Решение № 16887 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7834/2011 г.

Решение № 16887 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7834/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от началника на МП "Пристанище Варна" при Митница Варна, чрез процесуалния представител юрк. Сърбинска, против решение № 1004 от 29.04.2011 г., постановено по адм. дело № 2455 от 2010 г. по описа на Административен съд- Варна, с което е отменено решение № 9300- 506 от 05.07.2010 г. към ЕАД 08BG002005H0021341/20080602 на началника на МП "Пристанище Варна" и е осъден МП да заплати на "Кастел експорт" ООД, гр. Карлово, сумата 1 140 лв. Касаторът излага съображения, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Излага подробни съображения в подкрепа на така поддържаната теза. По съображения в посочения смисъл подробно развити в касационната жалба моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против митническото решение. Ответникът по касационната жалба - "Кастел експорт" ЕООД, чрез своя процесуален представител адв. Дюлгерова, взема становище, че обжалваното решението е правилно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Развива подробни съображения в писмена защита. Претендира присъждане на разноските в касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но по същество е неоснователна. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд- Варна е отменено Решение № 9300- 506 от 05.07.2010 г. към ЕАД 08BG002005H0021341/20080602 на началника на МП "Пристанище Варна", като съдът е приел, че митническата стойност на стоката по цитирания ЕАД- 40 835 евро е колкото е посочената стойност на стоката в търговска фактура № SI- 20080417/17.04.2008 г., съответно отразена в ЕАД, а не 47 775.13 евро- сумата, посочена като подлежаща на плащане в условията към Sales Contract PI. NO SI- 80221B/22.02.2008 г., както е и определена от митническите органи на основание чл. 29 от Регламент № 2913/92. Според първостепенния съд, независимо че формално е спазена процедурата по възлагане и провеждане на последващия митнически контрол по чл. 84а от ЗМ, митническите органи са определили митническата стойност на стоката по процесния ЕАД в нарушение на материалния закон. Така, според съда, извършеното плащане на посочената сума по договора представлява компенсирано задължение, произтичащо от доставки по други фактури, с което са покривани както задълженията по конкретната доставка, така и предходни задължения на дружеството във връзка с други доставки по установени фактури, посочени в заключението на вещото лице. Решението е правилно постановено. Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е било решение № 9300-506/05.07.2010 г. към ЕАД на началника на МП "Пристанище Варна", с което е извършена корекция на декларираните в посочения ЕАД 08BG002005H0021341/20080602 данни, в резултат на което в тежест на дружеството са установени задължения за довнасяне на ДДС в размер на 2 716.31 лв. Като фактическо основание за определяне на новата митническа стойност на внесените по посочения ЕАД стоки в решението е посочено Докладна записка № 9300- 0364/15.06.2010 г. на Началника на отдел "Последващ контрол" в митница Пловдив, относно извършена проверка на основание чл. 78, § 2 от регламент (ЕИО) № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността и чл. 84а, ал. 1 от Закона за митниците. Проверката е била с цел установяване законосъобразността на действията на "Кастел експорт" ООД при поставянето на стоки под митнически режим едновременно допускане за свободно обръщение и освобождаване за крайно потребление (за периода 01.04.2007 г. - 31.01.2010 г.), функционирането и приключването на режима митническо складиране (за периода 01.04.2007 г. - 31.01.2010 г.), прилагането на мерките на търговската политика (за митнически режими, учредени преди 31.12.2006 г.) и на нетарифните мерки (забрани и ограничения), прилагани в ЕС (за вноса на стоки от трети страни след 01.01.2007 г.), както и изпълнение на задълженията на дружеството за заплащане и обезпечаване на публичните държавни вземания при поставяне на стоките под режим. В хода на проверката е прегледана счетоводната документация на дружеството и са събрани документи във връзка с извършените плащания по 7 броя ЕАД за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2009 г. След сравнение на декларираната митническа стойност и данните за извършени плащания по фактурите, митническите органи, извършили последващия контрол, са установили, че по три ЕАД (в това число № 08BG002005H0021341/20080602) общо с валутни преводи са платени 163 510 евро. Констатирали са, че в договора за продажба PI. NO SI- 80221B/22.02.2008 г. за съответните стоки (245 рула стоманени въжета) с Kedron bearing services LLC е уговорена обща стойност 139 745 евро, като в условията за плащане е посочено, че на третото лице SEIL STEEL Ltd. по банков път ще бъдат преведени 163 510 евро, от които 23 765 евро ще бъдат намалени от задълженията на жалбоподателя към продавача. По този договор са издадени три фактури, стоката по едната от които SI- 20080417 от 17.04.2008 г., представляваща 65 рула стоманени въжета на обща стойност 40 831 евро е поставена под режим допускане за свободно обръщение пред МП "Пристанище Варна" на 02.06.2008 г. по ЕАД № 08BG002005H0021341/20080602 с декларирана обща фактурна стойност 40 831 евро и митническа стойност 79 858.49 лева. Митническите органи са счели, че след като в условията на договора за продажба не е посочено, че в цената 163 510 евро не са включени стари задължения по посочените от дружеството предходни фактури № SI20080103, Sales contract SS 70426B и фактура № CS 20070210, следователно митническата стойност на стоките е договорната им стойност, а именно платената действително или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ в Общността, съобразно чл. 29, ал. 1 от регламент (ЕИО) № 2913/92 г. Приели са, че съгласно чл. 29, ал. 3, б. а) от Регламента, действително платената или подлежаща на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати за внасяните стоки на продавача, включително всички плащания, които са извършени или трябва да се извършат като условие за продажбата от купувача на продавача или от купувача на трета страна за удовлетворяване на задълженията на продавача. На това основание са приели, че договорната стойност на стоките е 163 510 евро, а не 139 745 евро, поради което са определили новата митническа стойност по трите ЕАД, като са разпределили превишението от 23 765 евро пропорционално на фактурната стойност по всяко ЕАД. Във връзка с това са увеличили митническата стойност на стоките по ЕАД № 08BG002005H0021341/20080602 от 40 831 евро на 47 775.13 евро, или с 6 994.13 евро повече от декларираната, вследствие на което били определени допълнителни задължения за ДДС по вноса в размер на 2 716.31 лв. В първоинстанционното производство е изслушана съдебно- счетоводна експертиза, възприета от съда без оспорване от страните, която е дала заключение, че към датата на извършване на превод от 49 053 евро- 05.03.2008 г., "Кастел експорт" ЕООД е имало задължения към Kedron bearing services LLC в размер на 30 731.92 евро и вземане по предоставен аванс в размер на 7 759.20 евро, или компенсирано задължение в размер на 22 972.72 евро. Според констатациите на вещото лице, тези други задължения са произтичали от доставки, извършени по други фактури и са погасени с това плащане както следва: SI 20080508 от 05.08.2008- 10 373 евро, SI 20080523 от 23.05.2008 - 7 521.60 евро и SI 20080417 от 04.07.2008- 7 393.40 евро, както и по фактура № SS- 70426B от 02.05.2007 г. - 7 694 евро; по фактура № SI- 20080103- 5 709.30 евро и по фактура № CS- 20070210/10.02.2007 г. - 10361.70 евро. Според вещото лице в счетоводството на жалбоподателя плащанията, извършени с валутни преводи на 28.05.2008 г. - 33 437.60 евро, на 15.07.2008 г. от 46 956 евро и на 01.07.2008 г. от 34 063.40 евро са осчетоводени от дружеството за покриване на задълженията по фактури SI 20080417 от 17.04.2008 г., SI 20080508 от 08.05.2008 г. и по SI 20080523 от 23.05.2008 г. Изводите на експертизата са основани на проверка на предоставените счетоводни регистри от "Кастел експорт" ЕООД, направените счетоводни записвания, водени в дружеството и приети като доказателства по делото. Приетите в настоящото производство Справки за аналитичните записвания по фактури SI 20080417/17.04.2008 г., фактура SI 20080508/08.05.2008 г. и SI 20080523/23.05.2008 г., както и справки за аналитичните записвания по фактури СS 20070210, СS 20080103 и SS 70426В, по които фактури е отнесено частично плащането на сумата 49 053 евро, извършено на 05.03.2008 г., а така също и ГФО на дружеството за 2007 и 2008 г. са съобразени от посочената по- горе съдебно- счетоводна експертиза и в тази връзка са станали предмет на анализ още в мотивите на оспореното съдебно решение, доколкото изводите на експертното заключение са възприети от съда. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. Правилно е очертан основният спорен въпрос по делото, а именно каква е митническата стойност на стоките, декларирани с ЕАД № 08BG002005H0021341/20080602, като са очертани двете срещупоставени становища- това на митническите органи, според които плащанията над договореното следва да бъдат включени в митническата стойност, и това на дружеството- жалбоподател, според което договорената и подлежаща на връщане и платената цена по договора е 139 745 евро, т. е. цената, посочена в договора, а плащанията над общата цена по договора за доставка касаят предходни задължения на "Кастел експорт" ЕООД към доставчика. Обоснована е преценката на съда, направена при анализ на договор за продажба PI. NO SI- 80221B/22.02.2008 г., че страните по него са договорили размера на продажната цена (общо 139 745 евро), като са отделили допълнителните плащания на други задължения, които не представляват продажната цена на посочените в договора стоки. В договора е посочено, че на производителя следва да се плати сумата 163 510 евро, като разликата от 23 765 евро ще се приспадне от други задължения на "Кастел експорт" ЕООД към "Кедрон Беърингс сървисиз" САЩ без да се уточнява от кои задължения. Митническите органи не са взели предвид факта, че между доставчика "Кедрон беърингс сървисиз" САЩ и жалбоподателя има установени трайни търговски отношения като към датата на първото плащане на сумата 17 265.60 евро е имало и други задължения на жалбоподателя към този доставчик, възникнали на основание други фактури. Тези именно задължения по други договори и други фактури са погасени с плащането от 05.03.2008 г. Обосновано първостепенният съд е споделил тезата на дружеството, че всъщност още с обясненията, дадени по време на административното производство (20.02.2010 г.), управителят на "Кастел експорт" ЕООД- П. Ламбрев, е обяснил, че става въпрос за погасяване на стари задължения към доставчика, които се основават на други доставки по други фактури и други ЕАД (л. 239 от адм. преписка). Правилно съдът е кредитирал неоспореното заключение на съдебно- счетоводната експертиза, потвърждаваща горната теза на управителя на дружеството, като е установила, че погасените други задължения са произтичали от доставки, извършени по други фактури, и са погасени с плащане, както следва: по фактура № № SS- 70426B от 02.05.2007 г. - 7 694 евро; по фактура № SI- 20080103- 5 709.30 евро и по фактура № CS- 20070210/10.02.2007 г. - 10361.70 евро., или покрити са общо задължения по стари фактури с това плащане в размер на 23 765 евро- стойността, на която административният орган е приел, че е надплатена сума по процесния договор. Следва да бъде споделена аргументацията на ответника по касация, че цитираните по- горе фактури, за погасяване задълженията по които е отнесено плащането от 05.03.2008 г., следва да бъдат обсъдени в контекста на обстоятелството, че стоките по тях са внесени съответно с ЕАД, които са представени в хода на първоинстанционното производство с молба от 28.09.2010 г. Доколкото тези фактури са отразени в ЕАД, с които са внесени, то същите имат и достоверна дата, предхождаща датата на плащането на сумата 23 765 евро, както и началото на митническата проверка въобще. Следва да бъде споделена и тезата на дружеството, че независимо от факта, че платежното нареждане от 05.03.2008 г. не е прецизирало основанието за плащане на наредената сума (не са посочени старите задължения по други фактури, които се покриват с него), то този факт следва да бъде преценяван с оглед друг несъмнен факт, а именно, че са налице достатъчно данни, които сочат на действително договорената и платена цена на внесените стоки. Въз основа на всичко гореизложено, настоящият състав на касационната инстанция намира, че правилно, при обсъждане на релевантните за спора материално правни разпоредби, административният съд е приел, че митническата стойност на стоката по процесния ЕАД е определена в нарушение на материалния закон. Принципът за определяне на митническата стойност на внасяните в България стоки е заложен в разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от Закона за митниците, който предвижда, че това е договорената стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, коригирана съгласно чл. 38 при наличието на условията по т. т. от 1 до 4. Съответен на този текст е чл. 29, § 1 от РЕГЛАМЕНТ /ЕИО/ № 2913/92 НА СЪВЕТА ОТ 12.10.92 г. ОТНОСНО СЪЗДАВАНЕ НА МИТНИЧЕСКИ КОДЕКС НА ОБЩНОСТТА, публикуван на български език в Специалното издание на Официален вестник на 2 април 2007 г. и приложим по отношение на процесния внос, според който митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на чл. 32 и 33, при условията, визирани в б. б. от "а" до "г". От своя страна нормата на чл. 141 от регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на съвета за създаване на МКО предвижда, че "при прилагане на разпоредбите на членове от 28 до 36 от Кодекса и на настоящия дял, държавите- членки трябва да спазват разпоредбите на приложение 23. Съгласно п. 1 на Приложение 23 "Тълкувателни бележки относно митническата стойност", който се отнася до тълкуването на чл. 29, § 1, "когато се говори за цена, която реално е платена или дължима, става дума за цената на вносните стоки. По този начин потоците дивиденти или други плащания от купувача в полза на продавача, които нямат отношение към вносните стоки, не се явяват част от митническата стойност". Цитирането от касатора на чл. 29, ал. 3 а) от регламент (ЕИО) 2913/92, съгласно който "действително платената или подлежаща на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати за внасяните стоки на продавача, като включва всички плащания, или трябва да се извършат като условие за продажбата от купувача на продавача или от купувача към трета страна за удовлетворяване на задълженията на продавача" е всъщност само в потвърждение на тезата на ответника, независимо, че направената интерпретация цели аргументирането на противната теза. Предвид изложените съображения не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора се следват разноски пред касационната инстанция в доказания размер от 480 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,