Решение № 4230 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9580/2015 г.

Решение № 4230 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9580/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Неделино, чрез юрк. Велков като процесуален представител, против решение № 116 от 10.07.2015 г., постановено по адм. дело № 84/2015 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което касаторът като орган на изпълнителната власт и като представляващ община Неделино е осъден в едномесечен срок от влизане в сила на съдебния акт да предприеме необходимите действия за изпълнение на заповед № 126/10.03.2009 г. и заповед № 511/22.12.2009 г., издадени от същия орган. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон. Претендира се отмяната му и присъждане на направените разноски. Ответникът - Л. Р. К., в писмен отговор и чрез процесуалния си представител адв. Каменова в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, след като обсъди направените доводи и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна. За да уважи предявения от ответника в настоящото производство иск с правно основание чл. 257, ал. 1 АПК, административният съд е приел, че е налице бездействие на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт - чл. 196, ал. 5 ЗУТ. Бездействието се изразява в непредприемане на действия на разпореждане към съответните технически служби в община Неделино за извършване на такива по укрепване на имота на Л. Р. К., което укрепване да стане за сметка на адресатите на заповеди № 126 от 10.03.2009 г. и № 511 от 22.12.2009 г. Обжалваното решение е правилно. По делото е установено, че по жалби на К. са издадени две заповеди на кмета на община Неделино на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ, които са влезли в сила. Със заповед № 126 от 10.03.2009 г. е наредено на Съби Здравков Чафадаров да направи укрепителна стена по имотната граница между ПИ пл. № 665 и ПИ пл. № 666, кв. 95 по плана на гр. Неделино, тъй като при извършване на изкопни работи в близост на около 1.50 м до триетажната масивна жилищна сграда на Л. Р. К. поради денивелацията са се образували пукнатини по земната повърхност в близост до външния зид на сградата. Със заповед № 511 от 22.12.2009 г. е наредено на посочените в нея наследници на Р. М. К. да изпълнят дейности за укрепване на подкопаната жилищна сграда в съседния имот, застрашена от пропадане в резултат на извършен незаконен строеж в имота на изброените адресати, като направят укрепителна стена по имотната граница между ПИ пл. № 665 и ПИ пл. № 666, кв. 95. В двете заповеди е определен 14-дневен срок за изпълнение. Изрично е посочено, че при неспазването му актовете ще се изпълнят принудително при условията на чл. 195, ал. 5 и ал. 6 ЗУТ, като разходите са за сметка на собствениците. От заключението на приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че на място е направен изкоп с височина 2.50 м на границата на имот № 666 с имот № 665 и в непосредствена близост до построената в него триетажна жилищна сграда, което е наложило издаването на заповедите. Вещото лице посочва, че голямата денивелация на терена и непосредствената близост на изкопа до основите на сградата застрашават нейната сигурност. Укрепителни мероприятия в изпълнение на двете заповеди не са извършени. По делото е представена кореспонденцията между страните във връзка с исканията на ответника за съдействие от общината на основание чл. 196, ал. 5 ЗУТ за принудително изпълнение на влезлите в сила заповеди. Съгласно чл. 196, ал. 5 ЗУТ (редакция към датите на издаване на актовете), когато в заповедта по ал. 3 е допуснато предварително изпълнение или тя не е изпълнена в определения срок, каквато е настоящата хипотеза, строежът се поправя, заздравява или премахва от общината по ред, определен с наредба на общинския съвет. В този случай върху недвижимия имот се вписва ипотека в полза на общината. По делото е установено безспорно, че влезлите в сила заповеди по чл. 195, ал. 5 ЗУТ не са изпълнени от адресатите им до определения в тях срок. Предвид нормата на чл. 196, ал. 5 ЗУТ за общината е настъпило задължението да изпълни дейностите за укрепване на подкопаната жилищна сграда, собственост на Л. К., чрез изграждане на укрепителна бетонова стена по ред, определен в наредбата на общинския съвет. За ищеца в първоинстанционното производство възниква правото да търси защита срещу неоснователното бездействие на общината, представлявана от кмета по реда на чл. 256 и 257 АПК. Заповедите, с които е предвидено задължение за адресатите им да извършат описаните в тях укрепителни мероприятия, са издадени по негово искане и пряко засягат правата и интересите му като собственик на застрашената от изкопните работи в съседния имот жилищна сграда. Следователно, за К. е налице правен интерес да предяви иска по чл. 257 АПК. В случая в исковата молба се твърди наличието на бездействие от страна на административния орган да извърши фактически действия по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, а не бездействие от извършване на правни действия, в какъвто смисъл са възраженията в касационната жалба. Правилно искът е насочен срещу кмета на общината като административен орган по смисъла на § 1, т. 1 ДР АПК. Същият няма задължение лично да извърши укрепителните мероприятия, но като представляващ общината по силата на ЗМСМА, следва да нареди на съответните общински органи да осъществят тези действия. Това негово задължение възниква по силата на чл. 196, ал. 5 ЗУТ и следва да се реализира по предвидения ред в приетата за целта наредба на общинския съвет, макар такава да не е приложена по делото. Изводите на съда за допустимост и за основателност на осъдителния иск по чл. 257 АПК са законосъобразни и обосновани. Наведените в касационната жалба доводи за наличие на погасителна давност са неоснователни. Разпоредбата на чл. 285, ал. 1 АПК е приложима в изпълнителния процес, каквото настоящото производство не е. Възражение за това, че изпълнителното основание не следва да се привежда в изпълнение, ако са изминали пет години от влизането му в сила, може да се направи от длъжника в изпълнителното производство, но не и от органа по изпълнението. Предвид изложеното обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила. При този изход на делото и при своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника в тежест на община Неделино следва да се възложат направените от него разноски за тази инстанция в размер на 600 лева - заплатено възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,