М. Иванов за издаване удостоверение за търпимост на строеж; скица от геодезическо заснемане на сгради в имот с идентификатор 10135.2515.509 по кадастралната карта на район "Приморски", гр. Варна, М 1: 250; скица на поземлен имот № 15-82313-09.02.2018 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Варна; отговор от община Варна до искателя № АГ- 94 -14/193 от 07.10.1999 г. и скица; приходна квитанция от 05.10.2000 г.; молба до кмета на район "Приморски" за издаване на скица за парцел (имот) вх. № АБ-9921-22/05.10.2000 г.; протокол № 46 на ГАГК община Варна; отговор от район "Приморски" до искателя; заявление за допускане до ПУП и фактура към него; протокол № 12 от 12.04.2002 г. от заседание на районния експертен съвет за устройство на територията на район "Приморски"; заявление за издаване на скица за проектиране за ново строителство, на основание чл. 49 и чл. 50 от ЗУТ от 07.08.2002 г.; приходна квитанция от 12.08.2002 г.; скица на поземлен имот № 15-82313 от 09.02.2018 г.; геодезическо заснемане на имот от октомври 2018 г.; скица от геодезическо заснемане на сгради по кадастралната карта на район "Приморски", гр. Варна; комбинирана скица от кметство "Приморски", гр. Варна; приходна квитанция от 23.07.2018 г. В съдебно заседание се представят още: комбинирана скица - извадка от процесен ПУП-ПУР на с. о. "Ален мак", гр. Варна, заявление за издаване на ПУП: съобщение от кметство "Приморски" от 06.12.2011 г.; документи за издаване на заповед от Главния архитект на община Варна от 17.05.2012 г.; заповед и разрешение от Главния архитект на община Варна за изработване на проект за ПУП от 19.06.2012 г.; изработен и предложен проект за ПУП от 03. 2012 г.; заповед и разрешение от Главния архитект на община Варна от 22.02.2013 г.; съобщение за изработен проект за ПУП от 01.04.2013 г.; съобщение за проект за ПУП-ПРЗ от 03.01.2014 г.; протокол № 15, точка 11 от 20-21.05.2014 г. на ЕСУТ. Нови по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК са само писмените доказателства за обстоятелства, съществували при приключване на устните състезания в инстанцията по същество, които страната при полагане на дължимата грижа не е могла да представи по делото. Всички писмени доказателства с дати в периода 2000 - 2018 година, на които са основава искането, не са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, т. к. са били създадени преди приключването на устните състезания по делото, по което е постановено касационното решение, и при полагане на дължимата грижа от страната са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал, доколкото са били допустими. Те са били или са могли да станат известни на оспорващия и при грижа за интереса му да се представят по делото. Следователно, те не могат да бъдат основания за отмяна на влязлото в сила решение, дори да са правно или доказателствено релевантни. Основание за отмяна биха били новооткрити, респ. новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Искателят е могъл да се снабди с посочените по-горе документи и в хода на истанционното производство, поради което същите не биха могли да представляват новооткрити доказателства. Не са и новосъздадени, защото датите на постановяването им предхождат постановяването на окончателния съдебен акт. Допълнителен аргумент за отхвърляне на искането е и обстоятелството, че описаните документи не касаят обстоятелства, които са от съществено значение за спора, развил се пред АС - Варна и Върховния административен съд, което е задължителна предпоставка за наличието на основание по чл. 239, т. 1 АПК. Фактическите основания, послужили за постановяване на отказа за издаване на удостоверени зе търпимост и посочени от Главния архитект на район "Приморски", нямат нищо общо с удостоверяваните с представените документи обстоятелства относно предприетите от искателя постъпки във връзка с уреждане градоустройствения статут на имота, поради което последните не биха могли да доведат до различен извод при постановяването на съдебното решение. Тези обстоятелства не са били предмет на доказване в първоинстанционното производство, поради което и с представянето на документите, които ги установяват, не се обосновава посоченото основание за отмяна. След като документите предшестват атакуваното решение, могли са да бъдат представени и не са от значение за делото, т. к. са неотносими към правилността на правния извод относно неоснователността на жалбата срещу обективирания в писмо изх. № АУ119565 ПР 001 ПР/12.12.2018 г. на Главния архитект на Район "Приморски" – община Варна отказ за издаване на удостоверение за търпимост, се налага извод за липса на предвидените в хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК предпоставки. За пълнота на изложението следва да се посочи, че наведените в искането за отмяна доводи за незаконосъобразност на отказа са неотносими, т. к. не представляват основания за отмяна по чл. 239 АПК, доколкото не попадат в нито една от изчерпателно регламентираните хипотези по т. 1 - 6. Въпросът относно законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт е бил предмет на двуинстанционна проверка. В случая идентични доводи са били поддържани от искателя в инстанционните фази на производството, като същите са обсъдени в двете съдебни решения. Правилността им не подлежи на последващ инстанционен контрол, защото касационното решение съгласно чл. 223 АПК е окончателно. Предвид изложените съображения, искането за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, І петчленен състав на Втора колегия,

Цитирани разпоредби

1