Решение № 5380 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12632/2009 г.

Решение № 5380 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12632/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ"-Пловдив против решение № 847 от 23.06.2009 г., постановено по адм. д. № 399/09 г. от Административен съд- Пловдив. С обжалваното решение е отменен РА № 240800735/19.12.08 г. издаден от ТД на НАП-Стара Загора, потвърден в обжалваната част с решение № 93 от 05.02.09 г. на директора на дирекция "ОУИ"- Пловдив, относно, определените задължения за ДДС в размер на 11 353,33 лв. и лихва върху сумата в размер 1247,29 лв. С обжалваното съдебно решение дирекцията е осъдена да заплати на жалбоподателя- "Дидаско" ЕООД разноски в размер на 470 лв. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението. Твърдяното касационно основание е неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението, отхвърляне на жалбата срещу РА в обжалваната част и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба- "Дидаско" ЕООД оспорва жалбата по съображения, изложени в писмени възражения. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима и като основателна. Предмет на контрол пред административния съд е бил РА в частта, в която се начислява ДДС в размер на 11 353,33 лв. и лихви в размер на 1247,29 лв. Посоченият размер на ДДС е начислен във връзка с предоставените от ревизираното лице услуги по СМР на физическите лица-Васил Паунов и Цена Паунова по повод договор за съвместна дейност, сключен между тях. По силата на този договор страните се споразумяват да осъществяват съвместно строителство на 3- етажна постройка в УПИ, собственост на физическите лица. "Дидаско" ЕООД следва да извърши по- голямата част от СМР, срещу което физическите лица да му осигурят безвъзмездното ползване на 2- ри и 3- ти етажи от сградата и гаражната площ, за осъществяване на неговата стопанска дейност в продължение на 5 години след построяването на сградата. Органите по приходите са приели, че е налице бартер, попадащ в хипотезата на чл. 130 от ЗДДС, тъй като е налице доставка, по която възнаграждението е определено в услуги. За определянето на данъчната основа на доставката от "Дидаско" ЕООД, органите по приходите са приложели чл. 26, ал. 7 от ЗДДС в приложимата редакция, а именно преди изменението и с ДВ, бр. 95 от 2009 г. Според посочената разпоредба, при наличието на бартер данъчната основа на доставката е пазарната цена на предоставяната стока или услуга. За дата на данъчното събитие е приета датата на извършване на услугата- завършване на отделните етапи от строителството, фактурирани от строителните фирми, с които ревизираният субект в качеството му на възложител е сключил договори за извършване на тези СМР. Пазарната цена е определена по реда на § 1, т. 10, б. "а" от ДР на ДОПК чрез метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци. Административният съд е отменил РА в обжалваната част с мотивите, че в конкретния случай не бил налице бартер. Според съда, бартер би бил налице в случай, че собствениците на УПИ са учредили право на строеж за въпросната сграда на "Дидаско" ЕООД срещу което, дружеството извърши строителството и. Настоящият съдебен състав на ВАС преценява решението като неправилно. Разпоредбата на чл. 130 от ЗДДС гласи, че бартер е налице, тогава когато е налице доставка, по която възнаграждението е определено в стоки или услуги и всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава и за купувач на това, което получава и доставката с по- ранна дата на възникване на данъчното събитие се смята за авансово плащане по втората доставка. В конкретния случай видно от договора за съвместна дейност е, че срещу извършените СМР от "Дидаско" ЕООД, разходите за които се заплащат от самото дружество, последният получава правото на временно безвъзмездно ползване на част от построената сградата. Този фактически състав осъществява хипотезата на чл. 130, ал. 1 от ЗДДС, тъй като са налице насрещни сделки за услуги. Срещу услугите по извършване на СМР, предоставени от "Дидаско" ЕООД, дружеството получава правото да държи и ползва за определено време обекти от построената сграда. Не се спори между страните, че СМР, които са били в задължения на ревизирания субект са извършени, т. е. данъчното събитие за предоставените услуги от дружеството е настъпило. При тези фактически обстоятелства основателен и правилен е изводът на органите по приходите, че "Дидаско" ЕООД в качеството му на данъчнозадължено лице по ЗДДС и като доставчик на облагаеми услуги следва да начисли ДДС върху стойността им. Неоснователни са възраженията на "Дидаско" ЕООД, че в конкретния случай става въпрос за договор за съвместна дейност. Многократно в практиката си, съдът е отбелязвал, че за квалификацията на един договор е от значение съдържанието му, а не наименуването му. В процесния случай от съдържанието на договора се разкрива бартерна сделка, както правилно са преценили и органите по приходите. По тези съображения, решението на административния съд се явява необосновано и неправилно, поради което следва да се отмени, а вместо това жалбата срещу РА в обжалваната му част се отхвърли. С оглед изхода на делото, в полза на директора на дирекция "ОУИ"-Пловдив следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер 702/седемстотин и два/ лева. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд